Решение № 222 от 19.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Русе, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520104119 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба за съдебна делба на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата.

Е. П. К. заявява, че въз основа Договор №**********г. на ОНС – Русе, М.М.К. и Е.Т.

К. придобили: апартамент №4 в гр.Русе, ********* с идентификатор ******* с площ 46.59 кв.м., избено помещение №4 с полезна площ 69.71 кв.м., таванско помещение №4 с полезна площ 11.60 кв.м. и 2.689% идеални части от общите части на сградата.

М.М.К., починал на 18.11.1991г. и Е.Т. К., починала на 21.10.2021г. оставили следните наследници по закон:

В.М.К. – син, починал на 02.02.2025г. (неженен, без деца);

П.М.К. – син, починал на 13.04.2020г., наследен от дъщеря си Е. П. К..

На 13.03.2023г. В.К. изготвил саморъчно завещание, с което се разпоредил в полза на К. П. С. със собствената си ½ идеална част от описания по-горе имот и движимото си имущество, като пари, ценности, колекция от пощенски марки и др., което притежавал към момента на смъртта. Подписът на завещателя бил заверен на същата дата от нотариус с рег.

№412 и предаден за съхранение на ответницата.

На 12.02.2025г. последната се явила в кантората на нотариус К. К., който обявил саморъчното завещание. Впоследствие К. С. се снабдила с нотариален акт №20, том 12, дело №******г. за собственост на ½ идеална част от апартамента.

Ищцата твърди, че след смъртта на завещателя ответницата се настанила в жилището, което ползвала до настоящия момент без нейно разрешение и съгласие, като с действията си препятствала възможността й да ползва собствената си ½ идеална част от имота.

1

Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба: апартамент №4 в гр.Русе, ********* с идентификатор ******* с площ 46.59 кв.м., избено помещение №4 с полезна площ 69.71 кв.м., таванско помещение №4 с полезна площ 11.60 кв.м. и 2.689% идеални части от общите части на сградата при равни права между страните.

Предявява претенция по реда на чл.344, ал.2 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. П. С. е депозирал отговор на исковата молба.

Счита, че имотът следва да бъде допуснат до делба при равни права между страните.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа Договор №**********г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, М.М.К. и Е.Т. К. придобили апартамент №4 в гр.Русе, ********* с площ 46.59 кв.м., избено помещение №4 с полезна площ 69.71 кв.м., таванско помещение №4 с полезна площ 11.60 кв.м. и 2.689% идеални части от общите части на сградата.

М.М.К. починал на 18.11.1991г. оставил следните наследници по закон: Е.Т. К. – съпруга, починала на 21.10.2021г.; В.М.К. – син, неженен, без деца, починал на 02.02.2025г.;

П.М.К. – син, починал на 13.04.2020г., наследен от Е. П. К..

На 13.03.2023г. В.К. изготвил саморъчно завещание, с което се разпоредил в полза на К. П. С. с ½ идеална част от имота и цялото си движимо имущество. След смъртта му, завещанието е обявено от нотариус К. К..

С нотариален акт №19, том І, рег.№***, дело №*****г. вписан в СВ – Русе с вх.рег.

№*****г., акт №20, том 12, дело №******г. ответницата е призната за собственик на ½ идеална част от делбения имот.

През м.юни 2025г. ищцата поканила К. С. в кантората на нотариус И.К. за преговори и извънсъдебно уреждане на отношенията им и предявила искане за заплащане обезщетение в размер на 200 лева месечно, основано на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС.

Приложени са схема и данъчна оценка на делбения имот.

В о.с.з., проведено на 20.10.2025г. ищцата отказва да получи ключ от имота, с мотива, че не желае да живее съвместно с ответницата в едно жилище.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Решението по допускане на делбата има установително действие по отношение лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това налага в първата фаза на делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко от лицата върху имотите, чиято делба се иска и частта на всеки в имуществената общност.

