Решение № 148 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110204445 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Миро 2014“ ЕООД, против Наказателно Постановление № 789602- F783880/ 26.09.2024г. на Зам. Директор на ТД НАП гр.Варна, с което на „Миро 2014“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

В жалбата си жалбоподателя иска наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, въззивниците редовно призовани, не се явяват лично, не се представляват.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2024г. при извършена проверка се установило, че „Миро 2014“ ЕООД като осигурител не е изпълнил задължението си да подаде декларация обр.1 по смисъла на Наредба №Н-13/17.12.2019г. на Министъра на 1 финансите за наетите лица за месец 05.2024г. в срок до 25.06.2024г.

Декларацията била подадена на 30.07.2024г.

Свид. Т. съставил против въззивниците акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Прието било, че „Миро 2014“ ЕООД е нарушил разпоредбите на чл.4 ал.1 т.1 от Наредба № Н-13 /17.12.2019г. на Министъра на финансите във връзка с чл.5 ал.4 от КСО, с което бил осъществен състава на нарушение по чл.355 ал.1 от КСО.

Административно-наказващият орган, на същото законово основание - чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложил на жалбоподателя две административни наказания “Имуществена санкция” в размер на 500 лв. за извършени нарушения.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид. И***, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Към доказателства по делото бяха приобщени писмените такива, представени и приложени при предходното разглеждане на делото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът счита, че административнонаказателното производство, 2 образувано по отношение на жалбоподателят е проведено правилно и законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН е връчен на жалбоподателя. В тази връзка съдът не споделя наведените от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения и издаване на АУАН и НП извън предвидените от закона срокове.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-13 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация до 25 число на месеца следващ месеца за който се отнасят данните. Безспорно е установено по делото, че това задължение е изпълнено на 30.07.2024г.-един месец след изтичането на срока за това. В тази връзка съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Причините за извършване на деянията са ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да организира работата си съобразно изискванията на закона. Същият не може да 3 черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на КСО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При индивидуализиране на наложеното наказание, административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието, което е определено към минималния размер предвиден в закона е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 789602- F783880/ 26.09.2024г. на Зам. Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „Миро 2014“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално 4 осигуряване.

ОСЪЖДА „Миро 2014“ ЕООД да заплати на ТД НАП гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5