Решение № 163 от 05.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000179 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, гр.София, чрез адв.М.Г. от САК, срещу осъдителната част на решение №9/04.02.2025г., постановено по ГД №435/2024г. по описа на Окръжен съд- гр.С, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на И. Н. Р. от гр.С обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, резултат от ПТП на 11.08.23г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 25.09.24г. до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 2 306.05 лева, начислена за периода от 30.06.24г. до предявяване на иска. Налице е и отхвърлителна част на обжалваното съдебно решение, в която част същото е влязло в законна сила – за разликата над присъдените 70 000 лева до 90 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди както и за част от претендираното обезщетение за забавено плащане за сумата над 2 306.05 лева до претендираните 2 999 лева.

С въззивната жалба застрахователното дружество обжалва решението единствено за присъденото обезщетение за сумата над 40 000 лева до 70 000 лева /обжалваем интерес от 30 000 лева/ ведно със законните последици спрямо лихвите и разноските по делото. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира отмяна на решението в обжалваната част ведно с присъждане разноските за двете инстанции.

По същество в жалбата си въззивникът аргументира, че присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева не отговаря на принципа на справедливост, който съдът следва да съблюдава при определяне паричен еквивалент на търпените от пострадалия морални вреди, съгласно чл.52 ЗЗД. Поддържа твърдение, че при 1 остойностяване на вредите съдът се е отклонил от изискването за преценка в съвкупност на всички конкретни обстоятелства, като поради това е определил прекомерен размер на обезвреда, който е такъв и поради несъответствие с икономическите условия в страната за процесната 2024г. Въззивникът поддържа, че съдът не е оценил задълбочено установените по делото факти, сочещи не толкова съществени увреждания на ищцата – повърхностни наранявания на главата, дясното бедро, левия хълбок и лявата ръка както и счупване на дясна срамна кост, по повод на което било предприето неоперативно закрито наместване.

Твърди се, че в съвкупност уврежданията са обусловили затруднения в движенията на десния крайник за около максимум четири месеца, а същевременно не са налице отчетливи белези от травмите и обезобразяване/асиметрия. Твърди се, че по делото е установено пълно възстановяване на пострадалата след възстановителния четири месечен период. Режимът на пролежаване също не се отличава с голяма продължителност и дори напротив, не е бил препоръчителен дълъг постелен режим.

С уточняваща молба от 19.03.2025г. въззивникът, по повод дадени му от докладчика указания, е посочил, че обжалва решението единствено за сумата от 30 000 лева, явяващи се разликата над 40 000 лева до присъдените 70 000 лева обезщетение по чл.52 ЗЗД. /не обжалва решението в частта за присъдените на пострадалия мораторни лихви/ В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата, подадено от насрещната страна И. Н. Р., чрез пълномощника й адв.Кр.Л. от АК – гр.С, в която се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба ведно с определяне на адв.възнаграждение на пълномощника на ищцата за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, в размер не по-нисък от този, посочен в чл.36, ал.2 от ЗАдв. Поддържа се евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

В отговора страната излага обстойно мотиви за възприетия присъден от първата инстанция размер на обезщетение от 70 000 лева. Акцентира на установените посредством събраните доказателства: получени от ищцата множество телесни увреждания, вкл. със степен средна телесна повреда; усложнения по време на възстановителния период, изразяващи се в дълъг болничен престой, болки, страдания и остра кръвоизливна анемия /т.е. поне две средни телесни повреди/; дълъг и неприключил възстановителен период както и психически стрес от инцидента, който не е преодолян и към момента. Въззиваемата страна посочва конкретните установени по делото обстоятелства, които определят получените травми като сериозни, съпроводени с интензивни физически и психически страдания, обуславящи обезщетение от поне 70 000 лева. Независимо от липсата на оплаквания във въззивната жалба, страната посочва също, че постигнатото споразумение в наказателното производство обуславя установен механизъм на произшествието и липса на съпричиняване от страна на пострадалата, при наличие на квалифициращ признак на престъплението, тъй като произшествието е настъпило на пешеходна пътека. Претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Във въззивното производство страните поддържат процесуалните си тези съобразно разменените книжа – въззивникът в писмено становище чрез адв.Г., а насрещната страна – чрез пълномощника си адв.Л..

