Решение № 18 от 04.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900071 по описа за 2023 година

КЗ.

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от Образувано е по предявените от Б. Б. П., с ЕГН **********, от с. Б., ул.

„Д.П.“ № 64, общ. Б., обл. С., чрез адв. Р.М., срещу ЗД “Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП от 23.09.2022 г., както и иск за законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 23.09.2022 г. около 12.50 ч. на път II-86, с. Т., общ. С. – с. Р., общ. М., на км 119 + 500 м. водачът З.С.Ч. на лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. ***, при мокра пътна настилка движейки се с несъобразена скорост, губи контрол над управлението на автомобила, вследствие на което навлиза в насрещната пътна лента за движение, излиза от пътното платно и се блъска в скала, при което са причинени телесни увреждания на Б. Б. П. – пътник на предната дясна седалка в автомобила. Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.09.2022 г., който е официален свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила и установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено, като е образувано и досъдебно производство № 360/2022 г. по описа на РУ – С., 1 прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.11.2022 г. на РП - С.. Оспорено е възражението на ответника досежно твърдяното случайно събитие за застрахования водач З.Ч. и неговата невиновност, което евентуално би имало значение само в наказателното производство, но не може да ограничи деликтната отговорност на неговия застраховател.

Ищецът излага аргументи, че след инцидента е бил транспортиран и приет в МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“ ЕООД, гр. М., поради удара в гърдите и лявата ръка, с болки в гърдите и непосредствено по ксифоидния израстък. Също така сочи, че след направените му прегледи и изследвания се е наложило предприемането и на оперативно лечение под местна анестезия на четвърти пръст на лявата ръка, след което е била поставена гипсова имобилизация, като на 26.09.2022 г. е бил изписан с окончателна диагноза изкълчване на четвърти пръст на ръката в ляво и придружаващи заболявания Контузия на гръдния кош, Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.

На следващо място ищецът навежда аргументи, че на 18.10.2022 г. се е наложило да посети за преглед лекар хирург, който е поставил основна диагноза контузия на гръдния кош и придружаващи заболявания, и усложнения Травматичен подкожен емфизем, Травма на корема, седалището и таза, неуточнена, като впоследствие е провеждал и други контролни прегледи.

Посочено е, че на ищеца също така е било извършено и психологично изследване от психолог, при което са установени леко изразени притеснения за здравето, по-видими със симптоми на соматизация, които не са свързани единствено и само като последствия от преживяното ПТП. Изложени са доводи, че на 15.05.2023 г. ищецът е постъпил в СБАЛ „Специал Медик“ ООД, гр. Пловдив, където са му направени изследвания и прегледи, като на 18.05.2023 г. е изписан с окончателна диагноза Неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения и с придружаващи заболявания мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде, Бъбречна киста, придобита, Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, Чиста хиперглицеридемия и усложнения, Диабетна полиневропатия /Е10Е14+ с общ четвърти знак 4.

Ищецът сочи, че процесният пътен инцидент му е причинил множество болки и страдания, особено при натоварване, натиск и кашлица, вкл. затруднено дишане, промяна в хранителните навици и необходимост от повече почивка, оточен и болезнен изкълчен пръст на лявата ръка, с която не можел да си служи по време на обездвижването й с гипс, което от своя страна довело до изтръпване и умаляване на ръката. Ищецът заявява, че предвид изживения стрес е станал напрегнат и обезпокоен, раздразнителен и с постоянна смяна в настроенията, спи неспокойно и често сънува кошмари, изпитва голям страх от автомобили и се притеснява за здравословното си състояние в бъдеще.

Изложени са доводи, че от справката на страницата на информационен център към гаранционния фонд, посочена в констативния протокол за ПТП, е видно, че лекият автомобил, който виновният водач е управлявал в момента на инцидента, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска 2 отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № BG/22/***, с действие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г.

Ищецът сочи, че на 10.03.2023 г. е предявил пред застрахователя молбапретенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но отговор или плащане не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /10.03.2023 г./ на основание на чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез адв. А.И., е оспорило иска по основание и размер, вкл. твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП, противоправното и виновното поведение на водача З.Ч. и наличието на причинна връзка, тъй като представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Наведени са доводи, че инцидентът представлява случайно събитие за водача З.Ч., тъй като той не е имал обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Ответникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер е прекомерно завишено, предвид липсата на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика. Направено е оспорване и по отношение на искането за присъждане на лихва, поради обстоятелството, че допълнително изисканите от увреденото лице документи не са представени, поради което застрахователят в случая попада в законовото изключение на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, не е изпаднал в забава и не дължи лихва.

