Решение № 608 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330206179 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0333001019/10.10.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Д. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба-становище се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се твърди недоказаност на нарушението поради различно посочена дата в АУАН и НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 29.10.2024г., а жалбата е подадена на 11.11.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

На 06.11.2023г. около 07:50 часа, И.Ю. и В. Т., двамата ***** в РУ – Стамболийски при ОДМВР-Пловдив, изпълнявали служебните си задължения като пътен контрол на Републикански път III-375, км. 31+700 в землището на с. Златитрап, обл. Пловдив, когато забелязали управляваният от жалбоподателят Д. Г. Г. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, движещ се в посока към гр. Пловдив с поставена само в предната част на МПС регистрационна табела с № ****- образец Нидерландия.

Въз основа на това Ю. и Т., с включена звукова и светлинна сигнализация последвали управляваното от Г. МПС и след около двеста метра спрели същото за проверка.

В хода на проверката бил установен водачът на автомобила, а именно жалбоподателят Д. Г. Г., както и лекият автомобил – Рама № ******************, собственост на К.Д.Г. видно от представен талон за регистрация – образец Нидерландия с № ***********. След извършена справка било констатирано, че поставената в предната част на лекия автомобил регистрационна табела с номер ****, нидерландски образец била издадена за друго превозно средство, а задната такава липсвала.

За констатираното, младши автоконтрольор Ю. съставил на нарушителя Г. АУАН Серия АД с бл. № 419641 за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

По така регистрираното нарушение на 06.11.2023г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно производство № 314/2023г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. След приключване на процесуално-следствените действия, с Постановление от 10.05.2024г. прокурор от Районна прокуратура - Пловдив прекратил наказателното производство с мотиви за липса на извършено престъпление и изпратил материалите на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив с оглед преценка за реализиране административно-наказателна отговорност.

Така на 16.07.2024г. полицейски инспектор в ОДМВР Пловдив при РУ Стамболийски А. В. Т., отново съставил и връчил на жалбоподателя АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406 за същото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, като описвайки нарушението, посочил, че същото било извършено на 05.11.2023г. вместо на 06.11.2023г. и изрично посочил, че Актът е съставен във връзка с постановление за прекратяване на досъдебно производство, пр. пр. № 13300/2023г. от 10.05.2023 година на Районна прокуратура - Пловдив.

Впоследствие въз основа на Прокурорското постановлението от 10.05.2023г. било издадено обжалваното НП в което наказващият орган 2 възприел изложената в АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406 фактическа обстановка, където за дата на извършване на нарушението била посочена 05.11.2023г. вместо 06.11.2023г., и приел за осъществен от жалбоподателя състав на чл.140, т.1 от ЗДвП на тази дата, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил наказание глоба в размер на 200 лева.

За разкриване на обективната истина по делото е бил разпитан като свидетел полицейски инспектор А. В. Т. (актосъставител). В показанията си актосъставителят посочва, че актът е бил съставен от него, като подписът в АУАН е негов, като и че АУАН е бил съставен при условията на прекратяване на досъдебно производство, като съставил АУАН изцяло по писмени данни, като той не е бил от свидетелите.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя по акта, тъй като намира същите за непротиворечиви, и последователни, кореспондиращи с приетите и приложени по делото писмени доказателства. По отношение на фактите, изложени от свидетеля Т., липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните обстоятелства за осъществили се в обективната действителност.

Изложената фактическа обстановка се установява и от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото и кредитирани с доверие от съда - АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406/16.07.2024г., АУАН Серия АД с бл. № 419641/ 06.11.2023, писмо изх. № УРИ 333000418/16.01.2025г. на ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски; писмо вх. № 11611/30.01.2025г. на Районна прокуратура – Пловдив, докладна записка с рег.

№ 3333М-314/06.11.2023, 2 бр. обяснение 06.11.2023 на Д. Г., протокол за предупреждение на

МВР/06.11.2023, протокол за оглед на местопроизшествието от

06.11.2023, справка съдимост, справка за нарушител/водач.

С оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021г.

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП, намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съставения АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406 е посочено, че нарушението е извършено на 05.11.2023г. вместо на 06.11.2023г., когато именно е било извършено нарушението. Същото е отразено и в издаденото 3 въз основа на същия АУАН Наказателно постановление. Констатираното разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН, и действителната такава отразена правилно в първият издаден АУАН Серия АД с бл. № 419641/ 06.11.2023 съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй като води до неяснота относно времето на осъщественото административно нарушение – обстоятелство от съществено значение за правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност.

