Решение № 101 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330111345 по описа за 2025 година

Ищецът С. К. Г. моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на Ц. И. Н., обективирано в изпълнителен лист от 18.08.2006 г. издаден по ЧГД № 6296/ 2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, парично вземане в размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва от 07.08.2006 г., поради погасяването му по давност.

Излагат се твърдения, че ищецът е осъден да заплати на ответника процесната сума, за което е издаден изпълнителен лист, който е предявен ЧСИ - ****** с район на действие - Окръжен съд - гр. Пловдив, образувано е изпълнително дело с № ***** г., по което дело е била възложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, настоящ ищец на 07.05.2008 г.

Ищецът счита, че вземането на ответника е погасено по давност, доколкото принудително изпълнително действие е било извършено на 02.04.2020 г., след която дата няма други действия, които да прекъснат или да спрат давността.

От особения представител на ответника адв. А. К. е подаден писмен отговор, с който заявяват, че оспорват претенцията както по основание, така и по размер, като твърдят, че паричното вземане не е било погасено по давност. В процесния случай вземането е установено с изп. лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание – ГПК (отм.), в който бе предвидено възможност за предявяване на искове – чл. 252 от ГПК (отм.), чл. 254 от ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се 1 преклудират със специални срокове.

Въз основа на изпълнителния лист от 18.08.2006г., на 25.08.2006 г. е образувано изпълнително дело № *****. по описа на ЧСИ*****по молба на взискателя Ц. И. Н..

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. В периода от образуване на изп. дело №******г. от ******* до 26.06.2015г. не е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не тече в хода на започнало изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие, защото съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова държава, а един от основните принципи на правовата държава е защита на легитимните правни очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес за вземането, то гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че за периода на висящност на изп. дело № ******* г. до ****** г. давност не е текла по време на изпълнителния процес. Последното валидно изп. действие, годно да прекъсне погасителната давност е насроченият на 12.03.2020г. от ЧСИ опис на дв. вещи в дома на длъжника за 2.04.2025г./несъстоял се/.

Погасителната давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като след 20.05.2020г. не са извършени никакви действия, които да прекъсват давността, като давността е изтекла на 20.05.2025г.

По изложените съображения доказан. искът следва да се уважи като основателен и

По разноските:

При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят разноски за платено адв. възнаграждение от 800 лева; 400 лева държавна такса; 1300 лева платено възнаграждение за особен представител на длъжника и 24 лева за препис от копие на изп. дело, или общо 3077 лева, равняващи се по фиксирания курс на българския лев към еврото на 1573,25 евро.

2

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 439 ГПК, че С. К. Г., ЕГН:

********** не дължи на Ц. И. Н., с ЕГН: ********** следната сума: 10 000 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законна лихва от 07.08.2006 г., както и 200 лв. деловодни разноски и 200 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от ******* г., издаден по ЧГД № 6296/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който изп. лист е образувано изп. д. № ******* г. по описа на ЧСИ ********* като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. Н., ЕГН: ********** да заплати на С.

К. Г., ЕГН: ********** сумата от 1773,25 евро разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3