Решение № 1209 от 21.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501639 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от ТП на НОИ – Бургас представлявано от Енчо Жеков против Решение № 1566 от 13.07.2023г., постановено по гр.д.№ 7772/2022 г.,по описа на Районен с ъ д – Бургас. Счита, че първоинстанционното решение с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск за обявяване за недействителен сключения между „Манов Бургас“ ЕООД като работодател и М. Д. Д. като служител на длъжност „инженер проектант“ трудов договор № 18 от 04.05.2017г. е неправилно и и незаконосъобразно поради противоречие с материално - правните разпоредби на закона. Счита, че трудовият договор противоречи на закона, доколкото управителят на ответното ЕООД, като негов законен представител, не може да се намира в трудово правоотношение със себе си като физическо лице и е нарушена нормата на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, при сключване на процесния трудов договор, която въвежда забрана на органния представител на едно юридическо лице да договоря със себе си в лично качество. Сочи, че част от правомощията на управителя включват и упражняването на работодателска власт по отношение на работниците и служителите на дружеството и в тази връзка е недопустимо едно физическо лице да съвместява едновременно качеството на управител на търговско дружество и на работник при управляваното от него юридическо лице. Изразява становище, че управителят нито може да сключва трудов договор със себе си за длъжност от щата на представлявания от него търговец, нито би могло реално да се осъществява дисциплинарни власт, която е неотменима част от трудовото правоотношение. Моли, съдът , да постанови решение, с което да отмени решение № 1566/13.07.2023 г. по гр. дело № 7772/2022 г., с което Районен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователен предявения иск за обявяване за недействителен сключения между „Манов Бургас“ ЕООД, с ЕИК 204374093, седалище и адрес на 1 управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 28, ет. I, като работодател и М. Д. Д. с ЕГН **********, *** като служител на длъжност „инженер проектант“ трудов договор № 18 от 04.05.2017 г„ изменен с допълнително споразумение от 01.08.2017 г. и да обяви недействителността на трудовия договор. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият – М. Д. Д. действащ лично за себе си и в качеството на управител н а „Манов Бургас“ ЕООД чрез пълномощника

Еднолично адв.дружество

„СТАНИСЛАВА ПОПОВА“ в срока по чл. 263 от ГПК представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба, като счита постановеното решение за правилно и обосновано, постановено при съобразяване на материалния и процесуалния закон. Сочи, че правилно съдът е заключил, че при органното представителство не се прилагат автоматично ограниченията, предвидени за представителството по ЗЗД, като в конкретния случай е налице и изрично съгласие на едноличния собственик за възникване на процесното трудово правоотношение. Моли съдът да потвърди решението и да отхвърли жалбата на Директора на НОИ.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящ а на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС – Бургас е предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ.

Ищецът – ТП на НОИ гр. Бургас твърди в исковата молба, че М. Д. е управител и едноличен собственик на капитала на „Манов Бургас“ ЕООД от 14.12.2016г. и при извършена проверка от ТП на НОИ е установено, че на 04.05.2017г. „Манов Бургас“ ЕООД е сключило трудов договор с М. Д. Д.. Сочи, че трудовия договор противоречи на закона доколкото управителят на „Манов Бургас“ ЕООД като негово представител не може да се намира в ТПО със себе си като физическо лице. Счита че е нарушена разпоредбата на чл.38, ал. 1 от ЗЗД при сключване на трудовия договор която въвежда забрана на органния представител на едно юридическо лице да договаря със себе си в лично качество.

С постановеното решение, съдът е отхвърлил предявения от ТП на НОИ – Бургас, ЕИК: 1210825210036 , иск за обявяване за недействителен сключения между ”Манов Бургас“ ЕООД, с ЕИК: 204374093, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Цар Симеон I” № 28, ет.1, като работодател и М. Д. Д., като служител – на длъжност ”инженер проектант”, Трудов договор № 18 от 04.05.2017г., изменен с Допълнително споразумение от 01.08.2017г., поради противоречието му със закона /нарушаване на забраната по чл.38, ал.1, пр.1 от ЗЗД за договаряне в лично качество с представляваното от лицето дружество/, като неоснователен. За да постанови обжалвания резултат, БРС е прил, че трудовото правоотношение се развива между два отделни и различни субекта на гражданското право юридическото лице, като работодател и физическото, като служител и че липсва законова забрана управителят на едно дружество да бъде назначен на трудов договор в същото , когато задълженията в двете му качества не се припокриват, както е в случая. Приел, че са неоснователни възраженията, че трудовият договор, противоречие на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, тъй като едноличен собственик на капитала на ”Манов Бургас“ ЕООД и е дал изричното си съгласие за възникване на процесното трудово правоотношение.

2

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С оглед на представените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните твърдения и представените доказателства, а изводите му по фактите са обосновани – изградени след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и тяхната връзка.

