Решение № 304 от 18.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20251000500102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6597/02.12.2024 г. по гр. д. №13283/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдена на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, следните суми: сумата от 34 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент (падане, поради компрометирана тротоарна настилка) на 22.07.2023 г. на кръстовището на ул.

„Йордан Иванов“ и ул. „Анастасия Димитрова“ (травма на ахилесово сухожилие, руптура и скъсване на ахилесово сухожилие на десния крак), ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното ù изплащане, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 35 000 лева; сумата от 1 561.28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2023 г. до 24.11.2023 г., като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 607.20 лева.

Решението е обжалвано от Столична община, действаща чрез процесуалния си представител, в неизгодната за нея уважителни части. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че в разглеждания случай пострадалият е допринесъл по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД за настъпването на вредоносния резултат, като не е положил 1 необходимото внимание при движението си, като пешеходец. Поддържа се, че в задължението на пешеходците се включва полагането на елементарно внимание при движението си, включително при слизане от бордюра на пътното платно. Заявява се, че това не е съобразено от първоинстанционния съд при разглеждането на правния спор. Изтъква се, също така че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, несъобразен с получените травми от ищеца, както с принципа на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – Д. Г. Г., действащ чрез своя процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на обжалваните части от съдебното решението. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, обективно съединен с акцесорен иск на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху размера на претендираното обезщетение.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно е от приетата в първоинстанционното производство медицинска документация, че ищецът на 23.07.2023 г. е прегледан в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД и след извършен преглед е установена травма на ахилесовото сухожилие, руптура и скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак. Той е бил хоспитализиран и на 25.07.2023 г. е опериран, като е извършено прошиване на двата края на скъсаното сухожилие. Били поставени и 2 адаптационни шевове на сухожилието. Поставена е гипсова имобилизация за 45 дни, последвано с гипсова ортеза за около 40 дни. Налагало се е да използва патерици и проходилка за около 1 месец. Назначена е амбулаторна физиотерапия за 10 дни.

От приетата от като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза се установява, че процесната травма при пострадалия е възможно да се получи на 22.07.2023 г. по начин, както е описано в исковата молба. Ищецът Д. Г. вървял по тротоар на ул. Йордан Иванов, стъпил с десния си крак в неравност, спънал се и паднал. В резултат на процесното събитие му е причинена травма на ахилесовото сухожилие, руптура и скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак. Той е хоспитализиран за лечение на травмата на следващия ден – 23.07.2023 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, а на 25.07.2023 г. е опериран. Извършено е прошиване на двата края на скъсаното сухожилие, като са поставени и адаптационни шевове на сухожилието. Поставена е гипсова имобилизация за 45 дни, последвано с гипсова ортеза за около 40 дни. Налагало се е да използва патерици и проходилка за около 1 месец. Назначена е амбулаторна физиотерапия за 10 дни. Обичайният процес на възстановяване е около 4-5 месеца. Периодът на възстановяване при ищеца по анамнестични данни е около 6 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата, ищецът е почти напълно възстановен, като поради характера на травмата (следоперативен ахилес) тази област от десния крак остава чувствителна за цял живото (пълното възстановяване е невъзможно). Продължителността на болката е била през първите 3 месеца, като по-интензивни са били първите 3 седмици непосредствено след злополуката. Извън посочените периоди, ищецът е търпял спорадични болки в зоната на ахилеса на десния крак.

Въззивният съд кредитира обсъдената експертиза, тъй като те е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Х. М. К. – очевидец на процесния инцидент, се установява, че на 22.07.2023 г. в гр. София, около 19 ч. Д. Г. и свидетелката вървели по десния тротоар на ул. Йордан Иванов. Ищецът стъпил с десния си крак в дупка образувана от видимо разрушена тротоарна повърхност и липсваща бордюрна част. Вследствие на което се спъва, губи равновесие и пада. След падането пострадалият помолил свидетелката да му помогне да се пробере в къщи, защото много го боляло. Тя му помогнала да изправи и го прикрепяла до качването му в апартамента, в който живеел. На следващия ден от телефонен разговор с пострадалия разбрала, че същият е бил приет за лечение на травмата в болница Пирогов.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават 3 се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за механизмът на настъпване на процесния инцидент са непосредствени.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както беше посочено, е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД тя обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по смисъла на чл.

49 ЗЗД настъпва след като натовареното лице при или по повод възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност е необходимо кумулативно наличие на няколко предпоставки: 1. осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2. вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по чл.

49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа (ППВС № 9/1966 г.). Обезщетението при деликт, включително в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с увреждането – арг. от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да бъдат както неимуществени, така и имуществени.

Искът за обезщетение на неимуществените вреди е основан на твърдението за възникнала за ответника – Столична община, гаранционнообезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на вменените в закон задължения по поддържане в изправност и обезопасяване на пътищата и тротоарите на нейна територия. Въз основа на събраните по делото 4 доказателства се установява по безспорен начин претърпян инцидент от ищеца на 22.07.2023 г. около 19 часа в гр. София, вървейки по десния тротоар на ул. „Йордан Иванов“, инцидент – спъване и падане, поради образувана неравност от видимо разрушена тротоарна повърхност и липсваща бордюрна част, при което е получена руптура и скъсване на ахилесовото сухожилие на десния му крак.

Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. На основание чл. 11 ЗОС имотите и вещите - общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, което включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1 ЗДвП общините имат задължението да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. По силата на цитираните норми на общината е вменено да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване безопасността при движение по общинския път.