Решение № 74 от 17.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Кюстендил, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600478 по описа за 2025 година Производството е по реда глава XХІ НПК - “Въззивно производство”.

Р. А. С. от гр.Кюстендил обжалва присъда № 19 от 13.05.2025 г., постановена по нохд № 258/ 2025г. по описа на РС Кюстендил, с която е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2, б.б НК му е наложено наказание „пробация“ с определени пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и 2 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца. Излагат се съображения за неправилност на присъдата, като се иска нейното отменяне и постановяване на нова за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваната присъда.

1

Защитникът на подсъдимия С. - адв.К.Д., поддържа въззивната жалба и пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно - за намаляване размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Р. А. С. настоява, че е невинен, както твърди, че е бил измамен и иска да бъде оправдан.

Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно, в съвкупност и при пределите, установени в чл.314 НПК, след като обсъди изложените във въззивната жалба и доразвити при изслушване на съдебните прения оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Доказателственият материал, събран в хода на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК в съдебното следствиие, е анализиран от първоинстанционния съд в необходимата степен.

Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. От доказателствената съвкупност е установена следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

На 14.01.2025г. сутринта служители на ОД МВР Кюстендил получили оперативна информация, че подсъдимият Р. С. притежава неистински документ за самоличност. Информацията била предоставена на един от полицейските екипи, съставен от свидетелите П.П. и К.И. - служители на ОД МВР Кюстендил.

След получаване на информацията полицаите се насочили към кв.“***“ на града. На ул.“***“ при дом № 99, П. и И. спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, с регистрационен № *****, управляван от подсъдимия Р. С.. В хода на проверката подсъдимият представил на св.И. гръцко свидетелство за управление на МПС с №****. На полицейският служител му направило впечатление, че имената на лицето в свидетелството са изписани единствено на латиница, но не и с гръцки букви. С оглед на постъпилата информация, от експерт в НТЛ при ОД МВР Кюстендил била 2 извършена допълнителна проверка на представеното свидетелство, като било установено, че същото е неистинско.

Срещу С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а свидетелството било иззето.

Видно от извършена техническа експертиза ва в.л.В.П. – л.16 и следващи от ДП, представеното при проверката гръцко свидетелство за управление на МПС, издадено на името на подсъдимия Р. С., е неистинско.

Видно от писмо на ГДНП МВР София – л.29 от ДП, при извършена проверка в мрежата за автоматичен обмен на данни за СУ МПС “RESPER”, не е установено да е издавано свидетелство за управление на МПС на Р. С. от компетентните власти на Република Гърция.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства : обяснения на подсъдимия С., показания на свидетели - Й., И. и П., заключение на в.л., писмени документи – справка за съдимост, акт, писмо на ГДНП. Обясненията на подсъдимия, макар и лаконични, също подкрепят обвинителната теза, доколкото С. посочва, че се снабдил със свидетелството след посредничество на „един човек“, като е заплатил определена парична сума на неустановени по делото гръцки граждани, без да бъде обучаван на шофьорски курсове.

Въззивният съд споделя напълно относимите за предмета на доказване по делото фактически констатации на решаващия съд, доколкото същите почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Както бе посочено по – горе в изложението, районният съд е приобщил и проверил доказателствата по делото по реда на НПК, направил е пълноценен анализ на доказателствения материал. Обосновано е дадена вяра на показанията на свидетелите – полицейски служители, като твърденията им не се оспорват от страна на подсъдимия и неговия защитник.

Въз основа на приобщените и проверени доказателства районният съд е направил обоснован и логичен извод, че подсъдимият С. е извършил престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем, като съображенията му се споделят напълно от страна на окръжния съд.

Обект на престъпленията по Глава ІХ от НК са обществените 3 отношения, свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи, с реда и правната сигурност на документирането. Предметът на престъплението в конкретния случай е свидетелство за управление на МПС, представляващо неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.5 и 6 НК, на което е придаден вид, че е издадено в Република Гърция от надлежен за това орган и че представлява писмено изявление на този орган, а не на неустановеното по делото лице, което в действителност го е съставило.

