Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 02.10.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1359/2024
Вид
Решение № 232
Подписан
02.10.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Катерина Въткова Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл. 15 · Закон за закрила на детето
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 28 · Закон за закрила на детето
  • § 1, т. 7 · Закон за закрила на детето
  • чл. 24 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ботевград, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810101359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ботевград, с която се иска непълнолетното дете А. М. К. с ЕГН: ********** да бъде настанено в семейството на своята баба по майчина линия – П. Д. Е. с ЕГН: ********** и С. Х. С. с ЕГН: **********.

В молбата се твърди, че майката на детето И. Г. Ю. през м. май 2024 г. е постъпила за лечение в психиатрично заведение. Бащата в продължение на години е напълно дезинтересиран от непълнолетния си син. За състоянието на майката не може да се даде категорична лекарска прогноза. По описания начин детето останало без грижата на родител, като на практика се отглеждало от своята баба по майчина линия П. Д. Е. и нейния съпруг С. Х. С.. Понастоящем майката И. Г. Ю. е в добро състояние, адекватна и спокойна, изписана е от болничното заведение, но предстоят изследвания за поставяне на диагноза. Непълнолетният А. е бил обгрижван изцяло от майка си до момента на появата на здравословните й проблеми. Детето е със специални образователни потребности и от 2023 г. с експертно решение на ТЕЛК му е призната 20 % трайна неработоспособност. Отглеждането и възпитанието му изисква допълнителни грижи, осъществяване на контрол и внимателно отношение. Бабата по майчина линия и нейният съпруг са единствените близки на детето, които са изразили желание да се грижат за него. Те са и хората, които имат изградена емоционална връзка с детето и опит в отглеждането му, тъй като са подпомагали майката в ежедневните й отговорности като родител. Домът им, представлява двуетажна 1 жилищна сграда в с. *, общ. Ботевград, функционално обзаведена, с поддържана хигиена и подходящи битови условия. За детето е обособена детска стая, гарантирана му е сигурна и безопасна среда, където разполага с достатъчно пространство, за да учи и играе. Баба му по майчина линия работи по трудово правоотношение, въпреки че е двамата със съпруга си са пенсионери.

В откритото съдебно представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ботевград поддържа становището си от социалния доклад и молбата, като настоява за настаняване по съдебен ред на детето в семейството на неговата баба по майчина линия и нейния съпруг.

Родителят И. Г. Ю. и заинтересованите страни П. Д. Е. и С. Х. С. се явяват лично и поотделно заявяват, че поддържат молбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Изложената фактическа обстановка в подадената молба се установява и потвърждава при съвкупното разглеждане на: Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка спрямо дете от 21.06.2024 г.; Заповед № ЗД/Д-СО-БГ012/24.06.2024 г. на Директора на ДСП – Ботевград; Становище за годността на близки и роднини по чл. 24 от ППЗЗД ОТ 24.06.2024 г.; Удостоверение за раждане – дубликат от 08.04.2013 г., изд. въз основа на Акт за раждане № 924/08.06.2009 г., изд. от Столична община; декларации за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 от 17.06.2024 г. от П. Д. Е., С. Х. С. и Димитър С. С.; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 71/04.07.2024 г., изд. от общ. Ботевград.

При изслушването си по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, непълнолетното дете А. М. К. заявява, че живее заедно с майка си и нейните родители в общ дом. Споделя, че ходи на училище, в момента е във ваканция, но му предстои да бъде ученик в осми клас. Смята, че се справя в училище с помощта на своите баба и дядо. Споделя също, че винаги у дома някой се е погрижил да има приготвена храна – обикновено баба му, но понякога и дядо му. Знае, че в момента майка му приема хапчета. В заключение изразява желанието си да живее при баба си и дядо си.

Социалният работник, присъствал на изслушването, заявява, че има наблюдения върху случая и детето, майката и нейните родители са много привързани помежду си.

Посочва, че детето е изключително добре обгрижвано и получава внимание. Пояснява, че при изслушването си от съда, детето е било спокойно и искрено и е отговаряло спрямо възможностите си, тъй като все пак има известни интелектуални затруднения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че 2 детето А. М. К. обективно не може да бъде отглеждано от своите биологични родители.

При така очертаните обстоятелства, съобразно принципите на чл. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето, интересът на детето А. М. К. би бил гарантиран по най – добър начин, като спрямо същото се предприемат мерки за закрила в семейна среда.

Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето „семейна среда“ е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което се настанява по реда на чл. 26.

В конкретния случай детето А. М. К. има подкрепата и обичта на баба си и дядо си по майчина линия. С общи усилия те успяват да се справят с отглеждането на детето, осигурили са му задоволителни битови условия и стабилна подкрепяща среда.

Отделно от това П. Д. Е. и С. Х. С. съжителстват с майката на детето, поддържат връзката помежду им. Към настоящия момент за детето следва да се осигури закрила чрез социално подпомагане и услуги по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗкрД. В подобни случаи, следвайки поредността, предвидена от законодателя, следва да се потърси възможност за оказване на закрила чрез настаняване на детето в семейство на роднини и близки. В настоящата хипотеза такава възможност не само е налице, но и се явява най – адекватната мярка. Бабата и дядото по майчина линия имат изградени трайни навици да се грижат за детето, изградили са с него отношения на обич, доверие и силна привързаност. Извън всякакво съмнение е, че в интерес на детето е да продължи да бъде отглеждано в средата, в която е живяло досега, в дома, в който е свикнало и най – вече при хората, които проявяват обич и чувство за отговорност към него.

Съгласно изискването на чл. 28, ал. 5 от ЗЗД за определяне на срок на настаняването, съдът счита, че същото следва да бъде за срок от една година, което не съставлява пречка за промяна на постановената мярка или прекратяване на настаняването преди изтичане на посочения срок при изменение на обстоятелствата.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето А. М. К. с ЕГН: ********** в семейството на своята баба по майчина линия – П. Д. Е. с ЕГН: ********** и С. Х. С. с ЕГН: **********, за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, считано от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

3

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4