Решение № 1274 от 30.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1274

30.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

II въззивен граждански състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева

Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20202100502056 по описа за 2020 година

С решение № 81 от 13.03.2020г., постановено по гражданско дело № 763/2019г. по описа на Районен съд Несебър са отхвърлени предявените от „Голдън Пик” ЕООД, ЕИК 201501692, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резидънс”, вх. Б, ет. партер, ап. 4, срещу В. Г. Г., роден на ***г., гражданин на Р. Ф., БУЛСТАТ:

176125370, с постоянен адрес в Република България, гр. Свети Влас, м. „Ю.” ПИ ***, вх. * ет. * ап. *, искове: иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 от ЗУЕС, за установяване дължимостта на сумата от 2003,40 евро, представляваща неплатена такса за управление и поддръжка от по 667,80 евро на година - за 2017г., 2018г. и 2019г., дължима съгласно т. 2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс” от 14.07.2011г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 3709 от 14.07.2011г. по описа на нотариус Л. Чуткина, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 22.04.2019г., до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 601,02 евро, представляваща неустойка за забава в плащането в размер на 30 % върху дължимата главница по т. 8.1 от договора, формирана като сбор от неустойките за 2017г., 2018г. и 2019г. - по 200,34 евро. С горецитираното решение, „Голдън Пик” ЕООД, е осъдено да заплати на В. Г.

1 сумата от 1550 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 1500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото и 50 лв.

- депозит за преводач на свидетел.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Голдън Пик” ЕООД, ЕИК 201501692, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резидънс”, вх. Б, ет. партер, ап. 4, представлявано от управителя Ирина Котлярова, чрез адв.Женета Иванова, съдебен адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 4.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят посочва, че съдът е формирал извод за липса на облигационна връзка между страните през процесните периоди и само на това основание е отхвърлил предявените искове, без да разгледа останалите доводи на страните. Съдът е приел, че е налице редовно връчване на основание чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК на предизвестие за прекратяване на договора за поддръжка, отправено от ответника до ищцовото дружество. Жалбоподателят счита тези изводи за неправилни,освен това съдът служебно е въвел нови факти и обстоятелства,които не са въвеждани от страните в предмета на спора и е приложил неправилно закона. На първо място, не са налице доказателства по делото адв.Орешков да е бил оправомощен с представителна власт, който съдът е приел за надлежен представител на ищеца. Не са въведени твърдения от страните в процеса, че адв.Орешков е представител на „Голдън Пик” или, че същият има право да получи от името на дружеството предизвестие за прекратяване на договора,а съдът е въвел този факт едва с мотивите към съдебното решение.Последното е нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, тъй като по отношение на него липсват твърдения от страните и не е разпределена доказателствена тежест и не е било предмет на доказване в процеса. Нарушено, според въззивника, е и състезателното начало в процеса, съобразно което фактите се въвеждат от страните, а не от съда. Също така съдът е приел, че на адреса на управление на ищеца е нямало други служители или пълномощници на дружеството, а управителят се помещавал в друг офис, което е в противоречие с чл.6, ал.2 и чл.8, ал.2 от ГПК, тъй като страните отново не са въвели подобни твърдения. В тази връзка съдът не е взел предвид и показанията на св.Я. относно пребиваването 2 на управителя Котлярова на територията на България. Въвеждането на всички тези факти от съда, без същите да са включени в доклада по делото и за тях да е разпределена съответната доказателствена тежест, е нарушило правото на защита на ищеца и съдът е постановил едно недопустимо решение.

Излага становище, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност по отношение връчването на предизвестието за прекратяване на договора,поради което е направил неправилни фактически изводи ,че предизвестието н връчено на надлежен представител адв.Ошавков.

Не са обсъдени показанията на свидетелите Ч. и Я., от които се установява, че Ч. не е бил в трудовоправни отношения с ищеца, както и че адв.Орешков не е имал представителни права. Обстоятелството, че адв.Орешков е представлявал ищеца в производството по ч.гр.д.№ 418/19г. по описа на РС Несебър не му дава правомощия да представлява дружеството по всички въпроси. Съдът е игнорирал и направеното в съдебно заседание възражение на ищеца, че предизвестието не е получено от законния представител на дружеството, съответно договорът не е надлежно прекратен, поради и което не може да намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ. Изразява несъгласие с извода на съда, че приложение относно връчването на предизвестието намира чл.50, ал.1 и ал.3 от ГПК, тъй като същите се отнасят за връчване от съда или съдебен изпълнител, или нотариус, но не и по отношение на връчване на предизвестие за прекратяване на договор между страните по договора. Неправилно е становището на съда, че Г. не е разполагал с друга валидна възможност да връчи предизвестието, тъй като ответникът е можел да връчи същото чрез нотариус или ЧСИ, но не го е сторил. Заявява, че съдът неправилно е приел, че предизвестието е редовно връчено на И. Т., тъй като същият не е притежавал представителна власт по отношение на „Голдън Пик“ ЕООД, не е налице и потвърждение на действията на И. Т. по реда на чл.42, ал.2 ГПК/вероятно се има предвид ЗЗД/.

