Решение № 3197 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3197 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20241100505886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК

Образувано е по жалба с вх. № 2688/15.04.2024 г. по регистъра на ЧСИ М. К., рег. № 788, подадена от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, срещу постановление за разноски с изх. № 3035/08.04.2024 г. по изпълнително дело № 377/2024 г., приложено към Покана за доброволно изпълнение с с изх. № 3036/08.04.2024 г., в частта, относно приети за събиране обикновени такси по изпълнителното дело и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 344 лева.

Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е приел за дължими обикновени такси по ТТРЗЧСИ, без да е имал правно основание за това, с оглед обстоятелството, че по делото не са извършвани действията, за които таксите са били начислени. По отношение пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, жалбоподателят излага съображения за нейното неправилно изчисляване въз основа и на приетия за събиране адвокатски хонорар. Счита, че таксата следва да се събира единствено върху сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист, поради което моли за намаляване на определения от съдебния изпълнител размер.

Претендира отмяна на постановлението за разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.

Взискателят Р.Р.М. не е подала възражение в законоустановения срок.

В представените към жалбата мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител поддържа становище за неоснователност на постъпилата жалба, без да излага конкретни доводи.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 337/2024 г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ 788 при КЧСИ, е образувано на 08.04.2024 г. срещу длъжника „Топлофикация София“ ЕАД по молба, подадена от взискателя Р.Р.М., въз основа на предоставен в оригинал Изпълнителен лист, издаден на 21.02.2024. от Софийски районен съд, обективиращ парично вземане за сумата от 166.67 лева – разноски.

С молбата за образуване взискателят не е посочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат предприети от съдебни изпълнител с цел удовлетворяване на вземането на кредитора, нито се съдържа възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Отправено е искане за събиране и на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на адв. Д..

В постановлението за разноски и поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнителното дело претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 344 лв. с ДДС, от която 56 лв. с ДДС – такса по т. 26 върху сумата от 466.67 лева /сбора от сумата по изпълнителния лист и адвокатския хонорар/.

По отношение на обикновените такси в постановлението не е посочено конкретното основание за начисляването им, но видно от приложената по делото електронна кореспонденция, сумата обхваща сбора от следните такси по Тарифата /с начислено ДДС/: по т. 1 за образуване на делото /24 лева/, по т. 3 за справка за банкови сметки /6 лева/, по т. 5 за съобщение до НАП по чл.

458 /24 лева/, по т. 5 – за изпращане на ПДИ до длъжника /24 лева/, по т. 5 – три броя съобщения за връчване на постановление за прекратяване/приключване на делото /общо 72 лева/; по т. 5 – за снемане на запор на банкова сметка /24 лева/; по т. 9 – за налагане на запор на банкова сметка /18 лева/; по т. 11 – за присъединяване на взискател по чл. 458 ГПК /60 лева/ и по т. 12 – за изготвяне на сметка за дълга /36 лева/.

Видно от приложеното копие от изпълнително дело № 337/2024 г. на ЧСИ К. единствените извършвани от съдебния изпълнител действия след образуване на делото /и извън действията по администриране на настоящата жалба/ са: 1/ връчване чрез призовкар на Покана за доброволно изпълнение;

2/ Налагане на запор на банковите сметки на длъжника, открити в Общинска банка; 3/ Връчване чрез призовкар на Съобщение за вдигане на запор; 4/ Изпращане по имейл на информация до длъжника относно начислените такси по ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 2

ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производството), ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и ако са начислени за изпълнителни способи, които не са приложени. Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, като лимитативно изброява хипотезите, в които длъжникът би бил освободен от тази отговорност.

В случая, се установява от приложения по делото от приложения отговор от Общинска банка, че сумата по задължението е била преведена по сметка на ЧСИ в изпълнение на наложения запор, поради което и съгласно цитираните разпоредби, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, в това число и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Относно начислените обикновено такси по ТТРЗЧСИ:

Видно от представеното копие на изпълнително дело процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист.

Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата, присъдена на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист, поради което и начислената такса по т. 1 от Тарифата в размер на 24 лв. с ДДС е законосъобразно начислена.

