Решение № 791 от 13.06.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Варна, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110201712 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Д.

В., с ЕГН **********, с постоянен адрес град Варна. ***, ет. 1, депозирана чрез адв. М.Д. Ц. от АК - Варна личен номер на адвоката: ***, адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ 17. ет. 1, ап.2 против Наказателно постановление № 627571-F635362/11.03.2022 год., издадено от С.К.А.-И., и.д. директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Варна , с което на В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се излагат твърдения, че то е неправилно и незаконосъобразно. Сочат допуснати нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата отмяна. Изтъква се нарушение на чл.34 от ЗАНН. Излага се виждане, че НП е издадено след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. Сочи се още, че АУАН и НП са издадени при нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води и до процесуални нарушения при издаването на НП, тъй като в него не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.Алтернативно се моли за приложение на чл.28 от ЗАНН .

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител- адв.Ц., който поддържа жалбата. Сочи, че 1

НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за присъждане на разноски на основание чл.38 от Закона за адвокатурата Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С резолюция за възлагане на проверка № П-03000321098207-0РП-001 / 08.06.2021 г., изменяна с Резолюция за възлагане на проверка № П-03000321098207-0РП-002/ 08.09.2021г. и Резолюция за възлагане на проверка № П-03000321098207-0РП-003/ 07.10.2021 г., екип от инспектори по приходите, един от които св.М.В., извършили проверка на възз.Б. Д. В.. Последният бил с прекратена регистрация по ЗДДС на 24.01.2017г. на основание чл.106. ал.2. т.2, б"б" от ЗДДС във връзка с чл.176, т.3 и чл.176,т.6 от ЗДДС. Обхватът на проверката включвал издадените от лицето фактури в периода от м.01.2017г. до момента на възлагане на проверката и в частност установяване дали по фактурите е начисляван ДДС и на какво основание.

В хода на проверката , по искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001 / 16.06.2021. връчено на хартиен носител лично на лицето на 17.06.2021., на проверяващите с Протокол КД-73 вх.№1194206/06.07.21г. от страна на В. били представени сметки/фактури за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. От анализа на същите било констатирано, че считано от 25.01.2017г. т.е. след датата на прекратената регистрация по ЗДДС възз. е извършвал нотариална дейност, като за извършените нотариални услуги е издавал сметка/фактура по чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Същите съдържали реквизити посочени в чл.114 от ЗДДС. Това обстоятелство било констатирано и за фактура № 34792/ 30.09.2020г., в която бил посочен размерът на ДДС. Фактурата съдържа реквизитите, посочени в чл.114 от ЗДДС - данъчната основа на доставката 902,99 лв., ставката на данъка, и размера на данъка-180,60лв.. За резултатите от проверката бил изготвен Протокол № П-03000321098207-073-001/ 08.11.2021г.

При тези констатации, св.В. преценила, че възз.В., в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода 01.09.2020г. - 30.09.2020г. е издало фактура № 34792/ 30.09.2020г., в която е посочило размера на ДДС. Съобразила разпоредбата на чл. 113. ал. 9 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължените лица,които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а. ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Поради това съставила срещу възз. АУАН№ F635362/03.12.2021г., в 2 който описала допуснатото според нея нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС.

Актът бил предявен и връчен на възз. на 03.12.21г., което го подписал с отбелязване, че в тридневен срок ще представи възражения.

В законоустановения срок по ЗАНН постъпили писмени възражения, в които възз. посочил, че допуснатото нарушение се дължи на софтуерна грешка при генериране на фактурата. Акцентирал, че няма други нарушения на ЗДДС и поискал спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл.28а от ЗАНН. Във възражението посочил и че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН.

АНО преценил, че възражението е неоснователно. Приел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и че е нарушен /осъществен / съставът на чл чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС, като на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС издал обжалваното НП. НП било връчено на възз. на 08.04.2022г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.М.В., депозирани в с.з.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 26.04.2021г. видно от извадката от системата на НАП, в последния ден на срока, предвид Великденските празници за 2022г./ от надлежна страна, лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лицеинспектор в ТД на НАП –гр.Варна, офис Добрич, съобразно цитираната заповед.

В НП АНО излага аргументи защо приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от 3

ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.

Административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.

Съдът споделя виждането в жалбата, че АУАН не е съставени в сроковете по чл.34,ал.1 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН / в редакцията към момента на съставянето на АУАН/, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 , пр.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли една, респективно две години от извършване на нарушението, по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по 4 установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок.

Видно от материалите по делото, нарушителят е бил известен на контролните органи при НАП-Варна още към 06.07.2021г., когато от органите по приходите са получени изисканите от въззивника документи, включително и процесната фактура описани в АУАН и НП. Нещо повече, св.В. посочи в с.з., че проверката е била възложена именно защото е било установено, че В. е с прекратена регистрация по ЗДДС. Същата посочи, че след възлагане на проверката е извършена справка в информационния масив, от която е установена датата на прекратяване на регистрацията. Тези констатации са били отразени и в изготвения от проверяващите протокол. Т.е. към дата 06.07.2021г. нарушителят е бил известен за органите на НАП.

Очевидно с оглед саниране на процесуални срокове на 04.11.21г. е извършено извлечение от наличните налични в масивите на НАП обстоятелства, а именно данните за прекратената регистрация. Винаги, когато нарушителят е известен срокът за образуване на административно-наказателно производство е тримесечен.

Едногодишният, респ. двугодишният срок за образуване на административнонаказателното производство, както по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се прилага в случаите, когато при откриване на нарушението нарушителят не е известен. Следователно, тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече най-късно от 06.07.2021г. и е изтекъл на 06.10.2021г. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 03.12.2021г., т.е. след като е бил изтекъл тримесечния преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Поради това и АНО е следвало да прекрати административно наказателното производство, както е изричната повеля на ЗАНН, а не да издава НП. С оглед на това, възражението в жалбата се споделя от настоящия състав. Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в действителност в АУАН и НП не са посочени нито датата, нито мястото на нарушението. И в двата процесуални документа е посочено, че възз. в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода 01.09.2020г. 30.09.2020г. е издало фактура № 34792/ 30.09.2020г. На коя дата, обаче, от този период е издадена фактурата, респективно коя е датата, която на която АНО приема, че е извършено/довършено нарушението само може да се гадае и предполага от така описаните факти. В крайна сметка от така описаното в АУАН и НП не става ясно на коя дата АНО и актосъставителят са приели, че извършването/довършването на нарушението. В АУАН и в НП не е посочено и мястото на нарушението. Посочено е че, възз. е издал фактура, но не е посочено къде е сторено това. В АУАН и НП е 5 посочен адрес на възз., но дали този адрес респективно населеното място в което се намира този адрес е мястото на нарушението, също може само да се предполага, доколкото факти в АУАН и НП отсъстват. В действителност св.В. посочи в с.з., че мястото на нарушението е в гр.Варна, където се намирала кантората на нотариуса, но е недопустимо съставомерни факти от предмета на доказване да става ясни за пръв път в с.з., тъй като с това се нарушава грубо правото на наказания субект да разбере за какво нарушение е санкциониран.