Решение № 124 от 21.08.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ихтиман, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Административно наказателно дело № 20241840200293 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от М. Х. Б., ЕГН: ********** с рещу Наказателно постановление № 23-1184-******/29.11.2023 г., издадено от началника на РУ-К. към ОДМВР-С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се отправя молба към съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози. Излага доводи, че жалбоподателят не е бил поканен от проверяващите органи да бъде тестван с доказателствен анализатор в съответствие с разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Счита, че му е било нарушено правото на защита, като излага доводи в тази насока.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с адв. Ц. Т.. Адв. Т. поддържа жалбата, като излага допълнителни доводи в защита на тезата, че жалбоподателят, с оглед публично 1 известната информация, че дрегерите „Алкотест“, с които полицаите изпробват водачите на пътни превозни средства за наличие на алкохол в кръвта, дават недостоверни резултати, е имал право да откаже да бъде тестван с техническото средство и е следвало да му бъде предложено да бъде тестван с доказателствен анализатор.

Административнонаказващият орган - началника на РУ-К., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.11.2023 г., около 19.25 ч., в гр. К., ул. „Б.“, с посока на движение гр.

Д. б., срещу бензиностанция „П.", жалбоподателят М. Б., е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Б.“, модел „***“ с рег. № СО****АХ, когато е бил спрян за извършване на проверка от свидетелите Д.

И. и С. П., полицейски служители при РУ-К.. При извършената проверка жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест-дрегер 7510, но същият отказал, поради което му бил издаден Талон за изследване № ******, който талон жалбоподателят отказал да подпише и бил подписан от свидетеля С. П..

В талона за изследване е посочено, че проверяваното лице може да избира дали да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване.

Избора следва да се отрази в талона с отбелязва и поставяне на подпис от проверяваното лице, което в случая не е направено. Отразено е, че трябва да се яви в ФСМП-К. до 30 мин., от връчването на талона.

По делото не е спорно, че жалбоподателят не се е явил в ФСМП-К., за да му бъде извършено медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, нито в РУ-К. за тестване с доказателствен анализатор.

За отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство Алкотест-дрегер 7510 и неизпълнението на предписанието за тестване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, свидетелят Д. И., на длъжност мл.

2 автоконтрольор при РУ-К., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 906773 г. срещу М. Х. Б. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С. П. и предявен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-1184-******/29.11.2023 г., издадено от началника на РУ-К. към ОДМВРС., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 25.03.2024 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, талон за медицинско изследване № ****** , заповед, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител Д. И. и свидетеля С. П..

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетелите Д. И. и свидетеля С. П. се установява начина на извършване на проверката спрямо жалбоподателя.

Свидетелят Д. И. посочва, че поддържа изложено в съставения от него АУАН, в т.ч., че жалбоподателят е отказал да бъде „изпробван на вякакъв вид тестове“.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, 3 посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП са ясно и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна. Посочено е, че жалбоподателят отказва да бъде тестван за установяване употребата на алкохол в кръвта с алкотест-дрегер 7510, с фабричен номер ARDM **** както и че не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на 4 концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност на органите на МВР и осъществява състава на нарушението.

В настоящия случай не е спорно, че жалбоподателят е отказал два от начините за проверка на установяването концентрацията на алкохол в кръвта.

Както беше посочено, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за налагане на съответното наказание. Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. (в този смисъл аргументи от ТР № 13/2021 г. по ТД № 1/2021 г. на ВАС, решение № 288 от 17.03.2023 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 13/2023 г., решение № 888/08.07.2024г. по КНАД № 579/2024г. по описа на АССО ).

Дори да бъде прието възражението на жалбоподателя, изложено в депозираната жалба и развито в хода по същество, че не е бил поканен от полицейските служители да бъде тестван с доказателствен анализатор, то същото не представлява допуснато съществено процесуално нарушение на чл.

3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В посочената наредба е въведено задължение, ако проверяваното лице откаже извършване на проверка с техническо средство или тест установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да бъде извършено с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. С използвания от законодателя съюз „или“ се въвеждат две алтернативни възможности за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а не кумулативни.

На следващо място не може да бъде споделено възражението на 5 жалбоподателя, че не му е издаден талон за изследване с доказателствен анализатор, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Както беше изложено това е алтернативно предвидена възможност за изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, като и двете възможности са обективирани в един и същи талон за изследване. На следващо място жалбоподателят не оспорва, че е отказал да получи издадения му талон за изследване с № ******, респективно и да избере, чрез отбелязване и полагане на подпис как избира да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта- чрез доказателствен анализатор и/или чрез медицинско и химическо изследване, поради което не може да черпи права от това.