Решение № 286 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Фикосота фууд” ЕАД, с която обжалва решение № 974 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Фикосота фууд ЕАД срещу „Дъ бейкърс“ АД (конституиран по реда на чл.

227 ГПК на мястото на „Дъ бейкърс“ ЕООД и „Ню бейкъри“ ЕООД), искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „БРУСКЕТИ“, per. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“, per. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като частични; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на нарушението, и на средствата за неговото извършване; за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие и е осъдил „Фикосота фууд ЕАД да 1 заплати на „Дъ бейкърс“ АД разноски в размер на 17 300 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Развива доводи относно установената по делото фактическа обстановка. Твърди, че съдът е нарушил задълженията по чл. 236, ал. 2 от ГПК да изложи мотиви към решението си. В тази връзка твърди, че исковете, касаещи нарушението на комбинирана марка “Bruschette Maretti”, са отхвърлени без излагане на каквито и да е мотиви по отношение на тази марка. Твърди, че съдът е приел, че независимо от направения анализ по чл. 14 от ЗМГО (отм.), доколкото е задължен да приеме, че думата „БРУСКЕТИ“ не съставлява указание за вида стока, се налага да се проведе изследване и на ползването по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и такъв анализ е направен и искът по отношение на тази марка е отхвърлен, поради извод за липса на възможност за объркване, като оспорва този извод. Твърди, че такъв анализ липсва по отношение на комбинирана марка “Bruschette Maretti. Твърди, че мотивът, с който съдът е приел, че анализът по чл.14 от ЗМГО (отм.), касаещ словна марка „БРУСКЕТИ“ не е достатъчно основание за отхвърляне на исковите претенции по отношение на тази марка, и се налага да се анализира ползването по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм.), е следвало да приеме и, че анализът по чл. 14 от ЗМГО (отм.), касаещ комбинирана марка “Bruschette Maretti” не е достатъчно основание за отхвърляне на исковите претенции по отношение на тази марка, и се налага да се анализира ползването по смисъла на чл.13 от ЗМГО (отм.). С оглед на твърдяното за липса на мотиви прави извод за неяснота при формирането на вътрешното убеждение на съда по предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМГО (отм.) за комбинирана марка „Bruschette Maretti“, което е нарушение на задължението за мотивиране на съдебния акт. Отделно от това твърди съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е ограничил да изследва само една от хипотезите на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) - тази по т. 2, която предполага сходство между използваните знаци и марката, при условие на сходство или идентичност между предлаганите стоки. Не е разгледана хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм.), при която е налице сходство между използван знак и марка, ползваща се с известност. Отново е налице пълна липса на мотиви по това обстоятелство, въпреки че ищецът изрично е навел твърдение за извършено нарушение и по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм.) с оглед известността на двете марки, които са предмет на производството. Твърди, че произнасяне на съда и по наведените от ищеца твърдения за ползване на притежаваните от него търговски марки и от страна на „Дъ бейкърс“ООД, чийто правоприемник е „Дъ бейкърс“АД, в рекламната му дейност на притежаваната от същото това дружество интернет-страница, също липсват. В тази връзка твърди, че фактът, че ищецът твърди, че ползването на собствените му търговски марки се осъществява и чрез интернет-страницата на „Дъ бейкърс“ ООД, е отчетен от съда при описание на исковите претенции, но анализ по отношение на това ползване липсва изцяло. Твърди, че съдът се е ограничил да изследва само ползването на търговските марки от страна на ответника, чрез поставянето им върху опаковките на произвежданите от него хлебни кръгчета, но изцяло е пропуснал да анализира ползването на търговските марки на интернет - страницата ******** която доколкото има рекламен характер, представлява самостоятелно ползване на 2 знака „bruschetta“ в търговската дейност на дружеството по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО.

По отношение на твърдените нарушения на процесуалния закон релевира такова на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, с оглед липсата на преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства. В подкрепа на това твърдение посочва преценката налице ли е недобросъвестност на ответника, схваната като желание да се използва знак с цел собствена облага без влагане на усилия, съдът е приел, че са налице доказателства за „инвестиране на средства в производство на опакованите с тях продукти, реклама и дистрибутирането им именно като произхождащи от ответника...“, каквито доказателства реално липсват. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 200, ал. 2 от ГПК, като не е отчел устните разяснения на вещото лице Д. при излагането на заключението в открито съдебно заседание, които представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси. Твърди, че вещото лице категорично посочва, че „Бейкролс“ се различават с това, че имат дупка по средата. Може да се правят с идентични продукти, може дори подправката да е една, например Бейк Ролс със сирене и брускети със сирене, и ги различава това как са наименувани, каква е формата им. Производителят избира как да ги нарече“. „От опаковката на брускети Крамбалс и Марети очаквам нарязана филийка хляб“ .