От приетите по делото доказателства е видно, че наследодателите на ищцата са придобили в режим на СИО апартамент №4 в гр.Русе, ********* с идентификатор ******* с площ 46.59 кв.м., избено помещение №4 с полезна площ 69.71 кв.м., таванско помещение №4 с полезна площ 11.60 кв.м. и 2.689% идеални части от общите части на сградата.

След смъртта им В.К. и П.К. – техни деца са придобили имота при равни права.

2

Ищцата е наследила ½ идеална част от спорното имущество след смъртта на баща си (П.М.К.), а ответницата е станала собственик на ½ идеална част вследствие завещателно разпореждане на В.М.К..

Следователно жилището следва да бъде допуснато при равни права между страните.

Относно претенцията на Е. П. К. по чл.344, ал.2 от ГПК :

Предявеното искане е привременна мярка и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда, до приключване на делбеното производство. Съгласно сочената разпоредба, в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Правната норма цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите, предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота само занапред във времето, т.е. от момента на влизане в сила на постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК акт. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материалноправен спор между страните.

Предвид факта, че искането е предявено в първата фаза на делбеното производство, съдът приема, че се касае за привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК. Разпределението по чл.344, ал.2 ГПК следва да се извърши по начин, по който позволява на всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното имущество, съответно на правата му.

Допустимо е получаване на парична сума срещу ползването, само ако е невъзможно реалното разпределение. Не се спори, че ответникът К. С. ползва апартамента. Същият се състои от дневна, кухня, баня – тоалетна и балкон. Действително ответницата не е ограничила достъпа на ищцата до имота и предлага да го ползва съвместно с нея, но предвид факта, че в жилището не са обособени самостоятелни стаи за всеки от съделителите, логично е да се приеме, че Е. К. не би могла реално да ползва собствените си идеални части, ведно с К. С., т.е. не може да бъде извършено разпределение на ползването.

При това положение съдът счита, че са налице предпоставките за заплащане обезщетение, поради лишаване на ищцата от правото на ползване.

Съгласно константната съдебна практика размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В случая, въпреки дадените в доклада указания, ищцовата страна не е установила претенцията си по размер. При липса на специални знания, съдът не би могъл да определи размера на пазарния наем, т.е. обезщетението, поради което искането като недоказано следва да бъде оставено без уважение.

3

С оглед характера на производството и фазата, в която се намира, на страните не следва да бъдат присъждани разноски в първа фаза на делбата.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Е. П. К., ЕГН : ********** с адрес: гр.Русе, ********** и К. П. С., ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе, ********* на следното имущество:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с адрес на имота: Област Русе, Община Русе, град Русе, *********, апартамент 4, който обект се намира на етаж две в сграда с идентификатор ******** с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна сграда, със застроена площ 46.59 кв.м. по документ за собственост, брой нива на обекта: едно, състоящ се от дневна, кухня, баня – тоалетна и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти ********.5 и ********.3, под обекта – обекти ********.15 и ********.1, над обекта – обект ********.8, предишен идентификатор: няма, при граници и съседи на апартамента по архитектурен проект: на запад – ап.№3 и стълбище, на север – ап.№5, на изток – бул.“******“, на юг – ап.3, заедно с избено помещение №4 с полезна площ 6.71 кв.м., при граници: на запад и на север – изби от блока, бул.“******“№44, на изток – изба №2, на юг – коридор, заедно с таванско помещение №4 с полезна площ 11.60 кв.м., при граници на таванското помещение: на запад – таван №6 и коридор, на север – таван и коридор, на изток – бул.“******“ и на юг – коридор, заедно с 2.689% идеални части от общите части на сградата, изброени в чл.38 от Закона за собствеността и от отстъпеното право на строеж върху мястото от 56 кв.м.

При права:

½ идеална част за Е. П. К., ЕГН : **********;

½ идеална част за К. П. С., ЕГН: **********;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.344, ал.2 ГПК, предявено от Е. П. К., ЕГН : ********** за заплащане сумата 200 лева месечно – обезщетение за ползване на собствената й ½ идеална част от имота, считано от влизане в сила на настоящото определение, до окончателно извършване на делбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно произнасянето по чл.344, ал.2 ГПК, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Русе, в едноседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5