Решение № 168 от 31.01.2023, Районен съд - Варна

М

О

Т

И

В

И към решението по АНД № 113 по описа за 2023г. на Варненски районен съд - трети състав.

По отношение на обвиняемия О.Б.А. роден на 15.05.1963г. в гр.Силистра, живущ в гр.Силистра, ЕГН ********** от Варненската районна прокуратура, в Районен съд- Варна е внесено постановление по реда на чл.375 от НПК за извършено от същия деяние по чл.313, ал.1 от НК, затова, че на 14.06.2022г., в гр.Варна, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закончл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата:"Дубликат на свидетелство за управление... се издава, когато свидетелството е изгубено...за което притежателят подписва декларация" и чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност: "В случаите на изгубване...на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно Приложение №6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ-на МВР...", се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция" - ОД-МВР-Варна, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелство за управление на МПС №283954014/16.04.2019г., издадено от МВР-Варна на името на О.Б.А., е изгубено.

В постановлението на прокуратурата се предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК и да му бъде наложено административно наказание.

В съдебно заседание за РП Варна, редовно призовани не се явява представител.

Обвиняемият редовно призован се явява в съдебно заседание, моли да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде определено минимално наказание.

Преценявайки доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

На 16.04.2019 г. на обв.А. било издадено СУМПС №283954014 със срок на валидност 16.04.2024г. На 26.10.2021 г. обв.А. управлявал МПС в Р Германия и извършил нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което на същата дата било иззето неговото свидетелство за управление на МПС от компетентните органи.За да се снабди с ново СУМПС, на 14.06.2022г. обв.А. отишъл в сектор "Пътна полиция" - ОД-МВР-Варна, попълнил и подписал декларация /с peг.№573/14.06.2022г./ по чл.17 ал.1 от ПИБДС и чл.160 от ЗДвП, в която отразил, че свидетелството му за управление на МПС №283954014 било изгубено, въпреки че ясно съзнавал, че 1 същото му било иззето в Р Германия на 26.10.2021 г. Документите му били приети от св.Костадинова - системен оператор в Сектор „Пътна полиция" ОД-МВР-Варна. В резултат на подадената декларация и заявление вх.

№8722/14.06.2022г. за издаване на СУМПС, на 17.06.2022г. на обв.А. било издадено ново СУМПС, със срок на валидност 17.06.2027г.

На 18.07.2022г. компетентните власти в Р Германия изпратили писмо до ГД „Национална полиция", препратено до ОД-МВР-Варна и Сектор „Пътна полиция - ОД-МВР-Варна, към което било приложено СУМПС №283954014, отнето в Р Германия на 26.10.2021 г.

От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписът, положен върху оригинал на декларация с рег.№573/14.06.2022г. за изгубен документ за самоличност, е положен от обв.А. и ръкописният текст също е изписан от него.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, обв. А. не е осъждан.

Съобразно изложеното, съдът прие, че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, а именно, че на 14.06.2022г., в гр.Варна, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закончл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата:"Дубликат на свидетелство за управление... се издава, когато свидетелството е изгубено...за което притежателят подписва декларация" и чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност: "В случаите на изгубване...на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно Приложение №6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ-на МВР...", се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция" - ОД-МВР-Варна, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелство за управление на МПС №283954014/16.04.2019г., издадено от МВР-Варна на името на О.Б.А., е изгубено.

Обвинението се доказва от: постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, справка за съдимост, и др. писмени доказателства по делото.

Така посочените доказателства по делото са вътрешно логични и непротиворечиви, изясняват безспорно описаната по-горе фактическа обстановка, събрани са по реда на НПК и кореспондират едно с друго.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно не осъждано към момента на извършване на деянието физическо лице.

Деянието е извършено чрез действие, при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното настъпване.

2

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема направените самопризнания от обвиняемия на досъдебното производство, критично отношение към извършеното, обстоятелството, че не е осъждан.

Причините за извършване на деянието от страна на обвиняемия са незачитане на установения в страната правов ред.

Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства - няма.

Изложеното мотивира съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, прилагайки разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК, като прецени наличието на законовите предпоставки за това, а именно:-обвиняемия е пълнолетно лице; -за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода" до 3 години или „глоба“ от сто до триста лева;-деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК към момента на извършване на инкриминираното деяние; -от престъплението не са били причинени имуществени вреди;- не са налице предвидените в ал.7 на чл.78А основания, препядстващи приложението на административната отговорност предвидена в разпоредбата на чл.78А от НК и след като приложи императивната разпоредба на чл. 301, ал.1, т.4, пр.2 от НПК наложи на обвиняемия О.Б.А. наказание „глоба“. Като взе предвид, имущественото положение на обвиняемия, съдът определи размера на имуществената санкция в минимален размер, а именно 1000 /хиляда/ лева.

Определяйки размера на наказанието глоба, съдът счете, че с такъв размер ще бъдат постигнати целите на генералната превенция визирана в НК, като в конкретния случай ще изиграе най-добре необходимия поправителен ефект по отношение на обвиняемия, като ще въздейства върху него и върху други неустойчиви членове на обществото възпиращо и предупредително възпитателно.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия:……………..

3