Въззивникът счита, че ако съдът не е допуснал всички тези нарушения, то е щял да формира други изводи, а именно, че ответникът е връчил предизвестието за прекратяване на договора на И. Т., който няма представителна власт, който го е предал на свидетеля Ч., който също не разполага с представителна власт по отношение на дружеството, който пък от своя страна го е предал на адв.Орешков, който отново е лице без 3 представителна власт. От всичко гореизложено се налага извода, че договорът между не е прекратен с предизвестието от 09.05.2016г.

В случай, че съдът намери решението за допустимо, то жалбоподателят счита, че по делото безспорно е установено, че комплекс „Златното око Резидънс“ отговаря на критериите за жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Между страните е сключен договор за управление и поддръжка на общите части, с нотариална заверка на подписите. Ищецът - изпълнител се явява „инвеститор“ в комплекса, а ответникът - възложител и собственик на самостоятелен обект в сграда, със застроена площ от 47,43 кв.м., в едно с 8,22 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, или с обща площ от 55,65 кв.м., находящ се в комплекс „Златното око Резидънс“. Посочва, че процесният комплекс е обособен в един поземлен имот с идентификатор ***, в който са построени три отделни сгради, с отделни идентификатори, всяка една от които в режим на етажна собственост. Установено е, че в комплекса има други обекти, предназначени да обслужват собствениците и обитателите - басейн, беседки, градини, тревни площи. Налице е и контролиран достъп за външни лица, което се установява от свидетелските показания по делото, налице е и охрана на комплекса, видно от договор № 9056 от 01.12.2017г. с охранителна фирма, достъпът до сградата се осъществява само с ключ или чип, като за лицата получили ключове и чипове са съставени списъци. Всички предпоставки за статута на комплекс „Златното око резидънс“, като такъв от затворен тип, са налице.

Договорът между страните е сключен в изискуемата от закона форма.

Сочи се , че „Голдън пик“ ЕООД, като страна по договора е в качеството си на инвеститор в комплекса. ЗУЕС не съдържа легално определение на „инвеститор“, поради което приложение намират разпоредбите на ЗУТ. Възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж и лицето, което има право да строи в чужд имот. Видно от представената по делото преписка от Община Несебър и по-специално удостоверение № 197/28.09.2011г. на Община Несебър, ищецът е посочен като възложител.

Същият е собственик на 7/10 ид.ч. от 1953 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с всички подобрения в него, както и е собственик на два самостоятелни обекта в сгради. От горното се налага 4 изводът, че „Г олдън Пик“ ЕООД има качеството на инвеститор.

Сочи още, че специалният ред за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип , предвиден в чл.2 от ЗУЕС, изключва общия такъв, отнасящ се до сгради в режим на етажна собственост. В тази връзка „Голдън Пик“ ЕООД не се явява управител на ЕС, тъй като такъв няма как да съществува.

По делото не е установено договорът за управление и поддръжка, сключен считано от 01.07.2011г. да е прекратен, тъй като никоя от страните не е отправила писмено предизвестие за прекратяването му, т.е. срокът на същия е автоматично продължен до 01.07.2021г.Поради наличието на валидна облигационна връзка между страните и съгласно чл.2.1 от договора, собственикът на имота Г. се е задължил да заплаща на ищеца годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на 12 евро за един квадратен метър, или в случая общата площ на имота е 55,65 кв.м., което възлиза на годишна такса в размер на 667,80 лв., която такса следва да се заплаща авансово, не по-късно от 31.06. на предходната година. Действително месец юни няма 31 ден, но съгласно чл.72 ЗЗД, когато месецът няма съответен ден, срокът изтича в последния ден, или в процесния случай, считано от 01 юли на съответната година, ответникът е в забава.

Установено е по делото, че ищецът е изпълнявал своите задължения по договора: налице е целогодишна жива охрана и видеонаблюдение, налице е организация на вътрешния ред в сградите и общите съоръжения, закупувани са препарати, консумативи, строителни материали и всичко необходимо за извършване поддръжката на комплекса, назначен е персонал на трудови договори, оказвано е съдействие и подпомагане на собствениците, с цел необезпокоявано ползване от тяхна страна на жилищата и комплекса,осъществявана е техническа поддръжка на басейна, поддръжка на тревните площи, извършване на дребни ремонтни дейности, извършване на санитарно -хигиенно обслужване на общите части на жилищните сгради и околното пространство, изплащани са задълженията към съответните експлоатационни дружества и фирми, отнасящи се до общите части на комплекса.

Въззивникът твърди, че ответникът не е установил да е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на дължимата годишна такса, 5 поради което дължи на ищеца сумата от 667,80 евро - такса за 2017г., платима в срок до 30 юни 2016г.; 667,80 евро - такса за 2018г., платима в срок до 30 юни 2017г.; 667,80 евро - такса за 2019г., платима в срок до 30 юни 2018г. Горното обуславя и заплащането на неустойка, когато забавата е продължила повече от 30 дни, която е в размер на 30 процента от дължимата сума или по 200,34 евро за 2017г., 2018г. и 2019г. Ответникът дължи и законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане, както и направените разноски.

Иска от съда атакуваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна - В. Г. Г., гражданин на Р. Ф., чрез адв.Ивайло Мадамжиев, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ № 28, ет. 1. Излага се становище за неоснователност на твърденията във въззивната жалба. Сочените от въззивника основания за недопустимост на решението са такива, относими към неговата правилност. Намира решението за валидно и допустимо.