Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 828 от 22.12.2025, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 1475/2025
Вид
Решение № 828
Подписан
22.12.2025
В сила
10.02.2026
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Силистра, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20253420101475 по описа за 2025 година

Ищцата Б. К. Б. твърди, че от съвместното съжителство на страните, приключило преди повече от 12 години, се е родило детето А. Г. П., което към настоящия момент е непълнолетно. След раздялата ищцата поела самостоятелно грижите по отглеждането и възпитанието на детето си, а ответникът не се интересувал от него, не осъществявал родителските си задължения и не давал издръжка. Поради изложените причини ищцата моли съда да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на страните, като определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения между ответника и детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. и пет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 09.09.2024 г. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищцата твърди, че не е в състояние да поеме цялостната издръжка на дъщеря си, тъй като осъществява грижи за още едно свое дете и не получава трудови доходи, тъй като е в отпуск по майчинство.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Г. Д. П. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, 146 и 149 СК.

Детето А. Г. П. е родено на 15.11.2011 г. от съвместното съжителство на своята майка Б. К. Б. и баща Г. Д. П.. В показанията си разпитаният по делото свидетел М. М. заявява, че от около три години съжителства на семейни начала с ищцата, при която детето живее, като 1 през този период ответникът не е осъществявал лични отношения със своята дъщеря, не контактувал под никаква форма с нея, не я поздравявал за празниците и не е давал издръжка.

Към настоящия момент свидетелят подкрепял на партньорката си в грижите за А., но преди началото на връзката им майката самостоятелно осъществявала дейността по отглеждането и възпитанието на детето, без да разчита на помощта на другия родител.

От събраните по делото доказателства става ясно, че след раздялата на страните майката осъществява в пълен обем дейността по отглеждането и възпитанието на общото им дете, тъй като задоволява неговите емоционални, материални и здравословни и образователни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото ежедневие. Положените до момента усилия от нейна страна в дейността по обгрижването на нейната дъщеря в достатъчна степен разкриват родителския потенциал, както и способността й в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи нейното израстване и личностното развитие. Ответникът не оспорва предявения от майката иск за предоставяне на родителските права, с което признава доброто качество на полаганите от нея грижи, а освен това е видно, че не проявява особен интерес към своя родителски статус; поради тези причини съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи, като на ищцата се възложат родителските права спрямо детето на страните и местоживеенето му се определи при нея.

На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител, като по този въпрос следва да се възприеме предложението на ищцата, доколкото бащата не се противопостави на същото, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. и пет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 269,25 лв., считано от 01.01.2025 г.). В конкретния случай детето А. Г. П. е на четиринадесетгодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи, средства за образование и за здравеопазване се явява очевидна и безспорна. От показанията на свидетеля М. се установява, че детето се включва в извънкласни занимания, тъй като посещава уроци по танци и тренировки по волейбол, което идва да потвърди, че размерът на исковата претенция е съобразен с нуждите на детето и дори занижен спрямо реалните разходи, необходими за издръжката на дете на неговата възраст в частта, която всеки от родителите следва да обезпечи. Представени са също така доказателства за ограничените финансови възможности на майката, свързани с обстоятелството, че тя се намира в отпуск по майчинство и обслужва задължения към кредитна институция, поради което не са налице основания за поемане от нейна страна на приоритетната част от издръжката на детето, дори 2 да се допусне, че ответникът е финансово затруднен. По делото не са налице доказателства за материалните възможности на ответника, но същият по искане на насрещната страна бе задължен да представи информация за своите доходи, като бе предупреден, че при неизпълнение на задължението съдът ще приеме, че същите възлизат на сумата от 4000 лв. месечно. Чл. 161 ГПК гласи, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Възползвайки се от своето процесуално правомощие, съдът приема, че ответникът реализира доходи на посочената стойност, които се явяват напълно достатъчни за цялостно обезпечаване нуждите на неговото дете, при положение че по делото няма данни, че той обслужва други задължения към трети лица. Поради изложените причини искът за присъждане на месечна издръжка следва да се уважи в пълен размер, като на основание чл. 146, ал. 1 СК дължимата сума се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най – много за една година преди предявяване на иска. Направеното в настоящото производство искане за присъждане на издръжка за минало време се явява основателно, тъй като в периода от 09.09.2024 г. до 08.09.2025 г. предпоставките за заплащане на такава са били налице, а по делото няма данни, че задължението на ответника е погасено чрез изпълнение.

Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и с оглед разрешението, дадено в ТР № 3/23 от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото, като той заплати на насрещната страна направените от нея разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 576 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. Г.

П. с ЕГН ********** на неговата майка Б. К. Б. с ЕГН ********** от гр. А., общ. А., обл. С., ул. „Т.“ № ......, при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата Г. Д. П. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. С., ул. „С. с.“ № ......... се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. и пет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г. Д. П. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. С., ул. „С. с.“ № ...... да заплаща на дъщеря си А. Г. П. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка Б. К. Б. с ЕГН ********** от гр. А., общ. А., обл. С., ул. „Т.“ № ...... месечна издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лв.), считано от 09.09.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или 3 прекратяване.

ОСЪЖДА Г. Д. П. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. С., ул. „С. с.“ № ......... да заплати на дъщеря си А. Г. П. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка Б. К. Б. с ЕГН ********** от гр. А., общ. А., обл. С., ул. „Т.“ № ...... издръжка за периода от 09.09.2024 г. до 08.09.2025 г. в общ размер от 4800 лв. (четири хиляди и осемстотин лв.) заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2025 г., до окончателното плащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Г. Д. П. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. С., ул. „С. с.“ № ......... да заплати на Б. К. Б. с ЕГН ********** от гр. А., общ. А., обл. С., ул. „Т.“ № ........ направените от нея разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 1000 лв. (хиляда лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Г. Д. П. с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. С., ул. „С. с.“ № ...... да заплати по сметка на РС – С. държавна такса върху определената издръжка в размер на 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4