Решение № 45 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.а

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело № 20253100502311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 755011/04.02.2025г. от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П срещу решение №2587/08.07.2025г. постановено по гр. дело №20243110102930/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на С. А.

А., ЕГН: **********, с адрес: ******, че дължи по издадената по ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС заповед № 6529/25.10.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК сумата от 2314.52 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 014LD-R002888/13.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2023г.

В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Счита се, че неправилно е приложен материалния закон – чл.10, ал.3, и чл.11, ал.1, т.9 редакциите на Закона за 1 потребителския кредит ДВ бр.58 от 30.07.2010г. са допускали както уговорка за променлива лихва, така и изменение на фиксирания в договор размер на лихвения процент, ако това е било уговорено право на кредитора да го определя едностранно. Клаузите в договора са уговорени индивидуално, ясно и на разбираеми са клаузите за ГПР и за лихва. Не е налице неравноправност на клаузата на чл.4 от договора по отношение на възнаградителната лихва, като не е налице едностранно изменение на лихвата. Дори и приетата от първоинстанционният съд частична нищожност на чл.4, б.“в“ от договора не освобождава кредитополучателят да заплаща лихва по кредита в първоначално уговорения размер при сключване на договора. Развити са доводи за свободата на договаряне по отношение на договорната лихва.

Счита се, че неправилно районният съд е отхвърлил изцяло предявените искове. В хода на производството е установено, че съществува вземане в размер на 2314.52лв. главница, при съобразяване на извършените доброволни плащания без тези за събрани по принудителен ред.

По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи иска за главница в посочените размери.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата С. А. А., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочва се, че обосновано е прието наличието на неравноправни клаузи досежно договорната лихва. Въззиваемата страна е направила обстоен анализ за неравноправността, като е цитирана съдебна практика. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност, в случай, че съдът приеме искът за основателен. Моли да отхвърляне на подадената жалба.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба с писмено становище.

Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Първа Инвестиционна Банка” АД срещу С. А. А. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че дължи сумата от 8316.12лв., главница по договор за кредит №014 LD-R-002888/13.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2023г. до окончателното й изплащане, сумата от 3603.37лв., договорна лихва за периода 12.12.2016г. до 12.06.2023г., за които суми е издадена по ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС заповед № 6529/25.10.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че е ищцът подал заявление по чл.417 от ГПК и е издадена заповед № 6529/25.10.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС, срещу която е подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

В тази връзка за ищецът е налице интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.

Излага се, че е сключен договор № 014LD[1]R002888/13.06.2013 г. за банков кредит „Великден 2013“, по силата на който банката е отпуснала на ответницата банков кредит в размер на 10000,00 лв., при уговорена в т.4 от договора годишна лихва от 6,7 % от отпускането на кредита до 12.06.2015г.

При просрочие над 30 дни за периода от отпускането на кредита до 12.06.2015 г., банката едностранно има право да промени лихвения процент по кредита, прилагайки лихвата по т. 4, б. „в“. Съгласно т. 4, б. „б“ от договора за периода от 12.06.2015 г. до 12.06.2016 г. размерът на годишната лихва е договорен в размер на 12,7907 %, а при просрочие над 30 дни да се прилага лихвата по т. 4, б. „в“ и съответно да измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска. Според т. 4, б. „в“ след изтичане на предходните периоди, за остатъчния срок и размер на кредита се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване базов лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 4 пункта, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент бил 8.7907 % годишно.

Съгласно т. 4.1 от Договора за кредит, при прекратяване на декларираното трудово. правоотношение в т. 12, освен ако не е последвано от сключване на ново трудово правоотношение със същия работодател, банката 3 има право да увеличи едностранно лихвата по т. 4, с до 3 пункта, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно да измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска.

