Решение № 102 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300503408 по описа за 2025 година

Длъжникът по изп. д. №327/2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител И. К. с район на действие Окръжен съд Пловдив – „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е обжалвал отказите на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение заплатено на процесуалния представител на взискателя и да се намали дълга в частта на законни лихви и съответстващата им такса на т. 26 от ТТРЗЧСИ начислени след дата 23.09.2025г.

Взискателят „Екохимпром“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** не взема становище.

Останалите страни не вземат становище.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадена жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

Доколкото в жалбата е посочено Постановление от 24.09.2025г. обективирано в Протокол № 1605/24.09.2025г., но такъв по изпълнителното дело не се намира, а е налице Постановление № 1708/17.10.25г. със същото съдържание, което е посочено в жалбата, съдът приема, че не налице фактическа грешка при посочване датата и номера на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

1

По прекомерността на приетото адвокатско възнаграждение на заплатения от взискателя адвокатски хонорар: Жалбоподателят претендира присъждане само на 200лв. за образуване на изпълнително дело. По изпълнителнто дело обаче са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, понеже съдебният изпълнител е налагал запори върху банкови сметки на длъжника. Следователно налице е процесуално представителство за извършване на изпълнителни способи, за което се дължи възнаграждение и по чл. 10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и макар сумата от 600лв. да надвишава минималния предвиден в посочената наредба размер, то този размер е един ориентир, спрямо който следва да се преценява евентуалната прекомерност на адвокатското възнаграждение, което в настоящия казус не е прекомерно, тъй като не надхвърля значително минималния размер.

По отношение искането за намаляване на дълга в частта относно законните лихви: Вярно е, че в поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е посочил, че законна лихва се начислява за периода от 14.12.2021г. до 10.10.2025г., а плащането е извършено на 23.09.2025г. и дори и да се приеме, че седемдневния срок за изплащането на взискателя на постъпилата съгласно нормата на чл. 455, ал.2 ГПК изтича на 30.09.25г. при извършената служебно проверка за размера на законната лихва за периода 14.12.21г. – 30.09.25г. се установи, че той възлиза на 608.61лв., а съдебният изпълнител е посочил в поканата за доброволно изпълнение и съответно изплатил на взискателя законна лихва в по – малък размер, а именно 602.39лв., поради което не е ощетил длъжника.

Обстоятелството, че съдебният изпълнител и посочил по – дълъг период, в който се дължи законна лихва е без значение, тъй като събраната сума е в по – нисък размер от реално дължимата. Затова е таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнителни не следва да се коригира.

Изложеното налага извода, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. № 44483/18.12.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** против Постановление № 1708/17.10.25г. по изп. д. №327/2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител И. К. с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което се отказва да се намали по прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК на приетото адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. до размер 2 на 200лв. и се отказва да се намали дълга в частта за законни лихви, начислени след дата 23.09.2025г. и съответните им такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300503408 по описа за 2025 година

Длъжникът по изп. д. №327/2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител И. К. с район на действие Окръжен съд Пловдив – „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е обжалвал отказите на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение заплатено на процесуалния представител на взискателя и да се намали дълга в частта на законни лихви и съответстващата им такса на т. 26 от ТТРЗЧСИ начислени след дата 23.09.2025г.

Взискателят „Екохимпром“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** не взема становище.

Останалите страни не вземат становище.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадена жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

Доколкото в жалбата е посочено Постановление от 24.09.2025г. обективирано в Протокол № 1605/24.09.2025г., но такъв по изпълнителното дело не се намира, а е налице Постановление № 1708/17.10.25г. със същото съдържание, което е посочено в жалбата, съдът приема, че не налице фактическа грешка при посочване датата и номера на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

1

По прекомерността на приетото адвокатско възнаграждение на заплатения от взискателя адвокатски хонорар: Жалбоподателят претендира присъждане само на 200лв. за образуване на изпълнително дело. По изпълнителнто дело обаче са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, понеже съдебният изпълнител е налагал запори върху банкови сметки на длъжника. Следователно налице е процесуално представителство за извършване на изпълнителни способи, за което се дължи възнаграждение и по чл. 10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и макар сумата от 600лв. да надвишава минималния предвиден в посочената наредба размер, то този размер е един ориентир, спрямо който следва да се преценява евентуалната прекомерност на адвокатското възнаграждение, което в настоящия казус не е прекомерно, тъй като не надхвърля значително минималния размер.

По отношение искането за намаляване на дълга в частта относно законните лихви: Вярно е, че в поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е посочил, че законна лихва се начислява за периода от 14.12.2021г. до 10.10.2025г., а плащането е извършено на 23.09.2025г. и дори и да се приеме, че седемдневния срок за изплащането на взискателя на постъпилата съгласно нормата на чл. 455, ал.2 ГПК изтича на 30.09.25г. при извършената служебно проверка за размера на законната лихва за периода 14.12.21г. – 30.09.25г. се установи, че той възлиза на 608.61лв., а съдебният изпълнител е посочил в поканата за доброволно изпълнение и съответно изплатил на взискателя законна лихва в по – малък размер, а именно 602.39лв., поради което не е ощетил длъжника.

Обстоятелството, че съдебният изпълнител и посочил по – дълъг период, в който се дължи законна лихва е без значение, тъй като събраната сума е в по – нисък размер от реално дължимата. Затова е таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнителни не следва да се коригира.

Изложеното налага извода, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. № 44483/18.12.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** против Постановление № 1708/17.10.25г. по изп. д. №327/2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител И. К. с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което се отказва да се намали по прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК на приетото адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. до размер 2 на 200лв. и се отказва да се намали дълга в частта за законни лихви, начислени след дата 23.09.2025г. и съответните им такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3