Решение № 1151 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Варна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501169 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.

„Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 104518621, представлявано от Пл.Ст.Ст., Я.М.Д. и Г.К. срещу Решение №260848/13.03.2021г., постановено по гр. дело №14763/2020г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу М. СТ. КР., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 791,63 лева, представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия, начислена като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., за обект с абонатен номер **********, клиентски № ********, с адрес на потребление: село Т., за която сума е издадена Фактура № ФП***/26.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на 1 задължението; сумата от 62,23 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за периода от 04.10.2017г. до 03.10.2018г., за които суми е издадена Заповед № 4769/08.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9658/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53-ти състав. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.

Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура.

Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, което не е било отчетено поради неизправност на СТИ, но се дължи на осн. ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията

- чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Моли искът да бъде уважен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се 2 дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск установителен иск по чл. 422 вр. 415 ГПК бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В ос.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез особения си представител излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци.

Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ************* срещу М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: с. Т., Област

Варна, обективно кумулативно съединени положителни

3 установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 791,63 лева, представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия, начислена като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., за обект с абонатен номер **********, клиентски № ********, с адрес на потребление: село Т., за която сума е издадена Фактура № ФП***/26.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 62,23 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г.; за които суми е издадена Заповед № 4769/08.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9658/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав. Ищецът излага, че с ответника се намират в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД за обект с абонатен №**********, клиентски № ********, с адрес на потребление: село Т.. Излага, че в изпълнение на свое законово право и договорно задължение дружеството оператор на електроразпределителната мрежа- „Електроразпределение Север“ АД на 03.10.2018г. извършило контролна проверка на измервателната система обслужваща процесния обект на потребление, при която са отчетени показания в регистър 1.8.4, а съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе е налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 4 – 004187,1 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. На тази основа, „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.4. Ищцовото дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите претенции с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за процесните суми, като по повод на издадена такава ответникът е подал възражение, обусловило сезирането на съда за същите суми. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор, чрез който ответникът оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск. Не оспорва, че е клиент на ищцовото дружество и собственик на електроснабдения процесен обект на потребление. Оспорва обаче изцяло дължимостта на сумата по корекцията. Оспорва наличието на основание за извършването . Оспорва наличието на техническа възможност коригираното количество ел. енергия да 4 се достави за процесния период. Оспорва констативния протокол както и методиката и начина, по който е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не се е съгласявал на едностранно преизчисляване на сметката му за минал период. По изложените в отговора съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.В. срещу М. СТ. КР. е образувано ч. гр. дело №9658/2020г. по описа на ВРС за сумата 791,63 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № 028496716/ 26.08.2019 г., за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г. за обект с абонатен номер **********, клиентски № ********, с адрес на потребление: село Т., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2020 г. до окончателното изплащане и 62.23 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., разноски в размер на 75 лв.

Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №4769/ 08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът М. Ст. К. да заплати на „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ************* претендираните суми.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.

В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Констативен протокол №1104806/03.10.2018 г., се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се в село Т., абонатен номер **********, клиентски № ********, като процесното СТИ с констатирани показания в тарифа 1.8.4. е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ и подменено с ново. Констативният протокол е подписан от служители на „Електроразпределение Север“ АД и от двама свидетели.

От приетия по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1634/16.08.2019 г. на БИМ е видно, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на 5 електромера, наличие на преминала електрическа енергия на тарифа 4 – 4 187,1 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Последният съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.