Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 26.04.2023, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 406/2022
Вид
Решение № 34
Подписан
26.04.2023
В сила
19.05.2023
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Средец, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20222170100406 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“, № 29, ет.3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника юрисконсулт Й.М., против П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ямбол, *** и настоящ адрес: гр.Средец, ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като същата била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което за дружеството било възникнало правен интерес от завеждане на установителен иск за процесните вземанията.

Излага се, че претендираните суми произтичат от Договор за паричен заем № 3886569 от 29.07.2020г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и П. Т. Т. като заемател, сключен при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с неговото подписване заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните услови на паричния заем. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба били подадени от ищеца бил сключеният Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.04.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /чиито правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излага се, че „Изи Асет Мениджмънт" АД било упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. Сочи се, че съобразно договора за заем, заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен заем в общ размер на 1511 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. С процесния договор страните се съгласили, че със сключването на същия щял да се рефинансира текущ заем на ответника по Договор за 1 паричен заем 3765897. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая договорът, предмет на настоящото вземане, имал сила на разписка. Твърди се, че след извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора.

Ответникът се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като да заплати сума в размер на 1584.10 лева, ведно с договорната лихва, на 48 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33.10 лева, която включвала първоначална главница и договорна лихва. Релевира се, че по договора за паричен заем Т. извършил плащания в общ размер на 66.00 лева, а към настоящия момент дължимата главница била в размер на 1450.82 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3886569 от 29 юли 2020 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора - 67.28 лева за периода от 05 август 2020 г. - датата на първата вноска до 30 юни 2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът трябвало да изплати целия заем на 30 юни 2021 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 158.83 лева от 01 юли 2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 22 февруари 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Отправя се искане да бъде признато за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу П. Т. Т.: 1450.82 лева главница; 67.28 лева договорна лихва за периода от 05 август 2020 г. до 30 юни 2021 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 158.83 лева за периода от 01 юли 2021 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 22 февруари 2022г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника П. Т. Т. адв.П. Г.. Релевира, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че ответникът не бил уведомен за извършената цесия. Излага се, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , която сочи, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като бъдат посоче н и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Релевира се, че в процесния случай лихвения процент по заема и ГПР били посочени като абсолютни стойности, но липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира/. П о отношение на посочената годишна фиксирана лихва не било ясно как точно се съдържа и как била изчислена по отношение на общия ГПР. Особеният представител намира, че по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, като с липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, било възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Отделно от това посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2

2005/29/EG. Също така клаузата за общия размер на сумата, която следва ло да плати потребителят, била неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и водела до цялостна недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди се в отговора на исковата молба, че в случая платената по договора възнаградителна лихва следвало да бъде върната на ищеца поради началната липса на правно основание за нейното получаване от кредитора и да бъде отнесена като плащане, покриващо неплатената главница по договора за паричен заем № 3886569/29.07.2020г. между П. Т. Т. и „Изи Асет Мениджмънт" АД преди издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 97/2022 г. , по описа на Районен съд Средец. Особеният представител счита, че размерът на твърдяното от ищеца вземане, включително претенциите за 158,83 лева лихва за забава върху непогасената главница за периода от 01.07.2021г. до 22.02.2022 г., както и за направените съдебни разноски, било неоснователно завишен и следвало да бъде отхвърлен или намален до минималния по закон. Отправя искане за отхвърляне изцяло на претенциите на ищеца спрямо ответника, алтернативно да я намали до установения размер на главницата.

Постъпила е в съда молба на 20.03.2023г., представена преди проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Х.А., с която заявява, че поддържа исковата молба и претендира сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание, особеният представител на ответника адв.П. Г. поддържа предявения отговор на исковата молба, като релевира доводи за недействителност на процесия договор за потребителски кредит. Счита, че следва да бъде отхвърлена исковата претенция и алтернативно в случай, че съдът не намери за доказано да намали установения размер на главницата, така както било посочено в отговора на исковата молба.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № 3886569 от 29.07.2020г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на П. Т. Т. заем в размер на 1511 лева, като страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 10 %, срок на заема – 48 седмици, брой погасителни вноски – 48, размер на седмичната погасителна вноска в размер на 33,10 лева, като в самия договор са посочени датите, на които следва да бъде погасявани вноските по заема – считано от 05.08.2020г. до 30.06.2021г.

Договореният между страните по сделката годишен процент на разходите е в размер на 10,66 %, като е посочен и начинът на неговото формиране. Постигнато е съгласие от заемателя, че с отпуснатата заемна сума в размер на 1511 лева се погасявали изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод Договор за паричен заем № 3765897, общо в размер на 1511 лева, като се направи прихващане между двете суми. В чл.8 от Договора страните уговорили, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължал на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл.10, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно Закона за особените залози. Приобщен е в материалите по делото и Погасителен план към процесния договор за паричен заем, в който е посочена датата на погасяване на всяка седмична погасителна вноска, нейният размер, както и какви компоненти включва – главница и лихва, както и техният размер по отделно за всяка погасителна вноска. Представено е и Предложение за сключване на договор за паричен заем, видно от което ответникът е декларирал, че е получил Стандартен европейски формуляр. В материалите по делото е приобщен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /Цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството да на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството на цесионер, с който страните уговарят реда и 3 условията за прехвърляне на вземания изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдено извършената цесия от дружеството на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /Цесия/ от 30.01.2017г., като вземанията били индивидуализирани в Приложение № 1/01.04.2021г., представляващо неразделна част от Рамковия договор от 30.01.2017г. Видно от въпросното приложение кредит № 3886569 на П. Т. Т. Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД вземането по кредит № 3886569 на П. Т. Т., с който е отпусната сумата от 1511,00 лева, като въпросното вземане към 01.04.2021г. било както следва: главница от 1 450,82 лева, договорна лихва от 67,28 лева, неустойка/разходи за забава от 45,00 лева и лихва за забава от 31,61 лева, общо – 1594,71 лева. Представено е и пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД всички длъжници за извършената цесия с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /Цесия/ от 30.01.2017г., включени в Приложение № 1 между страните. Видно от Уведомление от Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, представлявано от юрисконсулт Й.М., ответникът П. Т. Йорданов се уведомява за извършената цесия на вземането по Договор за паричен заем № 3886569 от 29.07.2020г.