От обективна страна Р. С. се е ползвал от неистински официален документ - гръцко свидетелство за управление на МПС с №****, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Ползването на неистинския документ се изразява в представянето му пред проверяващите полицейски служители и съобразно предназначението му да установи факт с правно значение - че същият притежава право да управлява МПС. От подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на документа, тъй като обективно не може да се установи неговият автор и дали това е С..

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият Р. С. се е ползвал от неистинския официален документ съзнателно – съзнавал е, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че не е обучаван на шофьорски курсове, както и че използваното от него и представено пред полицейските служители свидетелство е неистинско.

Изложените от страна на защитника доводи досежно липсата на умисъл в действията на подсъдимия не могат да бъдат споделени. Както се установява от обясненията на самия подсъдим, свидетелството му е „уредено от един човек“, получено е от него след заплащане на определена сума пари, без да се обучава на шофьорски курсове, като С. е съзнавал много добре, че това свидетелство не е издадено по надлежния ред от гръцката Държава. Съзнавал е общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е настъпването на последиците му и го е искал.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, РС Кюстендил е съобразил всички обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на С., както и целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.

Степента на обществена опасност на деянието следва да се отчете като висока, доколкото са засегнати обществените отношения, свързани със 4 сигурността при документирането. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, от друга страна, предвид чистото му съдебно минало.

Първоинстанционният съд е преценил, че по отношение на подсъдимия е налице хипотезата на чл.55 НК и е определил наказанието по този ред, като наказанието „лишаване от свобода“ е заменено с наказание „пробация“.

За да го стори, решаващият съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства : чисто съдебно минало, частично самопризнание, добри характеристични данни, изразеното съжаление и полагането на общественополезен труд. Тези обстоятелства са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, като е налице и другата предпоставка за приложение на тази разпооредба - и най- лекото, предивидено в закона наказание „лишаване от свобода“, се явява несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца.

Наложените пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК са задължителни съгласно чл.42а ал.4 НК, а определената от съда продължителност – в размер на по 8 месеца за всяка от тях, е приложена обосновано и законосъобразно. Сроковете им са определени в размер над минималния, предвиден в закона, и са съобразени с целите по чл.36 НК, поради което и този довод на защитника не може да бъде споделен.

Извън изложените съображения, при цялостната въззивна проверка, както на обжалваната присъда, така и на проведеното първоинстанционно съдебно производство, Окръжният съд не установи да са допуснати отстраними и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили процесуалните права на някоя от страните и да са основание за нейната отмяна.

Доколкото не са налице предпоставки за оправдаване на подсъдимия С. или за намаляване размера на наложеното му наказание, присъдата на РС Кюстендил следва да бъде потвърдена.

По тези съображения и на осн. чл. 338 вр.чл.334 т.6 НПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №19 от 13.05.2026г., постановена по нохд 5

258/2025г. по описа на РС Кюстендил.

Решението не подлежи на протестиране и обжалване.

На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК на страните да се съобщи писмено, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Кюстендил, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600478 по описа за 2025 година Производството е по реда глава XХІ НПК - “Въззивно производство”.

Р. А. С. от гр.Кюстендил обжалва присъда № 19 от 13.05.2025 г., постановена по нохд № 258/ 2025г. по описа на РС Кюстендил, с която е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2, б.б НК му е наложено наказание „пробация“ с определени пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и 2 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца. Излагат се съображения за неправилност на присъдата, като се иска нейното отменяне и постановяване на нова за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваната присъда.

1

Защитникът на подсъдимия С. - адв.К.Д., поддържа въззивната жалба и пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно - за намаляване размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Р. А. С. настоява, че е невинен, както твърди, че е бил измамен и иска да бъде оправдан.