Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 422 от 06.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 618/2026
Вид
Решение № 422
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Лилия Масева, Татяна Димитрова Богоева, Росица Велкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138, ал. 2, изр. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Благоевград, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200500618 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх.№5262/09.04.2026г., подадена от "Елдрон Технолоджи" ЕАД със старо наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, респ. “Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Р. П. К.”, № 4, вх.А, ет.5, представлявано от изпълнителните директори И.

Л. П. и Б. Я. Я., чрез: адв. И. М. Л., вписан в АК - С., с личен № 1600458510, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.В., бул.„М. Л.” № 21, ет. 2 против Решение №153 от 014.03.2026 г., постановено по гр.д.№946/2023г. по описа на РС – гр.Р., с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Елдрон Технолоджи“ ЕАД, ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р. П. К.“ № 4, вх. „А“, ет. 5, против Д. Л. К. – С., ЕГН **********, с адрес в гр. Р., ул.

„О.“, за установяване дължимостта на следните суми: 155.74 лв./79.63 евро, представляваща неизплатена сума по договор за продажба на изплащане № 503169161 от 20.03.2020 г., която сума е заплатена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 24.92 лв./ 12.74 eвро – мораторна лихва за забава за периода 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 551/2023 г. по описа на РС - Р..

С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушение.

1

По отношение на мотивите на съда, че договорът за поръчителство не индивидуализира надлежно главния дълг, поради което същия няма годен предмет и е недействителен се поддържа, че същите са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото.

Твърди се, че индивидуализиращите елементи на обезпечения дълг са част от сключения на 07.11.2014 г. договора за поръчителство между „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД и „А1 България” ЕАД, нещо което

Първоинстанционния съд не е коментирал в решението си. Сочи се, че като приложение, което е неразделна част от договора, фигурират: постигнато изрично съгласие между поръчителя и кредитора за гарантиране на задължението; размерът на обезпечения дълг - 155,74 лв., - стр. 2 от Приемо предавателен Протокол №359/13.12.2021, основанието на което се дължи обезпечението - договор сключен между ответника и А1, за продажба на изплащане № 503169161 от 20.03.2020 г. по отношение на апарат - Tablet Sam Galaxy Tab A 10.1 2019 Gold със сериен номер 352648115771396. Сочи се, че е приложен Приемо - предавателен Протокол № 359/13.12.2021 г., неразделна част от договора за поръчителство, който установява отправената покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство. Твърди се, че протоколът съдържа освен списък с абонати между които и Д. Л. К. – С., номера на договора, дата на сключването му, срок на договора, устройство, което е предоставено, серийния номер на същото, номер на Фактура, дата на подадени за поръчителство вземания, дата на предявени за плащане, дата на плащане, платената сума.

Твърди се във въззивната жалба, че е установено от съдебно-счетоводната експертиза и плащането на сумата по договора за поръчителство от поръчителя на „А1 България“ ЕАД.

На следващо място се поддържа във въззивната жалба, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че в атакуваното решение съдът е приел, че процесния договор за поръчителство не индивидуализира надлежно главния дълг, поради което същия няма годен предмет и е недействителен, в какъвто смисъл било възражението в отговора на исковата молба. Твърди се, че в отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения за нищожност на основание неравноправни клаузи в договора, нещо за което на основание чл.7 от ГПК, принципа на служебното начало в производството, съдът следи служебно. В отговора не са наведени твърдения от страна на ответника за нищожност на договора поради липса на предмет.

Поддържа се във въззивната жалба, че съгласно ТР 1/2020 гр.С., 27.04.2022 год. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Липсата на годен предмет по договора не произтича пряко от сделката, нито пък от събраните в хода на делото доказателства.

На следващо място се твърди, че тези факти не са били възлагани за установяване в тежест на ищеца с изготвения от съда доклад по чл. 146 от ГПК, обективиран в Определение № 150/24.02.2025 г. по гр.д. № 946/2023 г. по описа на PC - Р., нито с някой от следващите Протоколи. Съдът не бил 2 възлагал в тежест на ищеца доказване на индивидуализация на главния дълг в договора за поръчителство.

С оглед на изложеното се поддържа, че съдът е приел за недоказани факти, които въобще не е обявил на страните за релевантни и подлежащи на доказване с доклада на съда по делото, поради което се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на непълен и неточен доклад по делото, което е от съществено значение за изясняване на предмета на делото и обективно решаване на спора.

Твърди се, че като не е изпълнил задължението си активно да съдейства на страните за изясняване фактическата страна на спора, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил решението си при неизясненост на релевантните за спора факти.

