Решение № 1292 от 04.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1292

Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180702695 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. С. Д. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000729 от 27.10.2025 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на М. С. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на форма и на мотиви, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при несъобразяване с целта на закона и при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед по съображенията, изложени в жалбата и в допълнението към нея.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище от 21.11.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателката срещу подпис на 27.10.2025 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25.10.2025 г. жалбоподателката е управлявала личния си автомобил в [населено място] и при извършената й от органите на МВР проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация на 24.09.2025 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е извършила нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За установеното нарушение е издаден акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4665323 от 25.10.2025 г. (л.11 и л.22). Въз основа на така установените факти е издадена оспорената заповед № 25-1030-000729 от 27.10.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Приложеният към молбата за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед договор (л.42) за застраховка „Гражданска отговорност“ от 27.10.2025 г. не представляват такова ново доказателство, доколкото касае бъдещ едногодишен период след издаване на оспорената заповед и доказва твърдението на административния орган, че за процесния автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на 25.10.2025 г.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. ”з”, подб. „гг“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

А съгласно чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателката нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл в случая нарушението, заради което е издадена оспорената заповед, се явява доказано по безспорен начин.

Д. Г. фонд е спазил процедурата по чл. 574, ал. 10 КЗ и е уведомил собственика на МПС за изтеклия договор, е въпрос, който излиза извън предмета на настоящото дело, доколкото се касае за различна и самостоятелна процедура между информационния център на Гаранционния фонд и собствениците на МПС, която не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед. Обстоятелството, че процесното МПС е с прекратена регистрация на 24.09.2025 г., означава, че към тази дата органите на МВР са били уведомени от Гаранционния фонд да прекратят регистрацията по аргумент от чл. 574, ал. 11 КЗ и чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

В случая не намира приложение цитираното тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС, тъй като нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП е изменена (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) и за органите на МВР не съществува задължение да уведомяват собствениците на МПС за прекратена регистрация. С оглед отпадналото значение на тълкувателното постановление и настъпилата законова промяна нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП се явява съставомерно и безспорно доказано. Още повече, че извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно нарушение (л.11 и л.22), който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила. В тежест на жалбоподателката е да обори тази доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше направено.

Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. ”з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Уведомяването на жалбоподателката за изтеклия договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или за прекратената регистрация на автомобила не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. ”з”, подб. „гг“ ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка, поради което и липсата на такова уведомяване не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед. Уведомяването ще е предмет на изследване евентуално в един бъдещ административнонаказателен процес, който е самостоятелно производство и няма връзка с настоящото производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт. Т.е., не е налице нарушение нито на материалния закон, нито на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед.

Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност собственикът да направи искане за възстановяване на служебно прекратената регистрация след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, гарантира защита на правата и законните интереси на жалбоподателката, но общественият интерес и охраняваните обществени отношения, целящи запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, изискват налагането на принудителната административна мярка да предхожда процедурата по възстановяване на регистрацията на МПС с цел да се предотврати извършването на нови нарушения от същия вид от страна на жалбоподателката. В този смисъл е спазена целта на закона и не е налице нарушение на принципа за съразмерност.

Не се споделя възражението на жалбоподателката за липса на мотиви в оспорената заповед. Макар и изключително лаконични, в достатъчна степен ясно и коректно са изложени фактическите и правни основания за прилагане на принудителна мярка – извършеното административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, така че жалбоподателката е могла да разбере вмененото й с оспорената заповед задължение (да предаде на контролните органи СУМПС) и да организира защита си в пълен обем, включително чрез ангажиране на адвокатска защита.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважи и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 66,47 евро на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000729 от 27.10.2025 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА М. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: