Определение № 291 от 18.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. София, 18.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. П. Георгиев като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100501 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. И. с вх. № 52463/08.05.2024г. в СГС, с която са предявени субективно съединени искове срещу Софийския районен съд и Софийския градски съд за солидарно осъждане на тези ответници да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 82999 лв. за претърпени от него неимуществени вреди през периода 19.08.2019г. – 29.04.2024г., изразяващи се в негативни емоции, състояние и чувство на напрегнатост, тревожност, нервност и страх, безпокойство, тревога, безсилие, несигурност, безсъние и депресивни състояния, засилващо се чувство на несправедливост, безнадеждност и загуба на вяра в правосъдието, причинени от пристрастно правосъдие в нарушение на чл. 6, ал.

1 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 41 и чл. 47 от ХОПЕС в производството по разглеждане на НЧХД № 12051/2019г. на СРС и ВЧНД № 4429/2020г. на СГС.

С Определение № 8386/31.05.2024. по гр.д. № 5282/2024г. на СГС, този съд е прекратил образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

В Софийския окръжен съд делото е постъпило с молба вх. № 6591 от 04.07.2024г. и е било образувано под № 501 по описа на този съд за 2024г.

С Разпореждане № 976 от 15.08.2024г. съдията- докладчик е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца, както следва:

1. Да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, като посочи, дали те са действали като последна инстанция по посоченото от него дело.

2. Да посочи, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС счита за нарушена с изтъкнатите действия на ответниците, както и в какво се изразява явното нарушение на общностното право от тези действия, като има предвид, че ЕКЗПЧОС не е част от правото на ЕС, а ако ответните съдилища са прилагали норми от вътрешното право (както твърди самият той), а не от правото на ЕС, то тогава ХОПЕС не се прилага (арг. от чл. 51 от ХОПЕС).

3. Да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

1

4. Да представи два преписа от исковата молба и приложенията – за връчване на ответниците.

5. Да представи попълнена и подписана декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК съгласно приложения формуляр, както и други документи по негова преценка, които имат отношение към искането му за освобождаване от държавна такса.

Във връзка с горното, на ищеца е указано изрично, че, при неизпълнение на тези указания в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

В отговор на разпореждането на съда, ищецът е депозирал молба вх. № 8601/05.09.2024г., с която е изпълнил последните три указания, изложил е съображения по първите две указания без да ги изпълнява, и е поискал предоставяне на правна помощ.

Съдът е уважил молбите на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като му е назначил за особен представител адв. И. М., а след отказа на последния – адв. Н. А..

На особения представител на ищеца е бил връчен препис от Разпореждане № 976/15.08.2024г. с цел изпълнение в цялост на дадените с него указания.

На 06.11.2024г. особеният представител е подал молба, с която тези указания не се изпълняват, тъй като в нея единствено се акцентира върху вече изпълнените три указания и се излагат съображения, за които не са били давани указания, а и се твърди, че не е налице нарушение на европейското право – нещо, което противоречи на твърденията на самия ищец и би обусловило недопустимост на иска му.

Поради това съдът е оставил отново исковата молба без движение и е указал на ищеца, чрез особения представител адв. А.:

1. Да обоснове правния интерес от предявяване на иска именно срещу ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, като заяви, дали те са действали като последна инстанция при постановяване на актове (и посочи конкретни такива актове) и извършване на действия (и посочи конкретни такива действия), от които ищецът претендира да е претърпял неимуществени вреди, и като има предвид, че отговорност за нарушение на общностното право може са се търси само от национален съд, отсъждащ като последна инстанция, а в противен случай искът е недопустим.

2. Да посочи, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС счита за нарушена с така посочените конкретни действия на ответниците, както и в какво се изразява явното нарушение на общностното право от тези действия, като има предвид, че ЕКЗПЧОС не е част от правото на ЕС, а ако ответните съдилища са прилагали норми от вътрешното право (както твърди самият ищец), а не от правото на ЕС, ХОПЕС не се прилага (арг. от чл. 51 от ХОПЕС).

На ищеца е указано отново, че, при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

В отговор на така дадените указания, особеният представител е подал молба вх. № 11258 от 18.11.2024г., с която заявява, че правният интерес на И. от предявяване на исковете се състои в претендиране на обезщетение за неимуществени вреди (разстройство на психичното му здраве) от негативни решения на СРС и СГС, който е действал като последна инстанция.

2

Същевременно заявява, че не е в състояние да изрази отношение по законосъобразността на тези решения. Посочва, че И. не бил присъствал на съдебните заседания, което противоречало на чл. 5, ал. 3 от ЕКЗПЧОС и обуславяло квалифициране на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че, независимо от трикратно дадените указания, нередовностите на исковата молба не са отстранени, а направените до момента уточнения не обуславят предявяване на допустим иск поради следните съображения:

На първо място, релевираното от особения представител нарушение на чл. 5, ал. 3 от ЕКЗПЧОС е напълно неотносимо към изложената фактическа обстановка. Тази разпоредба регламентира правото на арестувано или лишено от свобода лице в хипотеза на § 1с (законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния орган по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление) да бъде своевременно изправено пред съдия, и да се разгледа делото му в разумен срок или да бъде освободено преди гледането на делото в съда. Същевременно, обаче, от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че И. претендира обезщетение за вреди от актове на СРС и СГС по частни наказателни дела, на които самият той е бил инициатор и е имал по тях качеството частен тъжител, респ. жалбоподател, но не и качеството на лице по § 1с от чл. 5 на ЕКЗПЧОС, задържано по подозрение в извършено престъпление. Наистина, от твърденията му може да се предположи, че към момента на иницииране на делата, той вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, но този факт не обуславя относимост и приложимост на цитираната от особения представител разпоредба, тъй като задържането и осъждането на ищеца са били предмет на други дела. Във връзка с тях е възможно да се претендира за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3 от ЕКЗПЧОС, но такова нарушение дефинитивно не може да бъде извършено по което и да е друго дело, по което И. е участвал след като е започнал да изтърпява присъда „лишаване от свобода“. Още по- малко това е възможно по посочените в исковата молба дела, които са инициирани от самия него като частен тъжител, тъй като – противно на поддържаното от особения представител – чл. 5, ал. 3 от ЕКЗПЧОС не гарантира на лице с такова процесуално качество правото на присъствие и лично участие в откритите съдебни заседания. Поради това, ако предявените искове се квалифицират по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 5, § 3 от ЕКЗПЧОС, съобразно посоченото от особения представител, те са недопустими.

Останалите релевирани от ищеца и процесуалния му представител фактически основания на исковете обуславят правната им квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ. Такъв иск срещу СРС, обаче, е недопустим, тъй като, видно от твърденията на самия ищец, този съд не е правораздавал като последна инстанция по делото, от което се претендира претърпяване на вреди.

Същевременно, както настоящият съдебен състав изрично е указал, утвърдената съдебна практика на националните съдилища и СЕС (напр.

Определение № 293 от 23.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5360/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1190 от 14.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 691/2024 г., IV г. о., ГК, Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда 3

(втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case C224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.) е в смисъл, че отговорност на държавата за нарушение на общностното право от акт на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право. Следователно, орган на съдебната власт, който не правораздава като последна инстанция, изначално не може да отговаря по чл. 2в от ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

Това обуславя недопустимост на иска срещу СРС.

В светлината на горните съображения, иск по чл. 2в от ЗОДОВ срещу СГС би бил по принцип допустим (доколкото прекратяването на наказателно производство, образувано по тъжба, подлежи на инстанционен контрол само пред две инстанции, т.е. в случая СГС е действал като последна инстанция), но във връзка с него ищецът не е изпълнил изричните указания на настоящия съдебен състав за посочване на конкретна норма от общностното право, която счита за нарушена с действията на СГС, начина на нейното нарушаване и конкретните действия, с които тя е нарушена. Тези обстоятелства са съществени елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ, поради което непосочването им (респ. посочването на норми, които не са част от общностното право) обуславя нередовности на исковата молба. В случая тези нередовности са останали неотстранени и до настоящия момент, тъй като особеният представител изрично е заявил, че не е в състояние да изрази отношение по законосъобразността на вредоносните съдебни актове и не е изложил никакви конкретни съображения във връзка с тях и в отговор на дадените от съда указания. Същевременно, ищецът не е посочил други вредоносни действия на СГС освен постановяване на неблагоприятен за него съдебен акт, а единствените конкретни норми, чието нарушаване е релевирал, са от ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, каквито не могат да бъдат валидно основание на иск по чл. 2в от ЗОДОВ поради следните съображения:

ЕКЗПЧОС все още не е част от правото на ЕС, независимо от предприетите от съюза действия за присъединяване към нея.

По аргумент от чл. 51 от ХОПЕС, ако ответникът СГС е прилагал норми от вътрешното право при извършване на вредоносното си действие (както в случая твърди самият ищец), а не от правото на ЕС, тази харта не се прилага. Следователно, тя не е част от приложимото в случая право на ЕС, което означава, че, дори да се установи принципно нарушаване на нейни разпоредби, това не може да обуслови основателност на иск по чл.

2в от ЗОДОВ.

По тези съображения съдът намира, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени, а изложените в нея фактически обстоятелства и последващите й уточнения в настоящия си вид (въпреки трикратно предоставената възможност за това) водят до предявяване на недопустими искове.