Протокол № 837 от 18.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 837 гр. Варна, 18.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900533 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът Д. Г. Д. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат К. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Д. Д.: Упълномощавам адвокат Я. С. да ме представлява за цялото производство пред Окръжен съд-Варна.

Ответникът „ЕКСЕЛЕНТ БИЛД“ ООД , редовно призован, представлява се от адвокат С. Н.-Г. С. , редовно упълномощена и приета от съда отпреди. Явява се и управителят на дружеството - A. A.ов.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М.: Преди да предприемете някакви процесуални действия да кажа само, че започнахме разговори за евентуално уреждане на отношенията извънсъдебно и постигане на спогодба. Правим предложение за спиране на делото. Ако насрещната страна приеме, моля да го спрете, за да можем да си уредим отношенията по взаимно съгласие.

1

Адв. С.: Към момента обаче моят доверител смята, че пак ще се протака цялата процедура и няма да се стигне до споразумение. Желае, ако се споразумяваме, да бъде, след като съдът се произнесе, защото така или иначе сме стигнали до този етап. Предпочитаме съдът да се произнесе с решение.

Адв. М. на въпроси от съда: Договорът въобще не е подписван от насрещната страна. Няма нито един договор, на който да е положен подпис на представляващ дружеството. Бих искала да Ви помоля да ревизирате Вашето определение, защото ние твърдим, че има процес на договаряне, има полагане на усилие за постигане на съгласие и доколкото договорът е нищожен – това е нашето основно твърдение, нищожен договор е едно правно нищо и ние ще влезем в противоречие с нашите собствени твърдения. Може да приемете за безспорно, че има договор, но ние едновременно с това не напускаме нашето твърдение, че договорът е недействителен. Съгласието е постигнато в един фургон, който се намира около гр. Аксаково и който няма характер на търговски обект. Там са водени разговорите относно покупката. Имаме договаряне за закупуване на нещо, за което не ни беше представена спецификация и сертификат до този момент. Водихме някакви разговори относно покупка на стока, която сме искали да си купим. Има постигнато съгласие за договор, който няма конкретизация. Има неуточнен предмет на договора. Този договор е недействителен. Има водени преговори, има изведена фактура. В този смисъл, тъй като имаме твърдение, че договорът е недействителен поради липса на предмет, затова Вие приехте за безспорно, че има договор между страните, но се конфронтира с нашето възражение и твърдение, че договорът е недействителен. Има разговор между моя доверител и даже не с представляващия дружеството, а с лице, представило се като служител на това дружество. Обещанието да получим сертификат и спецификация какво всъщност ще купим, това не е осъществено и не е постигнато съгласие.

Адв. С.: Просто има предмет, който е неясен за вас.

Адв. М.: Това, което твърдя, съм го изложила в исковата молба.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността му:

П. Г. В., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждана, без дела 2 и трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

Свид. В.: Живея на семейни начела с ищеца Д. Д.. Желая да свидетелствам.

Свид. В. на въпроси от адв. М. и адв. С.: Чувала съм за търговско дружество „Екселент Билд“ ООД. Д. имаше договорни отношения с това дружество. Със съпруга ми решихме да си закупим къща от метална конструкция. Видяхме няколко обяви в интернет и решихме да видим какво предлагат като оферти. Едната фирма, където ходихме да проверим за метална конструкция – къща, беше до Крайезерния път. Отидохме на място.

Хората ни поканиха, предложиха ни няколко варианта като къщи, като квадратура, обаче нямахме финансова възможност и запитахме дали съдействат с кредитиране, обаче не, трябваше да имаме парите в наличност и се отказахме. Отидохме в една друга фирма срещу Дома на камиона, но и те не отпускат кредитиране и остана третият вариант – „Екселент Билд“.

Съпругът ми намерил обявата в интернет. Свързал се е по телефона с въпросната фирма и са го упътили къде се намира самата фирма в Аксаково.

Посетихме фирмата. Аз бях с него. Намерихме мястото по описанията, с които са го упътили по телефона. Като минем камерите на Аксаково в посока Добрич, някъде на около 30-50 метра вдясно по едно черно пътче, на не много далеч се вижда един контейнер. Аз не бях в колата, когато служителят го е упътвал. Те предварително се свързаха. Табели като упътване, като фирма не видях. Тъмно беше. На този контейнер нямаше табела коя е фирмата. Нямаше означение за работно време. Въпросният господин Г., с когото съпругът ми си беше уговорил среща, той беше във въпросния контейнер. Чукнахме на вратата, той отвори, покани ни, влязохме вътре със съпруга ми и запитахме какви къщи предлагат, с какво разполагат, какви оферти имат, дали отпускат кредитиране, тъй като ние нямаме финансова възможност и ако има такава опция за кредитиране ако се спрем на дадена къща, може да направим сделка.

Не ни показаха мостри. Казаха, че имат къща, която била отказана от клиенти и са си поръчали някаква друга. Отказаната къща била на склад в Свиленград.

Това, което посетихме, не ми приличаше на офис. Това беше един контейнер.

Вътре имаше един диван, една маса, един телевизор, един стелаж за някакъв вид багаж, компютър, принтер, бюро и въпросния Г.. Той предложи тази 3 отказаната къща от клиенти като квадратура - 90 квадрата, която се състои от две стаи и две санитарни помещения. От Г. знаем какво представлява къщата.

Попита дали проявяваме интерес към дадената къща. Стигна се до там да се запита дали имат съдействие с някакво кредитиране и те казаха, че работят с „Ти Би Ай“ и ако решим да сключим сделка, ще съдействат да стане сделката.