За дата на извършване на нарушението се приема и безспорно се доказва, че е 06.11.2023г., както се установява от документите, издадени в хода на административнонаказателното производство, касаещи действителната дата на извършване на нарушението, а именно: докладна записка с рег. № 3333М-314 от 06.11.2023 г.; два броя писмени обяснения на лицето Д. Г., дадени на същата дата – 06.11.2023 г.; протокол за предупреждение, съставен от орган на МВР на 06.11.2023 г.; протокол за оглед на местопроизшествието, датиран също от 06.11.2023 г.

Всички горепосочени документи съдържат съгласувана и непротиворечива информация относно реалната дата на извършване на нарушението, а именно 06.11.2023г. Това изключва възможността за техническа грешка в тяхното съдържание, още повече, че всички те са съставени непосредствено след инцидента, отразяват реални действия на органите на МВР по случая и са неоспорени от административнонаказващия орган, което доказва, че в АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406 е допусната обективна грешка относно ключов елемент от фактическия състав на административното нарушение – времето на неговото извършване.

В допълнение, съдът отбелязва, че е налице допълнително обстоятелство, което утежнява процесуалния дефект, а именно – въпросната грешка в датата, съдържаща се в АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406, е възпроизведена и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, без да бъде коригирана. Същото сочи, че грешката не е била своевременно установена и отстранена от административнонаказващия орган, поради което се е превърнала в съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя и валидността на цялата административнонаказателна процедура.

Съгласно чл. 42, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), актът за установяване на нарушението трябва да съдържа точни данни за времето на нарушението, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, същото се изисква и за наказателното постановление. Указаната дата следва да съответства на действителните факти, установени в административнонаказателната преписка. Когато между тази дата и 4 установените фактически обстоятелства има съществено противоречие, се нарушава основен принцип на административнонаказателния процес – принципът на законност и обоснованост на административния акт.

Съществуването на противоречие между датата, отразена в оспорваните актове, и установената по делото действителна дата, представлява съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на наказаното лице, тъй като не му дава възможност да се защитава ефективно срещу твърдението за нарушение, извършено на конкретна дата.

Това е така, тъй като датата е определяща не само за обосноваване на състава на нарушението, но и за преценката на релевантните доказателства и факти към конкретния момент. Подобен пропуск не може да се счита за формален и несъществен, тъй като нарушава чл. 6 и чл. 11 от ЗАНН, гарантиращи справедливо производство и право на защита.

В обобщение, допуснатото разминаване между посочената в наказателния акт дата и действителната дата на нарушението, която е отразена във всички останали официални документи, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото на защита и препятства законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност. Доколкото се касае за съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, то и грешката в наказателното постановление не може да бъде отстранена чрез изменение на наказателното постановление съгласно постановките на ТР № 8/16.09.2021г. на ВАС, тъй като същото не може да бъде сторено чрез преквалификация на деянието, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. без промяна на датата му.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и обстоятелството, че за същото административно нарушение са били съставени два отделни акта за установяване на административно нарушение – първоначално АУАН Серия АД с бл. № 419641/06.11.2023 г., а впоследствие и втори АУАН Серия АД № 1019 с бл. № 0536406/16.07.2024г., въпреки че вече е било издадено Постановление от прокурор от Районна прокуратура Пловдив от 10.05.2024г., с което е прекратено наказателното производство с мотиви за липса на извършено престъпление. Такова дублиращо административнонаказателно производство е процесуално недопустимо, тъй като нарушава основния принцип за единство и уникалност на административнонаказателното преследване спрямо едно и също лице и за едно и също деяние. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, не може да бъде започвано или продължавано административнонаказателно производство, когато за същото деяние е налице акт на друг компетентен орган, който слага пречка пред повторното ангажиране на отговорност. Издаването на втори АУАН след постановление на прокурор, с което е било упражнено правомощие по прекратяване на наказателно производство с административен фокус, обективира окончателна воля на държавен орган в рамките на наказателната политика и представлява пречка за повторно ангажиране на отговорността по 5 административен ред за същото нарушение. В случая реда за съставяне на НП е бил по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като със съставянето на допълнителен АУАН единствено е довело до посочването на грешна дата на извършване на нарушението както в него, така и в обжалваното наказателно постановление.