Решение № 1651 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Пазарджик, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220102835 по описа за 2025 година

Ищецът В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул.

„**** твърди, че е сключил от разстояние / Договор за потребителски кредит от 17.05.2024г. с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и договор за гаранция с ответника „Кредит Гаранция“ЕООД от 17.05.2024г.

Сочи се, че договора за потребителски кредит е бил обезпечен с договора от Кредит Гаранция ЕООД, като не са включени разходите по договора за потребителски кредит с това трето лице. Кредиторът не включва в договора за потребителски кредит размера на възнаграждение за предоставяне на гаранция от Кредит Гаранция ЕООД (явяващо се задължителен разход), поради което Договора за потребителски кредит е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и обща дължима сума. Нищожността на договора за потребителски кредит влече и нищожността на договора за възлагане на гаранция. Ето защо се предявява установителен иск, който да внесе яснота в отношенията си с ответника Кредит Гаранция ЕООД като се установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).

1

Сочи се, че е сключен Договор за потребителски кредит № 100810324 от 17.05.2024 с КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ за сумата от 500 лева, като се задължава да върне на 5 равни месечни вноски сумата 545,90 лева – главница и лихва. ГПР по договора е фиксиран в размер на 43,05 %, а ГЛП 36 %.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, в срок от пет дни потребителя трябва да осигури обезпечение двама поръчители-физически лица с минимален доход 1500 лева, гаранция от дружество-поръчител или банкова гаранция. Ищецът-потребител, за да получи кредитните средства веднага, бил задължен да избере Кредит Гаранция ЕООД като поръчител. Така сумата за връщане по договора за кредит се била увеличило на 940 лева, но ГПР не се променил. На същата дата – 17.05.2024 г. е сключен от В. Н.

Договор за възлагане на гаранция с ответника Кредит Гаранция ЕООД, чийто предмет (чл.1) е да осигури вземането на КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ по Договор за потребителски кредит № 100810324 от 17.05.2024. Съгласно чл. 2, ал.1 потребителят заплащал възнаграждение за услугата на Кредит Гаранция ЕООД в размер съобразно договора за кредит, като в погасителния план към договора за възлагане на гаранция размерът на задължението на В. Н. бил в размер на 394.10 лева или по 78.82 лева всеки месец за пет месеца общо.

Твърди се, че КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ не е посочил правилно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението на ответника Кредит Гаранция ЕООД. Разходът към ответника Кредит Гаранция ЕООД е задължителен и това може да се извлече от самия договор за кредит. Изборът между обезпечение (чл.1, ал.2 от договорите) е две физически лица при непосилни условия, банкова гаранция, което е житейски нелогично, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице./ цитира се съдебна практика/. Договорът за потребителски кредит е нищожен договор, поради противоречие със закона, с което се губи и основанието на акцесорния договор, чиято основна функция е да покрие задължението по договора за потребителски кредит. Включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение (чл. 1, ал. 2 от ДПК) и заплащане на възнаграждение на ответника Кредит Гаранция ЕООД е скрито възнаграждение и по своята същност е задължителен разход. Самата клауза на чл. 1, ал.2 от ДПК е неравноправна клауза, защото задължава кредитополучателя да осигури обезпечение при ограничени и непосилни 2 условия. Договора за възлагане на гаранция е нищожен, защото противоречи на добрите нрави и липсва основание да съществува, тъй като основния договор за потребителски кредит не съществува в правния мир.

Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и да постанови решение, с което да установи, че договор за възлагане на гаранция от 17.05.2024 г. сключен между В. П. Н., с ЕГН: ********** и Кредит Гаранция ЕООД, ЕИК 201281666 е нищожен поради липса на основание или заради противоречие с добрите нрави.

Моли съда да присъди разноски и да присъди възнаграждение за осъществяване на процесуална защита и представителство по смисъла на чл.