Твърди и нарушение на чл. 146, ал. 1 и чл. 154, ал.1 от ГПК, обосновано с разпределението на доказателствената тежест в частта относно установяване, че „използвани от ответника знаци не са единствено указание за вида стока“ е неправилно, като противоречи на общото изискване, че всяка страна в производството следва да установи изгодните за себе си положителни факти, които твърди. В тази връзка твърди, че съдът е изместил неправилно тежестта от оборване на положително твърдение на ответниците, от което се ползват, като приема накрая, че доверителят ни не е доказал юридическият факт, в чиято тежест е сложено установяването му. С оглед на това твърди, че съдът не следваше да приема, че ищецът не е доказал, че ответникът не използва процесиите търговски марки само като указание за вида продукт, а следваше да приеме, че ответникът не е установил, че продуктът му представлява брускета. Твърди, че съдът е допуснал изслушването на съдебномаркови експертизи, приемайки, че по тези въпроси същият се нуждае от специални знания, като в действителност съдът е игнорирал всичките три отделни заключения и е формирал независими, свои самостоятелни изводи по въпросите, поставени на вещите лица.

В жалбата са релевирани и твърдения за противоречие с материалния закон поради нарушение на чл. 14, т. 2 от ЗМГО, във връзка с чл.11 от ЗМГО (отм.). Това се обосновава с приетото от съда, че при използване на знака „bruschetta“ ответникът „Дъ бейкърс“ ЕАД добросъвестно указва единствено вида на стоките си по смисъла на чл. 14, т.

2 от ЗМГО и „Фикосота фууд“ ЕАД не може да забрани това действие, тъй като знакът „bruschetta“ е указание за вида продукт, а от друга страна ответникът не е добросъвестен при 3 ползването му. Твърди, че при правилно приложение на материалния закон съдът следва да анализира дали стоките на ответника принадлежат към конкретен клас продукти, които се означават със знака, който представлява и регистрирана търговска марка. От материалите по делото безспорно е установено, че продуктите на ответника не представляват брускети.

Твърди, че в решението си съдът е изложил мотиви, че „bruschetta/брускети“ има конкретно значение на италиански език, от където думата е заета, и на български език, което било пречка за регистрация на марката. В тази връзка оспорва изводите на съда. С оглед на това твърди, че е допуснато противоречие на изводите с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО.

Оспорва изводите на съда по отношение на извършения анализ на добросъвестността при използването на процесните марки, като в тази връзка цитира практика на СЕС. Твърди, че в решението, съдът посочва, че ще базира анализа си на „ константна съдебна практика“ по въпроса, приемаща, че субекта действа добросъвестно, „ не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрирана марка!“, но прави други изводи, напълно игнорирайки анализа на това налице ли е недобросъвестно облагодетелстване от известността на процесиите марки. Твърди, че при извършения анализ съдът сам е преценил, без наличието на специални знания, по какъв начин е позициониран знакът „Bruschetta“, като посочва, че не е налице идентичен за двете опаковки елемент. Твърди, че преценката следва да се направи от гледна точка на средния потребител, който би следвало да асоциира знакът „bruschetta” чрез конкретна, директна и мигновено разбираема връзка именно и само е конкретна стока, а не с марка, която е общоизвестна.

Твърди, че съдът следва да отчете и установени в производството факти, които дават различен отговор на въпроса. По отношение на наведеният довод за нарушение на чл.

14 от ЗМГО (отм.), твърди, че съдът е следвало да установи какво се включва в понятието „недобросъвестност“ и оттам - кои факти е следвало да бъдат отчетени при формиране на решаващата му воля по приложението на тази разпоредба. Развива доводи като цитира съдебна практика по отношение на понятието и начина на доказване, като твърди, че съдът не е изследвал посочените критерии, с което е нарушил разпоредбата на закона.

По отношение на твърдяното нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) твърди, че съдът е обсъдил само една от хипотезите на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и само по отношение на една от марките на ищеца. За словна марка „брускети“ съдът приема, че е налице сходство с използвания от ответника знак „bruschetta“, но няма възможност за объркване на средния потребител, тъй като е формулиран в нарушение на материалния закон, поради високата степен на фонетично и смислово сходство, както и обстоятелството, че потребителите си превеждат знака „bruschetta“ като „брускета“. Твърди, че за да се формулира извод дали установеното сходство води до възможност за объркване на средния потребител, съдът следва да изследва редица въпроси, които не приключват с композицията от елементи върху опаковката на дадена стока. Твърди, че съдът изцяло е пренебрегнал заключенията на в.л. П. и в.л. В. по отношение на предоставения от тях анализ на обстоятелствата, при които се извършва покупката, съответно кои са факторите, които влияят на възможността за объркване на средния потребител. Прави анализ на 4 заключенията.