Въпросният Г. се свърза с „Ти Би Ай“ на място, докато бяхме там. Звънна, даде координати на съпруга ми към въпросната банка „Ти Би Ай“, която се свърза по телефона с него. Казаха, че е одобрен и сумата, която отпускат, ще бъде преведена на сметката на „Екселент Билд“. Това ни го казаха, вътре като бяхме в контейнера Г., аз и съпругът ми някъде между шест-шест и половина вечерта. Това стана след работно време. За нашето работно време говоря. Ние свършваме в пет часа. Докато отидем до там, стана шест-шест и половина.

Когато казаха, че е одобрен, не мина много време и в рамките на половин час има-няма преведоха парите по сметката. Казаха, че сделката е сключена.

Парите се преведоха същата вечер. Когато се сключи сделката, Г. каза, че договорът ще бъде направен. Започна да го издава. Принтерът му се счупи.

Започнаха да хвърчат едни листи, мачка ги, хвърля ги и каза: „Тази вечер няма да мога да подготвя договора. Утре вечер заповядайте да си получите договора.“ и на следващата вечер след работа отидохме и като си получи договора, нямаше подпис на продавача, печатът на фирмата беше сложен на подписа на съпруга ми. Погледнато реално в самия договор, като го прочетохме, не беше описано това, което се говореше на самата сделка.

Съпругът ми поиска от Г. спецификация и сертификат за самата къща. Той каза, че ще получим при получаването на къщата, при доставката и до ден днешен не сме ги получили. Д. поиска спецификацията по-рано, но казаха, че нямат и че щяла да пристигне с доставката на къщата.

В средата на месец януари тази година решихме цялото семейство да отидем до въпросния склад, който се намира в Свиленград. Децата останаха в колата. Ние слязохме. Посрещна ни една млада жена, която е експедитор, която стифира стоката за клиентите и я товари. Тя попита за какво сме там и ние обяснихме, че сме сключили сделка с фирма „Екселент Билд“ за къща – 90 квадрата, която била отказана от клиенти и била на склад при тях. Жената каза, че няма такава къща. Каза да и́ да дадем някакъв документ, някаква спецификация да види, за каква къща става въпрос. Ние отговорихме, че Г. не ни е дал. Тя даже се учуди защо така е постъпил и каза, че имало и други 4 клиенти, които ги изпраща в склада, а няма къща. Когато си тръгнахме от Свиленград, децата искаха да хапнат и спряхме. Те слязоха и отидоха да си купят. Телефонът на мъжа ми звънна. Казах му да пусне на високоговорител, за да чуя какво ще каже. Въпросният Г. каза: „За какво си ходил там в склада?“ и мъжът ми каза: „Да видя къщата какво представлява.“. „Ти не разбра ли, че няма да видиш нито пари, нито къща.“ И мъжът ми тогава се ядоса и каза: „Щом е така, ще се съдим.“ и затвори телефона. По гласа го познах, че това е Г..

Като отидохме до контейнера, аз не видях да има мостри на къщи. Г. спомена за някаква производствена база в София, която аз не вярвам да има.

Не е споменавал да имат магазин. Спомена само за склада в Свиленград.

Адв. С.: Аз нямам въпроси.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността му:

Г. Д.ов Г., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждан, без дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

Свид. Г.: Ищецът Д. Д. ми е баща. Желая да свидетелствам.

Свид. В. на въпроси от адв. М. и адв. С.: Баща ми нямаше възможност да построи къща и се беше насочил към къща тип сандвич-панел.

Търсеше да закупи такава миналата година към ноември месец. Не знам с колко фирми се е свързал. Знам, че имаше отношение с „Екселент Билд“. Не знам, откъде я е намерил тази фирма. Не ми е казвал. Аз бях с него, когато отидохме до мястото, където се сключи сделката. Майка ми, аз и баща ми бяхме. След кръговото на Аксаково на 50 метра вдясно по един черен път беше мястото. Баща ми по телефона беше упътван. След работно време към шест-шест и половина отидохме. Като пристигнахме, аз бях в колата. Беше тъмно. Видях светлина от контейнер. Един контейнер имаше. Не съм влизал вътре. Не съм видял някой да е излизал от този контейнер. Майка ми и баща 5 ми влязоха в контейнера. Не знам колко време се забавиха – между половинедин час. Като излязоха, нищо не е казвал баща ми. На контейнера не съм видял да има надпис. Тъмно беше и не съм се заглеждал.

С майка ми и баща ми ходихме извън Варна във връзка с тази къща – до Свиленград. Това се случи след Нова година към средата на януари месец.

Доколкото разбрах, там е била къщата, която баща ми си е поръчал. Аз, сестра ми, майка ми и баща ми отидохме до Свиленград. Мястото беше един двор с мостри тип сандвич-панел. Нямаше вдигнати контейнери или къщи, а просто стени. Не съм присъствал на разговора между служителката и баща ми.

Майка ми и баща ми не са споделяли какво са говорили с нея. Единствено, че къщата не е там. Баща ми се ядоса. Той разговаря с някой по повод на това, че я няма къщата в Свиленград. Не съм присъствал на разговора, но след това разбрах, че се е казало, че къща няма да се получи. Служител от фирмата му го е казал това на баща ми. Това се случи по пътя за на връщане. Аз бях извън колата. Когато се върнах, го споделиха това.

Не знам баща ми да е получавал спецификации, сертификати или други документи във връзка с къщата.

Адв. С.: Нямам въпроси към свидетеля.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от процесуалния представител на ответника, с оглед на което снема самоличността му:

В. К. К., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.