Решение № 11639 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11639 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110104324 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, с която срещу С. В.

Т. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване вземане в размер на 233 лева, представляваща остатък от главница по договор за потребителски кредит № 856092/02.05.2023 г., сключен от разстояние, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 1142/2025 г. по описа на РС - Павликени, 2 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит, като по силата на същия му е отпусната сума в размер от 1200 лв., а за кредитополучателя е възникнало задължение да върне същата. Поддържа, че кредитополучателят е извършил частични плащания, като е заплатил на ищеца сума в размер на 967 лева.

Уточнява, че претендира само главница, като остатъкът от същата към момента на депозиране на исковата молба е в размер на 233 лева. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Претендира разноски и заявява бланкетно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез адв. С. С., оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл.

131 ГПК. Съобщава, че между страните е висящо гр.д. № 55014/2025 г. по описа на СРС, 33 състав с предмет установяване недействителността на процесния договор за кредит. Излага подробни съображения за недействителността на договора и на клаузи от същия. Не отрича в заем да й е била предоставена процесната сума. Оспорва предявения иск по основание и размер. Моли за отхвърлянето му и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 230 евро при главница 119,13 евро. В първото по делото съдебно заседание представя документи за извършени към ответника плащания.

1

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и с възражения на насрещната страна за нищожност на договора за потребителски кредит и на отделни клаузи от същия по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

26, ал. 4 ЗЗД.

По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит на ответника е била предоставена сума в размер на 1200 лева, че за ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Безспорно между страните с оглед съдържанието на подадения отговор съдът приема, че е следното: между С. В. Т. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № 856092/ 02.05.2023 г. от разстояние с посоченото от страните съдържание, по силата на който ответницата е получила в заем сумата от 1200 лв., че в договора за потребителски заем е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР, както и че по договора ответницата е погасила сума в размер на 494,42 евро.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.

Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че с влязло в сила съдебно решение 7409 / 22.04.2026 г., постановено по гр.д. № 55014/2025 г. по описа на СРС, 33 състав, е признато за установено по предявения от С. В. Т., ЕГН: ********** срещу „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че договор за паричен заем № 856092 от 02.05.2023 г. е нищожен поради противоречието му със закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Същата последица произтича и от нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо и ответницата не дължи нищо друго на ищеца освен получената от нея сума в размер на 1200 лева, като ищецът е признал изрично, че му е била върната част от нея до размера от 967 лева.Следователно и в тежест на ответницата по предявения иск за сумата 233 лева е да установи по делото, че е погасила това задължение към ищеца.

С доклада по делото съдът е дал на ищеца изрично указания да посочи какви плащания и кога потребителят е извършил за погасяване на вземанията по договора за кредит, като в хронологичен ред посочи всички заплатени суми с дата на плащането и размер. Същевременно е указано на ответника в срок до приемане на доклада по 2 делото да заяви становище какви суми и кога е погасявала във връзка с процесния договор за кредит. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е този, който носи тежестта да установи погасяване на процесната сума чрез плащане.

В първото по делото открито съдебно заседание и във връзка с дадените указания на ответника, последният чрез процесуалния си представител е представил и е поискал да се приемат като доказателства по делото документи относно извършени плащания, както следва: разписка от 26.06.2023 г. за заплатена сума в размер на 28.00 лева; разписка от 22.07.2023 г. за заплатена сума в размер на 75 лева с основание за плащането дог. 876941; разписка от 31.07.2023 г. за сумата 100 лева; разписка от 31.07.2023 г. за сумата 306 лева с основание за плащане вноска по кредит; разписка от 07.10.2023 г. за сумата 156 лева с основание за плащането 876941; разписка от 26.10.2023 г. за сумата 150 лева с основание за плащането вноска по договор 856092; разписка от 06.02.2024 г. за сумата 36,00 лева с основание за плащането вноска по кредит 943460; разписка от 30.04.2024 г. за сумата 100 лева, платена в полза на Кредирект ЕООД с основание за плащането вноска по кредит 856092; разписка от 31.05.2024 г. за сумата 100 лева, заплатена в полза на Кредирект ЕООД; разписка от 31.07.2024 г. за сумата 50 лева, заплатени в полза на Кредирект ЕООД с основание за плащането вноска по кредит № 0116272.