Същият правен извод следва да бъде направен и досежно начислените от съдебния изпълнител такси по точки т. 5, всяка в размер на 24 лв. с ДДС / за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника и за връчване на съобщение за вдигане на запор – т.е. общо за сумата от 48 лева с ДДС/, както и по т. 9 в размер на 18 лв. с ДДС /за налагане на запор върху вземания на длъжника/.

Незаконосъобразно обаче са начислени всички останали обикновени такси по тарифата, а именно: по т. 3 за справка за банкови сметки / 6 лева/, по т. 5 за съобщение до НАП по чл. 458 /24 лева/, по т. 5 – три броя съобщения за връчване на постановление за прекратяване/приключване на делото /общо 72 лева/; по т. 11 – за присъединяване на взискател по чл. 458 ГПК /60 лева/ и по т. 12 – за изготвяне на сметка за дълга /36 лева/.

Видно от приложените документи, горните такси са начислени за действия, които не са били реално извършени по изпълнителното дело – 3 запорът на банкови сметки е наложен без предварителна справка, съобщение до НАП не е изпращано, отговор от НАП с данни за публични задължения не е получаван /поради което и няма как да бъде присъдинена като взискател по делото Държавата/; съобщения за приключване на делото, освен че не са реално изготвяни и връчвани на страните, не представляват документ, който съдебният изпълнил е длъжен служебно /без искане от заинтересованата страна/ да издава, респективно – да начислява такса за това си действие;

Сметка за размера на дълга, като официален документ не е издаван по делото, налична е единствено справка по имейл за основанието за начисляване на таксите по ТТРЗЧСИ, каквато информация по правилно следва да фигурира в самото постановление за разноски.

С оглед на това, обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, с която съдебният изпълнител е приел за събиране обикновени такси по ТТРЗЧСИ по т. 3, т. 5 /четири броя/. т.11 и т. 12, в общ размер на 198 лева с ДДС.

С оглед на това, жалбата в тази й част се явява основателна и следва да бъде уважена.

По отношение на жалбата, в частта й, касаеща т. 26 ТТРЗСИ.

Съгласно т. 26, б. , в" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума.

Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват единствено авансовите такси.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя – длъжник, че в размера на паричното вземане по смисъла на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не се включват разноските на взискателя, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес. Тези разноски представляват част от вземането на взискателя, предмет на принудително събиране, което включва както сумите, предмет на изпълнителния лист, така и разноските за адвокат, направени за изпълнителния процес, които не са предмет на изпълнителния лист, доколкото извършването им следва приключването на исковия процес, но те имат същия правен статут както разноските, направени в съдебното производство, включени в изпълнителния лист. Безспорно адвокатското възнаграждение не представлява такса по смисъла на ТТР към ЗЧСИ, поради което неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че включването му в базата за определяне на пропорционалната такса има за последица начисляването на такса върху такса.

С оглед на това, жалбата в тази й част се явява неоснователна.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, взискателят Р.Р.М. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя-длъжник „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 50 лева /съразмерно на уважената част от жалбата/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 2688/15.04.2024 г. по регистъра на ЧСИ М.

К., рег. № 788, подадена от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, постановление за разноски с изх. № 3035/08.04.2024 г. по изпълнително дело № 377/2024 г., в частта, относно приети за събиране обикновени такси по изпълнителното дело в общ размер на 198 лв. с ДДС, начислени за такси: по т. 3 за справка за банкови сметки / 6 лева/, по т. 5 за съобщение до НАП по чл. 458 /24 лева/, по т. 5 – три броя съобщения за връчване на постановление за прекратяване/приключване на делото /общо 72 лева/; по т. 11 – за присъединяване на взискател по чл. 458 ГПК /60 лева/ и по т. 12 – за изготвяне на сметка за дълга /36 лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2688/15.04.2024 г. по регистъра на ЧСИ М. К., рег. № 788, подадена от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД в останалата й част, касаеща определената за събиране по и.д. № 377/2024 г. пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОСЪЖДА Р.Р.М., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, сумата от 50 лева - разноски на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5