Решение № 55 от 17.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Плевен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500551 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 68 от 22.05.2024година, постановено по гр.д. № 890/2023г.

Кнежански районен съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, че Б. Б. И. с ЕГН ********** и адрес: с. ***************, има наследствено задължение към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д.

Ш. и прокурист М. В., произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 15.12.2005 год., в размер на 5 382.85 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023год.; 179.55 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год.; 19.84лв. – мораторна лихва за периода от 06.07.2022 год. до 11.06.2023 год.;

31.61 лв. – такси за периода от 23.06.2022 год. до 25.07.2022 год.; 431.00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 20.04.2023 год. – 17.05.2023 год., за които суми е издадена Заповед № 325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.06.2023 год. по ч. гр. дело № 490/ 2023 год. по описа на РС – Кнежа, до размера на приетото по опис наследство. Ответницата е осъдена, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, направените в исковото производство разноски в размер на 1 679.80лв., както и разноските в заповедното производство по ч. гр. дело № 490/2023год. по описа на РС Кнежа, в размер на 843.59 лв.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. Б. В.а, чрез пълномощника и адв.П. Х. от САК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е недопустимо в една част и неправилно и незаконосъобразно – в друга, като ответницата моли то да бъде обезсилено, респективно отменено и искът срещу нея отхвърлен, в съответните посочени в жалбата части. Съображенията за това са изложени подробно във въззивната жалбата, които накратко се свеждат до следното: Издадената на 22.06.2023г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 490/2023г., III гр. с-в, PC-Кнежа срещу Б. И., Е. В. и В. В. е спрямо всеки от наследниците на И. В. И. /при условията на разделност/ и спрямо всеки от тях се претендират следните суми: 1794,28 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; 59,85 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; 10,53 лв. - такси за периода от 23.06.2022г. до 25.07.2022г.; 143,67 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 20.04.2023г. до 17.05.2023г. - вземания на ищеца, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта, сключен с наследодателя им.Изтъква се също, че във връзка с вписаните от двама от наследниците - Е. В. и В. В., откази от наследството на И. В. И., ищецът е оттеглил, на основание чл. 232 от ГПК исковете си спрямо тях и исковото производството по гр.д. № 890/2023г. на КРС, в тази му част е прекратено. Същевременно ищецът е направил изменение на иска си на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, увеличавайки неговия размер по отношение на Б. И., като спрямо нея е заявяна претенция за цялото наследствено задължение по кредита, а не за 1/3 от него, така както е издадена заповедта за изпълнение. Въззивницата е направила изрично възражение за недопустимост на така направеното изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, но първоинстанционният съд го е допуснал, намирайки го за процесуално допустимо. Жалбоподателката счита, че решението в частите, в които съдът е признал, че тя дължи сумите над размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение и над размерите, за които е първоначално предявен установителния иск, се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Счита, че решението в тази му част е постановено в противоречие с тълкувателната практика на ВКС, а именно – т.11.6 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на останалата част от решението, е взето становище, че то е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, със събраните доказателства и с константната съдебна практика, като се излагат следните съображения: Разпореждане № 344 от 23.09.2022г. по гр.д. № 537/2022г., I гр. с-в, PC-Кнежа и Удостоверение изх. № 1073/26.09.2022г. по ч.гр.д. № 537/2022г., РС- Кнежа за приемане наследството на И. И. по опис, са приети като доказателства по делото и не са оспорени от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. С цитираното разпореждане е прието, че приживе наследодателят на ответницата не е притежавал никакво движимо и недвижимо имущество. При тези доказателства, жалбоподателката моли да бъде прието, че не е придобила нито права, нито задължения по силата на наследяването и затова претенцията на банката е следвало да бъде отхвърлена.Позовава се на съдебна практика като твърди, че ограничаването, по силата на 2 чл.60 ал.2 ЗН, на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество се преценява на общо основание в исковото производство. Исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство, а ако е установено, че наследството е с нулева стойност исковете се отхвърлят. Навежда довода, че въпросът относно размера на отговорността на наследник, приел наследството по опис, може да стои пред съдебния изпълнител само в хипотезата на чл.429 ал.2 ГПК - когато изпълнителният лист е бил издаден срещу наследодателя. Поддържат се и другите аргументи изложени пред първоинстанционния съд, за отхвърляне на исковата претенция спрямо ответницата.Въззивникцата моли съда да обезсили решението на РС-Кнежа и да прекрати производството по делото, в частта му, с която съдът е признал за установено, че Б. В.а дължи: сумите над 1794,28 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; над 59,85 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; над 6,61 лв. мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; над 10,53 лв. - такси за периода от 23.06.2022г. до 25.07.2022г.; над 143,67 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 20.04.2023г. до 17.05.2023г., а също и да отмени решението, в частта му, с която е признал за установено, че Б. В.а дължи сумите: 1794,28 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.; 59,85 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 06.07.2022г. - 20.07.2022г.; 6,61 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2022г. до 11.06.2023г.; 10,53 лв. - такси за периода от 23.06.2022г. до 25.07.2022г.; 143,67 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 20.04.2023г. до 17.05.2023г. и да постанови друго по същество за отхвърляне на иска като неоснователен. Моли да бъдат присъдени направените от Б. В.а разноски по делото, както в първоинстанционния съд, така и в настоящото въззивно производство.

Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В. ация Плевен”ЕАД, чрез пълномощника им адв. Х. Х. И. от САК, е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в отговора на л.21 и сл. от делото.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Б. Б. И., Е. И. В. и В. И. В., че като наследници на И. В. И., ЕГН **********, б.ж. на с.*********, починал на 20.07.2022г. дължат на кредитора „Юробанк България“ АД, всеки поотделно по 1/3 част от общия размер на наследственото им задължение, произтичащо от сключения от наследодателя им Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.12.2005 год., а именно, че всеки от наследниците дължи по 1 794.28 лв., главница, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2023год. до изплащане на вземането; 59.85 лв.- договора лихва за периода от 06.07.2022 год. до 20.07.2022 год.; 6.61 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2022 год.

3 до 11.06.2023 год.; 10.54 лв. - такса за периода от 23.06.2022 год. до 25.07.2022 год. и друго допълнително вземане за периода от 20.04.2023 год. до 17.05.2023 год. в размер на 143.67 лв., за които суми срещу тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл.

410 от ГПК № 325/22.06.2023 год по приложеното ч.гр.дело № 490/2023год. на РС – Кнежа.Ответниците са депозирали своевременно отговори на исковата молба, с които е оспорено наличието на облигационно отношение между страните. Наведени са доводи за вписване на приемане по опис на наследството от страна на съпругата на И. И. нея и на вписване на отказ от наследство от страна на синовете на длъжника. Ответницата е възразила, че съпругът и не е притежавал движимо и недвижимо имущество, а само вещи за лична употреба, респ. че не е придобила нито права, нито задължения по силата на наследственото правоприемство. Оспорено е и наличието на облигационна връзка между наследодателя И. И. и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, поради липса на валидно сключен договор между страните. Твърди се, че липсват доказателства за сключване на договор и издаване, както и за предаване, а също и за последващо преиздаване на кредитна карта.

Твърди се, че наследодателя не е бил запознат с ОУ преди да ги приеме. Наведени са и доводи за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми и за нищожност на клаузите за договорна (възнаградитгтелна) лихва поради противоречие с добрите нрави.

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че кредитора „Юробанк България“ АД е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на 22.06.2023г. и то е било уважено, като е издадена посочената по-горе заповед за изпълнение, Безспорно е, че в срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, по повод на което съдът е указал на кредитора, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.В посочения срок е подадена искова молба, която поради това е допустима и няма спор, че следва да бъде разгледана по същество.

Безспорно е установено от приложените в делото писмени доказателства, ССчЕ и признанията на страните, че със Заявление от 15.12.2005год. И. В. И. е поискал издаване на кредитна карта BG EUROLINE, при приложените ОУ за издаване и използване на карта EUROLINE. Установено е, че с Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е продало на „Българска Пощенска банка“ АД картовото предприятие и тези промени са вписани в Регистъра за търговски дружества. Не се оспорва активната легитимация на ищеца „Юробанк България“ АД, с което дружество на 11.04.2017год. наследодателят И. В. И. е подписал допълнително споразумение към договора за издаване на кредитна карта, а с приемо-предавателен протокол от 14.07.2020год. е получил и новоиздадена му кредитна карта MASTERCARD CASH сер. № 1810753.

Безспорно е, че картодържателят И. В. И. е починал на 20.07.2022год. и че негови наследници по закон са ответницата Б. Б. И. – съпруга и двамата му синове Е. И. В. и В. И.

В..

Безспорно е установено и това, че с разпореждане № 344 от 23.09.2022 год. по 4 ч.гр.дело № 537/2022 год. По описа на РС – Кнежа, е разпоредено да се впише в особената книга за приемане на наследство при Районен съд – Кнежа волеизявлението на ответника Б.

Б. И. за приемане по опис на наследството, останало след смъртта на наследодателя И. В.