Излага се, че съобразно т. 4.2, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава декларирания нетен месечен доход по разплащателна сметка в банката, посочен в т. 11, б. „б“ от договора, банката има право по своя преценка, да увеличи дължимата лихва по т. 4, с 2 пункта, считано от датата на неизпълнението и съответно измени едностранно погасителния план и размера на месечната погасителна вноска.

Кредитът е усвоен от ответницата на 13.06.2013 г. по банков път, като крайният срок за издължаване е бил 12.06.2023г.

Поради неплащане кредитът е в просрочие общо 2838 дни, считано от 12.10.2015г. до 20.07.2023г. и понастоящем е изискуем в пълен размер.

Формулиран е петитум за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който се който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.

Ответницата счита, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие на закона - чл. 430 от ТЗ и чл. 58, ал.2 и чл. 59 от ЗКИ, в евентуалност на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие и на основание чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание, с оглед непосочване целта на договора.

Въведено е възражение за нищожност на неравноправност на основание чл. 146 вр. чл. 143 от ЗЗП. договора поради

Оспорва се предоставянето на зaемната сума. Твърди се, че ответницата не е подписвала Общите условия на ищеца.

По отношение на уговорките в чл. 4, букви „а“, „б“, „в“, 4.1, 4.2, 9, 10, 11 от договора счита, че същите са нищожни поради неравноправност, тъй като дават право на банката едностранно да променя лихвеният процент, съответно договорената цена.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.

Решение

№2587/08.07.2025г. постановено

4 по гр. дело

№20243110102930/2024г. по описа на Районен съд – Варна е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлени предявените искове до размер от 6001.60 лева – главница и 3603.37 лева, договорна лихва - като неоснователни, по отношение на договорната лихва и част от главницата, а за другата част от главницата като погасена чрез плащане в хода на процеса.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила решение е установено между страните, че е сключен договор за кредит, по силата на който ответницата е кредитирана със сумата от 10000.00лв. и че същият е нищожен поради противоречие с императивни норми на Закона за потребителския кредит, поради което и при прилагане правилата на чл.23 от Закона за потребителския кредит се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без договорни лихви, неустойки, обезщетение за забава, такси.

Формираната сила на пресъдено нещо по фактите препятства преразглеждане на въпроса за действителността на договора за кредит и на клаузите за договорна лихва. Предвид изложеното възраженията във въззивната жалба в тази насока се явява преклудирани.

Единственият въпрос, който е допустим за разглеждане и повдигнат във въззивната жалба е налице ли е пълно погасяване на главницата по кредита при условията на доброволно плащане.

Установено е по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело №20247190400002 по описа на ЧСИ С. Д.. Постъпилите плащания, обаче по принудителен ред не следва да бъдат взети в предвид, съгласно даденото задължително тълкуване в ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., а само доброволно платените по реда на чл.235 от ГПК.

От приетите по делото първоначално и допълнително заключение по съдебно счетоводната експертиза и два броя вносни бележки на л.91 и 92 се установява, че през периода на договора са правени доброволни погасявания 5 по кредита до 12.04.2015г. в общ размер на 5705.44лв. Допълнително с вносните бележки от 19.11.2024г. и 11.12.2024г. са внесени сумите от 3000.00лв. и 8000.00лв. по сметка на банката.

Или общият размер на доброволно изплатените суми по договора за кредит се равнява на 16705.44лв.

С тази сума се покрива изцяло предоставената чиста сума по кредита в размер на 10000.00лв.

Горното обуславя отхвърляне на предявения иск за главница в неговата цялост, а като краен резултат първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване в обжалваната му част.

По разноските:

С оглед изходът от спора на адв. П. В., процесуален представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 272.00 евро по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, при преценка фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2587/08.07.2025г. постановено по гр. дело №20243110102930/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на С. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ******, че дължи по издадената по ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС заповед № 6529/25.10.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК сумата от 1183.40 евро/ съответстваща на 2314.52лв./, представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 014LD-R002888/13.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2023г.

Разпечатката съдържа 54 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6083da8-dfe1-4820-963e-022189fdd6e3