Акт от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110141515 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от П. П. П. срещу „С.-К.“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №********/18.07.2024 г., и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I oт ЗЗД за заплащане на сумата 688,29 лева – платена при липса на основание - нищожен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №********/18.07.2024 г.

В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договора за кредит при условията на ЗПФУР, който е недействителен като сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не съответства на действителните разходи по кредита. В ГПР не е включено неустоечното вземане по чл. 27, ал. 1 от договора. Тази уговорка касае начисляване на неустойка за недадено обезпечение, съобразно условията на договора, но не отговаря на предвидените й по закон функции; в т.ч. чрез нея се заобикаля закона - чл. 16 от ЗПК, противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и представлява скрита възнаградителна лихва. Ищецът претендира платеното по договора над дължимата чиста стойност на кредита. Пояснява, че по кредита е платил на ответника сумата 1488,29 лв. на 07.10.2024 г Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът завел друго дело по идентични съображения по друг договор за кредит, с цел да генерира съдебни разноски, в т.ч. не е посочена банкова сметка на ищеца за вземането по осъдителния иск. Прави искане по чл. 213 от ГПК.

Поддържа, че на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а в конкретния случай неустойката не е основна престация по договора. Съглашението отговаря на всички изисквания на ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, а предвид начина на сключването му потребителят е запознат предварително със съдържанието, доколкото определя условията на усвояване на заемните средства. Неустойката не е и не следва да се включва в ГПР, тъй като 1 тя не е част към компонентите му към датата на сключване на договора.

Предвиждането й е съобразено с чл.11, т.18 от ЗПК и следва да се вземе предвид, че кредитополучателят е разполагал с четиринадесет дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, без да е обвързан оспорената неустойка и заплащане на обезщетения или такси. Уговорката не противоречи на добрите нрави и съответства на критериите, установени в съдебната практика - има предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването е ясно посочен в договора; длъжникът не е предоставил обезпечение по договора и за това неизпълнение при което кредиторът има право на тази компенсаторна неустойка. Ответникът настоява да се съобрази, че ищецът е сключил общо четири договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, което непротиворечиво потвърждавало наличието на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението му, съответно е наличие на индивидуално договаряне при използване многократно един вид кредитен продукт и запознаване с условията му. Не оспорва, че е получил сумата 1488,29 лв., но с оглед действителността на съглашението има право да я задържи.

По реда на чл. 213 от ГПК е съединена за общо разглеждане искова молба, по която е образувано гр. дело №34914/2025 г., СРС. Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от П. П. П. срещу „С.-К.“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № *******/03.12.2024 г. В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договора за кредит при условията на ЗПФУР, който е недействителен като сключен в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не съответства на действителните разходи по кредита. В ГПР не е включено неустоечното вземане по чл. 29, ал. 1 от договора. Тази уговорка касае неустойка за недадено обезпечение, съобразно условията на договора, но не отговаря на предвидените й по закон функции; в т.ч. чрез нея се заобикаля закона - чл. 16 от ЗПК, противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и представлява скрита възнаградителна лихва.

Ответникът оспорва искова. Поддържа, че на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а в конкретния случай неустойката не е основна престация по договора. Съглашението отговаря на всички изисквания на ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, а предвид начина на сключването му потребителят е запознат предварително със съдържанието, доколкото определя условията на усвояване на заемните средства. Неустойката не е и не следва да се включва в ГПР, тъй като тя не е част към компонентите му към датата на сключване на договора. Предвиждането й е съобразено с чл.11, т.18 от ЗПК и следва да се вземе предвид, че кредитополучателят е разполагал с четиринадесет дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, без да е обвързан оспорената неустойка и заплащане на обезщетения или такси. Уговорката не противоречи на добрите нрави и съответства на критериите, установени в съдебната практика - има предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването е ясно посочен в договора; длъжникът не е предоставил обезпечение по договора и за това неизпълнение при което кредиторът има право на тази компенсаторна неустойка. Ответникът настоява да се съобрази, че ищецът е сключил общо четири договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, което непротиворечиво потвърждавало наличието на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението му, съответно е наличие на индивидуално договаряне при използване многократно 2 един вид кредитен продукт и запознаване с условията му.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1) ищецът П. П. П., като кредитополучател, и ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №********/18.07.2024 г., в изпълнение на който ищецът е заплатил на ответника сумата 1488,29 лв., аритметично, ако стойността на неустойката по чл. 27 от договора се включи в ГПР по Договор за паричен заем, то същият ще надвиши 50 %; 2) ищецът П. П. П., като кредитополучател, и ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № *******/03.12.2024 г., аритметично, ако стойността на неустойката по чл. 29 от договора се включи в ГПР по Договор за паричен заем, то същият ще надвиши 50 %.

От предметното съдържание на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №********/18.07.2024 г. се изяснява, че заемните средства от 800,00 лева са дължими в срок от 30дни; при лихвен процент 36 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 42,58 %. В чл. 1, ал.11 от договора е предвидено, че кредитът се предоставя при обезпечения – „да – поръчител или банкова гаранция“. Съдът констатира, че клаузата на чл. 17 предвижда в ал.1 случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълненито на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя. Според чл. 17, ал. 2, третото лице-поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и се одобрява от кредитора (чл. 20 от ОУ, а именно: чл. 20, ал. 1 физическо лице навършило 21г., притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на заявката за кредит, полагащо труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие, получавало е редовно възнаграждението си последните 12м., може да е поръчител само на един потребител и кредиторът имал право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

Според чл. 20, ал. 2 също трябва да отговаря и на допълнителни изисквания - да има минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6м., липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е потребител на кредитора, да предостави служебна бележка за доход за последните 6м. назад); одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора - чл. 20, ал. 3 от ОУ и чл. 17, ал. 2 от договора. При неизпълнение на горното и на основание чл. 27 от договора, вр. чл. 46, ал.2 от ОУ, се начислява неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.

От предметното съдържание на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № *******/03.12.2024 г. се изяснява, че заемните средства от 500,00 лева са дължими в срок от 6м.; при лихвен процент 36 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 42,58 %. В чл. 1, ал.11 от договора е предвидено, че кредитът се предоставя при обезпечения – „да – поръчител или банкова гаранция“. Съдът констатира, че клаузата на чл. 19 предвижда в ал.1 3 случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълненито на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя. Според чл. 19, ал. 2, третото лице-поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и се одобрява от кредитора (чл. 20 от ОУ, а именно: чл. 20, ал. 1 физическо лице навършило 21г., притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на заявката за кредит, полагащо труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие, получавало е редовно възнаграждението си последните 12м., може да е поръчител само на един потребител и кредиторът имал право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

Според чл. 20, ал. 2 също трябва да отговаря и на допълнителни изисквания - да има минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6м., липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е потребител на кредитора, да предостави служебна бележка за доход за последните 6м. назад); одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора - чл. 20, ал. 3 от ОУ и чл. 19, ал. 2 от договора. При неизпълнение на горното и на основание чл. 29 от договора, вр. чл. 46, ал.2 от ОУ, се начислява неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.