Предвид гореизложеното с въззивната жалба се иска да бъде отменено изцяло атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Претендират се да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски за двете инстанции.

На основание, чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено възражение за прекомерност, в случай че адвокатското възнаграждение представено от процесуалния представител на ответника е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ГПК от Д. Л. К., ответник по гр.д.№ 946/2023г. по описа на Районен съд Р. е постъпил отговор на възивната жалба.

В отговора се твърди, че на 13.09.2022 г. е заплатила във физически офис на А1 България ЕАД цялата сума по договор с номер 503169161 от 20.03.2020г., а именно 151.34 лв. - главница, 4.40 лв. лихва, 34.02 лв. наказателна лихва за забава по договора, което се равнява на сумата 189.76 лв.

С това плащане поддържа, че прекратява договорните си отношение с А1 Българиа ЕАД на 13.09.2022 г. Тъй като, когато заплаща дължимото с лихви за закъснението на А1 България ЕАД, не била уведомена официално, че вземането е прехвърлено на събираческа фирма, твърди, че дългът й бил погасен, като се позовава на чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите- длъжникът дължи плащане на новият кредитор само, ако е надлежно уведомен.

Счита за неоснователно искането от страна на Мъни Плюс Корп ЕАД с предишно наименование Състейнъбъл Бизнес Сълюшънс АД и със сегашно Елдрон Технолоджи ЕАД да претендира на 24.07.2023 г., със заповед с номер 368 по чл. 410, ал. 3 от ГПК да заплати и в тяхна полза 155. 74 лв.- главница и 24.92 лв. лихва, държавна такса и адвокатски хонорар.

Иска се да се присъдят сторените от нея по делото разноски, като се присъдят направените такива с приложено платежно нареждането, като й бъде възстановена сумата за експертиза от вещо лице.

В съдебно заседание не се явява представител на въззивника.

3

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се явява, в писмено становище оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, изразява становище, че е правилен извдът на РС-Р., че ищецът не е установил по несъмнен начин предпоставките за уважаване на предявения установителен иск. Сочи се в писменото становище, че изложените във въззивната жалба доводи редставляват несъгласие с формираните от съда фактически и правни изводи, без да обосновават неправилност на постановеното решение, поддържа че не са основателни оплакванията за допуснати процесуални нарушения, като страните са разполагали с възможност да ангажират всичките си доказателства и доводи. Изразява се становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски, като е сторено и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Пред въззивната инстанция не са направени искания за събиране на доказателства, не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство страните не правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция на основание чл.267 ГПК. Не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. № 946/2023г. по описа на РС-Р. е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /със сегашно наименование "Елдрон Технолоджи" ЕАД/, ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“ № 4, вх.

„А“, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., чрез адв. И. Л. против Д. Л. - К. - С., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „О.“.

С исковата молба е поискано да се приеме за установено, че Д. Л. - К. - С., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „О.“ дължи сумата от 155.74 лв. (сто петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща неизплатена сума по Договор за продажба на изплащане № 503169161 от 20.03.2020 г., която сума е заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК 203037835 с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., 4 както и сумата от 24.92 лв. (двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки) - мораторна лихва за забава за периода 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 20.03.2020 г. между „Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД и ответницата е бил сключен Договор за продажба на изплащане № 503169161. По силата на т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът закупил и станал собственик на мобилно устройство „Tablet Sam Galaxy Tab A 10.1 2019 Gold“, като се задължил да заплати продажната цена за вещта, съобразно приложения към договора погасителен план. Ищецът твърди, че поради неплащане в срок, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3. Непогасените вноски до края на срока на договора, според ищеца възлизали на сумата от 155.74 лв., които на основание чл. 12.3 от Договора са станали предсрочно изискуеми. Също така се излагат фактически твърдения, че на 07.11.2014 г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищцовото дружество бил сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от който, ищецът се задължил, в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати , сключили с „Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради неплащане на дължимите вноски от страна на ответницата, на основание чл. 146 от ЗЗД и чл.2.2.4 от цитирания договор за поръчителство, ищцовото дружество уведомило длъжника, че считано от 03.11.2021 г. задълженията му са прехвърлени на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД. На 28.07.2022 г. между ищеца и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който посоченото дружество е встъпило в задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А1 България“ ЕАД на 07.11.2014 г. Към настоящия момент поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е изпълнил задължението на длъжника Д. Л. К. - С..