Ответникът признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица № BG/02/** със застрахователно покритие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.09.2022 г. около 12.50 ч. на републикански път ІІ-86 в района на 119 + 500 км. на десен завой по посока от с. Т., общ. С. към с. Р., общ. М., водачът З.С.Ч. на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. ***, губи управлението върху същия, навлиза и преминава през лентата за насрещно движение, удря се с предна лява и централна части на автомобила във вертикално разположен скален масив, като автомобилът ексцентрично се завърта на около 90 градуса спрямо направлението на движението си, при което са причинени телесни увреждания на ищеца Б. П., който се е возил на предната дясна седалка в автомобила, с поставен обезопасителен колан.

Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в 3 настоящото производство авто-техническа експертиза, както и с приложените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.09.2022 г. и Протокол за оглед от същата дата, вкл. и досъдебно производство № 360/2022 г. по описа на РУ – С., прекратено на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от НПК. В заключението на вещото лице е отразено, че скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била 62.79 км/ч, пътната настилка – запазена и състояща се от дребнозърнест асфалт, по който са били налични леки пукнатини, с предпазно съоръжения – тип мантинела отдясно и без описани подпорни стени и пътни знаци. Също така е посочено, че процесното ПТП е настъпило през светлата част на денонощието, пътната настилка е била мокра, в резултат на дъжд, но без данни за мъгла или други метеорологични условия, които да ограничават видимостта на водача, който е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако е упражнявал достатъчен контрол върху управлявания от него лек автомобил и е съобразил поведението си на пътя с влошените метеорологични условия, като липсват данни за компрометиран участък на трасето, които да обусловят загубата на управление на автомобила от неговия водач. При разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че предпазването на пасажера – ищец в настоящото производство е станало от колана и допълнително от отворилия се еъргеб, които системи вероятно са предотвратили летален изход при челния удар, който е настъпил.

Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. *** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 23.09.2022 г. в ответното застрахователно дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/02/** със застрахователно покритие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г. Застрахователното дружество не е платило никакво обезщетение, във връзка с извънсъдебно релевираната на 10.03.2023 г. претенция на пострадалия Б. П..

В медицинската документация са посочени претендираните от ищеца травматични увреждания – контузия на гръдния кош, луксация /изкълчване/ на четвърти пръст в ляво, травматичен подкожен емфизем, травма на корема, седалището и таза, неуточнена. Според вещото лице д-р М. Б. по назначената съдебно-медицинска експертиза описаните в медицинската документация увреждания, които са били средни по тежест, се намират в пряка причинноследствена връзка с претърпяното ПТП и са причинили от леко до умерени по сила и интензитет болки, с възстановителен процес около 50-60 дни, без усложнения. На следващо място е посочено, че на пострадалия е извършено оперативно наместване и имобилизация на четвърти пръст за 14 дни, като същият е провел амбулаторно лечение с медикаменти и вече е напълно възстановен, без последици за в бъдеще.

Вещото лице счита, че няма пряка причинно-следствена връзка между получените при процесното ПТП травми и заболяването „захарен диабет“, което засяга периферната нервна система и забавя възстановителния процес, протичало е скрито и пътният инцидент се е проявил като отключващ фактор, за да се изявят симптомите. При разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че подкожният емфизем е в резултат на нараняване в гърдите при 4 инцидента, но без счупване на ребра. По отношение на диабета вещото лице сочи, че данни за такова заболяване има още в резултатите от 08.08.2022 г., а самата катастрофа най-вероятно го е отключила, като му е дала тласък.

Според заключението на вещото лице Д. Т. по назначената съдебнопсихологична експертиза процесното ПТП се е отразило негативно върху психологичното състояние на ищеца, като временно е нарушило нормалния му ритъм на живот, но не е първопричина за високото равнище на тревожност, невротичност, депресивност и емоционална лабилност, които са трайно вкоренени психологични характеристики на личността му. В съдебно заседание вещото лице Т. сочи, че ищецът има тревожно-мнителен характер и се фиксира върху телесните неразположения, отдавайки ги на претърпяното ПТП, без спомени и подсъзнателни препратки за него, тъй като вече е преживял случилото се и върху психиката му няма негативно отражение, за разлика от смъртта на съпругата му, която „мъка никога няма да се загуби“, както той е заявил. Вещото лице счита, че в случая няма един-единствен отключващ фактор, а натрупване на много значими за личността му стресогенни събития – пенсионирането му след значимо постижение в трудовото му развитие, загубата на съпругата му като особено разкъсващ момент за него и пътният инцидент, негативният спомен за който обаче вече е преодолял.

Разпечатката съдържа 26 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6083167-345e-4cad-999d-e682b5ce7454