За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че производството е било образувано по искова молба на И. Н. Р., чрез адв.Кр.Л. от АК -С, с която се претендира осъждане на ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на ищцата обезщетение в размер на 90 000 лева за претърпените неимуществени вреди от получени при ПТП на 11.08.23г. увреждания, причинено виновно от л.а.Волво с ДК №ХХХХХХХХХ, управляван от водача Н В М, застрахован при ответното дружество по полица ГО на автомобилистите с валидност към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане ведно със законна лихва за предходен 2 период, считано от 30.06.2024г. /следваща подаване на застрахователна претенция/ до предявяване на иска на 25.09.2024г. С исковата молба ищецът въвежда релевантните за допустимостта и основателността на иска твърдения – настъпило произшествие и претърпени от ищцата вреди – травматични и психически вреди; постигнато в наказателното производство споразумение от 13.02.24г., с което водачът на л.а.Волво се е признал за виновен за причиненото произшествие; наличие на валидно застрахователно правоотношение и предявяване на застрахователна претенция на 27.03.2024г., по която не е било определено и изплатено обезщетение на ищцата.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е налице валидна застраховка на ГОА по отношение на автомобила, причинил ПТП както и вината на застрахования водач, като се позовава и на постигнатото в наказателното производство споразумение за признаване на вината от деликвента; не оспорва и отправената застрахователна претенция. Оспорва размера, вида и интензитета на понесените и търпени от ищцата неимуществени вреди както и претендирания размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Счита, че ищцата е получила множество, но повърхностни наранявания, а средната телесна повреда – счупване на дясна срамна кост, е лекувана консервативно /неоперативно/ като не са настъпили усложнения и ищцата е напълно възстановена. Оспорват се продължаващите търпени от произшествието вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение е завишено с оглед целия комплекс от обстоятелства, които съдът следва да прецени по чл.52 ЗЗД. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която бидейки на пешеходна пътека по време на произшествието, не е съобразила пътната обстановка и разстоянието и скоростта на приближаващото се МПС както и при нарушение изискванията на чл.113 ЗДвП.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение на членовете на състава, в пределите на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася по валидността на обжалваното решение служебно, по допустимостта – в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от въведените с жалбата оплаквания.

Съобразно тези принципи, обжалваното решение на ОС-Търговище е валидно постановено и допустимо.

При преценка редовността на сезирането настоящият състав преценява въззивната жалба като редовна и производството по същата за допустимо – жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез пълномощника й по делото, срещу подлежаща на обжалване част от решението и при наличие на интерес, в преклузивния срок.

Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. От друга страна, съставът на АС не намира основание за даване указания на страните за ангажиране на доказателствени искания във връзка с установяване приложението на императивна правна норма.

Съобразно очертаните с въззивната жалба оплаквания за отмяна на решението единствено за част от присъденото обезщетение над сумата от 40 000 лева /до присъдените от първата инстанция 70 000 лева/, настоящият състав е обвързан от обхванатите от силата на пресъдено нещо факти с правно значение за спора по чл.432 КЗ, а именно относно наличието на деликт, настъпило от него увреждане на ищцата, причинно-следствената връзка с конкретното произшествие, вината на водача на застрахованото МПС, валидното застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя на ГО на деликвента. На основание чл.300 ГПК, по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, евентуалната присъда, респ. споразумение, са задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Съгласно представените писмени доказателства, НОХД №814/2023г.

3 на РС -гр.С, е приключило с утвърждаване на споразумение, с което е налице задължително за настоящия състав произнасяне относно релевантните обстоятелства, обуславящи функционалната отговорност на застрахователя.

Не се спори от друга страна, че ищецът е депозирал претенцията си за обезщетяване на вредите от процесното ПТП, на 27.03.2024г. Не се спори и относно получените при произшествието травми от ищцата. Въззивникът оспорва единствено обсъждането им от първоинстанционния съд – техния вид, обем и интензитет -като меродавни за определяне размер на обезвреда съгласно чл.52 ЗЗД. С въззивната жалба не се поддържат възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата. Поради изложеното, предмет на въззивното производство е единствено размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно тяхното конкретно проявление и доказване в процеса.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 11.08.2023г. ищцата е претърпяла ПТП като пешеходец, на пешеходна пътека в гр.С, като била ударена от л.а.Волво, управляван от водача Н М. В резултат на удара получила следните увреждания: травматичен хематом на лява челно-теменна област, травматичен хематом на външната повърхност на дясното бедро, охлузна рана на горна трета на дясно бедро, охлузна рана на дясно коляно, охлузна рана на лява хълбочна област, кръвонасядане на пръстите на лява длан, многофрагментно счупване – с разместване на фрагментите на горно и долно рамо на дясна срамна кост. Поради фрактурата ищцата пролежала в МБАЛ С АД за периода от 11.08.23г. до 18.08.2023г., като на 12.08 било извършено закрито наместване на счупването на тазовите кости. Като известно усложнение следва да се третира получената кръвоизливна анемия, обусловила временна опасност за живота. Извършени били двукратни вливки на еритролитна маса – на 13-ти и на 17.08.23г. При изписването бил указан постелен режим на твърдо легло в продължение на три месеца. От писмените доказателства се установява още, че ищцата е провеждала двукратно рехабилитации в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ -С АД – съответно в периода от 07.11 – 14.11.2023г. и от 09.01.24г. до 16.01.2024г., като е изписана с подобрение в движението на дясна ТБС и известно преодоляване на болковия синдром. При постъпването си през м.11 същата се е придвижвала с една патерица, а през м.01.2024г. без помощно средство, но към този момент е фиксирана накуцваща походка. От проведения от вещото лице по назначена по делото КСТМЕ преглед на ищцата на 16.12.2024г. се установява слабо отчетливи белези, които не водят до асиметрия в снагата. Не се установява промяна в походката /накуцване/ и необходимост от ползване на помощни средства.