Определение № 1532 от 04.11.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. Плевен, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500738 по описа за 2024 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №2617 от 27.06.2024г., постановено по гр.д.№98/2024г.по описа на същия съд на осн чл.38 от ЗА «***» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***-****, р-н «***», ж.к.»***», ул.»***»№***, ап.***, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв.К.И.Б.,ЕГН **********, гр.***, п.к.****, ул. »***» №***, офис – партер, представител на И. Е. И., ЕГН ********** сумата 425,60лв., адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Със същото определение на ПРС е оставена без разглеждане молбата на И. Е. И., ЕГН ********** за обезсилване частично на заповед №3637/24.11.2023г.,издадена по ч.гр.д.№6584/23г. по описа на ПлРС, като недопустима.

От И. Е. И.,чрез пълномощника й адвокат Е. К. от САК е депозирана молба до ПРС,в която се твърди,че от името на И. И. е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №712 от 28.05.2024г. в частта за разноските и редуциране на възложените в нейна тежест разноски за заповедното производство,в която подробно е описано как следва да бъдат изчислени дължимите се на ищеца разноски в заповедното производство.С определение на ПРС №2167/27.06.2024г.съдът е осъдил ищеца „***“ЕООД да заплати на адвокат К. Б.,проц.представител на И. И. в заповедното 1 производство адв.възнаграждение и е оставил без разглеждане молбата на И.

И. за частично обезсилване на заповедта за изпълнение като недопустима.Твърди се,че такава молба не е била депозирана.Посочено е,че след постановяване на решението са депозирани 2 молби по чл.248 ГПКмолба от И. И. с искане за редуциране на възложените в нейна тежест разноски и молба за присъждане на разноски,депозирана от адвокат К.

Б..Молба с искане за частично обезсилване на заповедта не е депозирана пред съда по исковото производство,а такава е депозирана пред заповедния съд.Твърди се,че неправилно съдът се е произнесъл по искане ,което не е отправяно ,а е пропуснал да се произнесе по действително направеното искане за редуциране на разноските от И. И. в заповедното производство.Направено е искане на основание чл.250 ГПК да бъде допълнено определение на ПРС №2617/27.06.2024г.В условията на евентуалност има искане молбата да се счита като частна жалба .

Ответникът по частната жалба „***“ЕООД гр.***, представлявано от управителя Б. Н.,чрез юрисконсулт А. Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище,че частната жалба е недопустима,тъй като не отговаря на изискванията за съдържание,съгласно чл.275 ал.2 във вр.с чл.260,т.3 ГПК, доколкото същата не съдържа изложение на пороците,от които страда обжалваното определение на ПРС.Взето е становище,че същата е и неоснователна,като се позовава на т.12 и т.13 от ТР №4/2013г.по т.д. №4/2013г.на ОСГТК на ВКС.Изложени са доводи,че действията на съда относно определените разноски са правилни.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания , становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По гр.д.№98/2024г.е постановено решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК,което като необжалвано от страните е влязло в сила.С решение на ПРС №712/28.05.2024г. на осн.чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК е признато за установено по отношение на ответника И. Е. И., ЕГН **********, че дължи на «***» ЕООД гр.*** сумата 50лв.главница с падежна дата **.**.****г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -**.**.****г. до окончателното изплащане на задължението,за които суми е издадена заповед за изпълнение №3637/24.11.2023г. по ч.гр.д.№6584/2023г. по описа на ПлРС. Със същото 2 решение на ПРС на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И. Е. И. е осъдена да заплати на „***» ЕООД гр.*** направените деловодни разноски за исковото производство в размер на 145лв.,както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№6584/2023г.по описа на ПРС в размер на 75лв.

След постановяване на горепосоченото решение на ПРС по гр.д.

№98/2024г.е депозирана една единствена молба по чл.248 ГПК,с вх.

№***268/20.06.2024г. от адвокат К. Б. с искане да бъде изменено решението в частта за разноските,като на адвокат Б. се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното производство респ.изготвяне на възражение по чл.414 ГПК. В молбата по чл.248 ГПК не се съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските,които И. И. е осъдена да заплати на дружеството за заповедното производство.

Твърдението на жалбоподателката,че по делото са депозирани 2 молби по чл.248 ГПК ,респ.че съдът не се е произнесъл по направено от И. И. искане за изменение на решението на ПРС в частта относно дължимите от И. И. на дружеството разноски за заповедното производство не отговаря на действителното положение.По делото не е депозирана втора молба по чл.248 ГПК от И. И. за изменение на решението в частта относно разноските,които тя е осъдена да заплати на дружеството за заповедното производство,нито подобно искане се съдържа в молбата на адвокат К. Б..С обжалваното определение,ПРС се е произнесъл именно по молбата по чл.248 ГПК,по която е сезиран ,същата е уважена изцяло и на основание чл.38 ал.2 ЗА „***“ е осъдено да заплати на адвокат К. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 425,60лв.за заповедното производство.В тази част липсва правен интерес от обжалване на определението на ПРС,доколкото молбата на адвокат Б. е изцяло уважена.

В останалата част ,в която молбата е оставена без разглеждане, определението на ПРС е правилно и обосновано.Окръжният съд споделя доводите на ПРС,че след като възражението на длъжника касае цялото вземане и на кредитора е указано да предяви иск за установяване съществуването на цялото вземане по заповедта,а искът по чл.422 ГПК е предявен за част от сумата в размер на 50лв.,съответно уважен за тази сума, в правомощията на заповедния съд ,а не на съда,разгледал спора по чл.422 ГПК е да обезсили заповедта за частта,за която искът не е предявен в

3 едномесечния срок.В този смисъл е и разпоредбата чл.415 ал.5 ГПК.Молбата по чл.248 ГПК в тази й част,с която се претендира обезсилване на заповедта е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,в който смисъл са и изводите на ПРС.

С оглед изложеното определението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено на основание чл.278 ал.4 ГПК във вр.с чл.248 ал.3 ГПК.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.278 ал.4 ГПК във вр.чл.248 ал.3 ГПК определение на Плевенски Районен съд №2617 от 27.06.2024г., постановено по гр.д. №98/2024г.по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4