Не се спори, че М. Д. е едноличен собственик на капитала и управител на ”Манов Бургас“ ЕООД. Не се спори е че между”Манов Бургас“ ЕООД – като работодател, представлявано от управителя М.Д. и М. Д. е сключен трудов договор № 18 от

04.05.2017г., по силата на който М.Д. Д. е назначен на длъжността ”инженер проектант” в дружеството , при уговорено трудово възнаграждение в размер на 620 лв. В трудовия договор са уговорени правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение.

Отбелязано е, че екземпляр от договора, както и заверено уведомление от ТД на НАП – Бургас са връчени на служителя на 05.05.2017г. С Допълнително споразумение от 01.08.2017г. работното време е изменено от пълно на непълно такова от 4 часа, а основното трудово възнаграждение е намалено от 620 лв. на 310 лв. месечно. Представени са по делото и удостоверение и талон, издадени от Камарата на строителите в България, видно от които е, че дружеството е вписано в Централния професионален регистър на строителя – пета група, както и диплома за завършеното от Д. висше образование в Техническия факултет на БСУ – специалност ”Технология и управление на транспорта”, с призната квалификация – ”машинен инженер”. Представено е и Решение на едноличния собственик на капитала на ”Манов Бургас“ ЕООД – М. Д. от 01.05.2017г., за сключване на трудов договор между ”Манов Бургас“ ЕООД представлявано от управителя М. Д. и М. Д. Д., предвид нужадата на дружеството от специалист с квалификация „машинен инженер“ и обстоятелството, че М. Д. Д. притежава такава квалификация.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля.

Недействителността като правен институт на трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното обявяване, правните последици и възможността за саниране. Недействителността на трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо недействителността на договорите по ЗЗД. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност. Страните или лицата по чл. 74, ал. 3 от КТ не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд с влязло в законна сила съдебно решение.

Не съществува спор в правната теория и съдебна практика, че дружеството с ограничена отговорност, респ. едноличното такова, е юридическо лице, самостоятелен 3 субект на правото. Процесният трудов договор е сключен между два различни правни субекта – от едната страна е юридическото лице, в качеството му на работодател, а от друга страна е физическото лице, в качеството му на работник/ служител, като в договора е посочена длъжността, заплащането, място и време на полагане на труда или трудовия договор съдържа всички необходими реквизите. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението, че е налице договаряне сам със себе си. Според настоящият съдебен състав, липсва законова забрана едноличният собственик на капитала на дружеството - работодател, който е и управител на същото дружество, да сключи сам със себе си в качеството на физическо лице трудов договор. Става въпрос за заемане на длъжност, която е задължителна с оглед основната дейност на дружеството и за това, че управителят на дружеството е компетентен да я заеме, тъй като притежава необходимото образование. Така задълженията на М.Д. предвидени в трудовия договор са различни от тези които има като управител на дружеството и със сключения договор не се засягат правата на трети лица и не се засяга сигурността на системата за държавно обществено осигуряване. Възражението на въззивника касаещо реализирането на дисциплинарната отговорност се отнася до изпълнението на задълженията по трудовия договор и не касае пороците при сключването му, като въпроса как би се реализирала дисциплинарната отговорнос е въпрос който ще реши работодателят, като при необходимост и по преценка на страните, трудовия договор може да бъде прекратен и длъжността заета от друго лице.

По делото процесуалният представител на ищеца развива и съображения за недействителност на сключения между ответниците на 17.04.2016 година трудов договор, поради противоречието му със закона, доколкото управителят на ответното ЕООД, като негов законен представител, не може да се намира в трудово правоотношение със самия себе си като физическо лице и се навеждат твърдения за нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. Нормата на чл. 38 от ЗЗД е диспозитивна и предвижда възможност, забраната представителят да договоря от името на представлявания лично със себе си, да бъде преодоляна ако представляваният е дал съгласие за това. Законът не изисква овластяването на представителя да договаря със себе си да бъде дадено отделно от самото договаряне, още повече, че може да бъде дадено и впоследствие /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/, но в конкретния случая е налице изрично решение за сключаване на трудов договор. В тази връзка настоящия състав не споделя доводите на въззивника че е нарушена разпоредбата на чл.38 от ЗЗД и че е недопустимо едно физическо лице да съвместява едновременно качеството на управител на търговското дружество и на работник при управляваното от него юридическо лице. Следва да се отбележи и практиката на ВКС с която се приема, че по изключение забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД не се прилага спрямо сделките по които страна лично е същия органен представител, когато той е и едноличен собственик на капитала на дружеството – Решение № 60149/19.07.2021г. по т.де.№2376/2019г. на ВКС, I т.о.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции и при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК, решението на БРС следва да бъде потвърдено.