38, ал. 1, т.3, предл. второ от ЗА. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, чрез юрк. И., с който сочи, че иска е недопустим, доколкото същият е предявен срещу „Кредит Гаранция “ЕООД, а в него не са изложени доводи за нищожност, касаещи процесния договор за възлагане на поръчителство. Въпреки обявения предмет на иска, в исковата молба се съдържат твърдения и правни доводи, които се отнасят до друг договор, а именно договор сключен с друго дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, със съвсем различен предмет, страни и обстоятелства. Налице е пълно несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Така изложените твърдения не обосновават нищожност на договора, спрямо който се иска защита. От съдържанието на исковата молба не може да се направи еднозначен извод какъв точно е предметът на спора - не е ясно кой договор се атакува, на какво основание и в какъв обем. В случай, че съда счете иска за допустим, то оспорва съшия като неоснователен и недоказан, с оглед на следните съображения: Процесуалните рамки на делото се определят от исковата молба, следва да бъдат изложени фактическите обстоятелства, на които ищецът основава иска си. Именно тези обстоятелства очертават предмета на делото и рамките на съдебния процес. В исковата молба не се съдържат обстоятелства за, въз основа на които ищцовата страна счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен. Съдържат се единствено доводи за нищожност на договора за кредит, основавайки се на Закона за потребителския кредит. Следва да се обърна внимание, че съгласно чл. 1, т. 1 и сл. от ЗПК, последният установява изискванията към договора за потребителски кредит и изначално уговаря материята на правоотношенията, 3 свързана с потребителския кредит. Предвид всичко изложено моли съда да приеме, че искът е недопустим, а в случай, че приеме същия за допустим, то същия да бъде отхвърлен като неонсователен и недоказан. Прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли съда да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

Не е спорно между страните, и от представените по делото доказателства се установява, че между ищецът Н. (кредитополучател) и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК:202376220 (кредитодател), е бил сключен Договор за паричен заем №100810324 от 17.05.2024г. , както и Договор за предоставяне на гаранция от 17.05.2024г. , сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем, същият е бил сключен между страните при следните условия:

Съгласно Договора за кредит, заемодателят предавал в собственост на Заемателя сумата от 500.00 лв., наричана в договора ЗАЕМНА СУМА, а Заемателят се задължавал да върне същата на Заемодателя при следните условия: пет равни месечни вноски за сумата в общ размер на 545.90лв. – главница и лихва, при ГПР в размер от 43.05% и ГЛП- 36 %.

Съгласно чл. 1, ал.2 от Договора за паричен заем, заемателят се задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: двама поръчители-физически лица с минимален доход 1500 лева, гаранция от дружество-поръчител или банкова гаранция.

Отделно от това, на същата дата /17.05.2024г./ бил сключен и Договор за възлагане на поръчителство /предоставяне на гаранция/ , със страни „„Кредит Гаранция“ЕООД, в качеството на гарант и ищецът Н., чийто предмет (чл.1) е да осигури вземането на КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ по Договор за потребителски кредит № 100810324 от 17.05.2024. Съгласно чл. 2, ал.1 потребителят заплаща възнаграждение за услугата на Кредит Гаранция ЕООД в размер съобразно договора за кредит, като в погасителния план към договора за възлагане на гаранция размерът на задължението на В. Н. бил в 4 размер на 394.10 лева или по 78.82 лева всеки месец за пет месеца общо.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

По отношение искът за прогласяване на нищожност на сключения с ответното дружество договор за предоставяне на гаранция към договора за кредит, съдът намира следното:

Основание за влизането му в сила е неизпълнение на задълженията на ищеца Н. да предостави в петдневен срок от сключване на договора за кредит поне едно от предвидените обезпечения-поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.Съгласно установената съдебна практика, клаузата в договора за потребителски кредит, с която са уговорени обезпеченията, противоречи на добрите нрави.

Това е така, защото така нареченото възнаграждение за предоставяне на поръчителство би трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство. Самото непредставяне на обезпечението обаче не застрашава интересите на кредитора, докато кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечение, тъй като ще получи банкова гаранция или поръчител, т.е. втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. Уговарянето на такъв кратък срок показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от възнаграждението за предоставяне на поръчителство. Следователно действителната цел на възнаграждението за предоставяне на поръчителство е да оскъпи кредита за сметка на потребителя.

Ето защо съдът счита, че процесното възнаграждение за предоставяне на поръчителство представлява скрита печалба за кредитора, увеличава цената на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за потребителя, които би трябвало да са включени в годишния процент на разходите.

5

При това положение следва да се отговори на въпроса дали посоченият в договорите за кредит годишен процент на разходите е определен правилно и дали надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК?

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От цитираната разпоредба е видно, че всички разходи на потребителя, вкл. косвените такива, на които е придаден вид, че се дължат поради неизпълнението на договора, са елемент на ГПР и следва да бъдат включени в него.