Въз основа на анализа на приетите документи, установяващи плащания, съдът намира, че не се доказва възражението на ответницата да е погасила чрез плащане цялата сума в размер на 1200 лева, представляваща чистата стойност, получена от нея във връзка с недействителното кредитно правоотношение. Видно е, че част от сумите са заплащани по други кредитни правоотношения между страните – заплатените на 22.07.2023 г. сума в размер на 76 лева и на 07.10.2023 г. сума в размер на 156 лева ответницата изрично е посочила, че заплаща по договор № 876941; заплатената на 06.02.2024 г. сума от 36,00 лева с основание за плащането вноска по кредит 943460 също не е заплатена във връзка със задължението й по процесния договор, а разписките от 30.04.2024 г., 31.05.2024 г. и 31.07.2024 г. за сума общо в размер на 250 лева установяват плащания в полза на друг правен субект („Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290). Макар това дружество да е еднолична собственост на ищеца „Сити Кеш“ ООД съгласно вписванията по партидата на дъщерното дружество в ТРРЮЛНЦ, съдът подчертава, че се касае за самостоятелен правен субект, с оглед което и не може да се приеме, че тези плащания, извършени от ответницата, са получени от ищеца и с тях са погасени задължения във връзка с процесния договор за кредит. Следва да се допълни още, че за извода на съда, че са налице повече от едно правоотношения по различни договори за кредит между страните С. Т. и „Сити Кеш“ ООД, свидетелства и съдържанието на представените от ответницата разписки от 26.06.2023 г. и от 31.07.2023 г., съгласно които за Т. са налице задължения по повече от една партида.

Ето защо и извършените от ответницата „груби сметки“ съгласно изявлението на процесуалния й представител, направено в откритото съдебно заседание, не могат да бъдат възприети от съда, съответно въз основа на същите да се констатира основателност на възражението на страната, че задължението й към ищеца да върне получената сума в размер на 1200 лева е изцяло погасено. Дори при сборуване на всички заплатени в полза на ищеца суми (без тези, които са заплатени в полза на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, съгласно представените разписки), ответницата 3 не установява да е заплатила на ищеца повече от сумата съгласно направеното признание (967 лева).

С оглед изложеното, предявеният от ищеца иск за сумата 233 лева (119,13 евро) е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен на основание чл. 23 ЗПК.

По разноските:

При този изход от спора разноски за исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват само на ищеца. Искане за присъждане на такива е заявено своевременно, като съдът констатира, че са извършени разноски за държавна такса в размер на сумата 13,38 евро (с вкл. такса по чл. 102з ГПК). Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, цената на иска (119,13 евро) и обстоятелството, че делото е срочно разгледано в едно съдебно заседание без участие на представител на ищеца, определя в размер на сумата 50 евро. В тежест на ответницата следва да се възложи сума в размер на 63,38 евро.

За заповедното производство на ищеца се следват разноски съобразно сумата, за която ищецът е предявил иска си, съответно същият се уважава в настоящото производство. Тези разноски съдът изчислява на сумата 2,02 евро за държавна такса и 1,88 евро за юрисконсултско възнаграждение/ общо разноски в размер на 3,90 евро за заповедното производство.

Съдът констатира, че заповедният съд не е обезсилил издадената заповед в частта за сумата над 233 лева до сумата 1200 лева с оглед непредявяване на иск в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК в посочената част. По арг. от разрешенията, дадени с т. 13 от ТР № 4/2013 г. ВКС, ОСГТК, компетентен да стори това е заповедният съд, вкл. и с оглед факта, че тази част от предмета на заповедното производство не е в обхвата на настоящото исково производство. Следователно и исковият съд не разполага с правомощие да обезсили заповедта в посочената част, както и да присъди разноски за подлежащата на прекратяване част след обезсилване на заповедта за изпълнение, за която част длъжникът би имал право на разноски по арг. от разпоредбата на чл. 78, ал.

4 ГПК. Ето защо и за исковия съд не е налице правомощие да се произнася по въпроса за следващите се на длъжника в заповедното производство разноски, съразмерни на частта от претенцията на заявителя, за която иск не е бил предявен, доколкото тези разноски са дължими с оглед прекратяване на това производство с акт на заповедния съд.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ц., срещу С. В. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Ра., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, че С. В. Т. дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, на основание чл. 23 ЗПК сумата 119,13 евро, представляваща остатък от чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № 856092/02.05.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 24.10.2025 г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 34395/31.10.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61834/2024 г.

Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6058a20-5e71-46e1-8ec7-c6214e1dc8b4