Протокол № 263 от 16.09.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 263 гр. Сливен, 13.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Съдебни

Живко Златев Петков заседатели: Диана Колева Костова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева и прокурора Кр. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело от общ характер № 20222200200326 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява прокурор К.М..

Подсъдимият ЕМ. М. Р., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитници адв. З.С. Д. от АК - София.

Пострадалата ЗВ. СТ. Б., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Г. Х. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 27.05.2022 г., представено в днешно съдебно заседание.

Пострадалият СТ. Ц. Д., нередовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г. Х. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно приложено към досъдебното производство.

Пострадалият ЦВ. СТ. Д., нередовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г. Х. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 18.04.2022 г., представено в днешно съдебно заседание.

АДВ. Х.: Заявявам, че макар и формално да не са редовно призовани, доверителите ми са редовно уведомени за днешно съдебно заседание, чрез мен. Не възразявам да се даде ход на разпоредителното заседание. В тази връзка уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, представям граждански иск за конституиране на пострадалите като частни обвинители и граждански ищци.

Съдът докладва, че по делото са предявени са граждански искове от СТ.

Ц. Д., ЦВ. СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б. и против ЕМ. М. Р., с всеки от който се претендира обезщетение в размер на по 50 000 лв., представляваща равностойността на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната 1 лихва, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сумата. Претендира се конституиране в качеството на граждански ищци. Беше направено устно изявление посочените три лица да бъдат конституирани, като частни обвинители.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че предявения граждански иск е предявен своевременно.

Считам, че направеното искане за конституиране на пострадалите в качеството на граждански ищци и частни обвинители са своевременно направени. Считам, че няма пречка гражданските искове да бъдат приети за съвместно разглеждане, а лицата конституирани като граждански ищци и частни обвинители.

АДВ. С.: Моето становище, е че искането за конституиране и в двете качества е своевременно направено, така че няма пречка за съвместно разглеждане както на гражданските искове и за конституирането на пострадалите като граждански ищци и частни обвинители в процеса.

ПОДС. Р.: Поддържам становището на защитника ми.

Съдът НАМИРА, че исканията за конституиране на пострадалите в качеството на граждански ищци и частни обвинителни в настоящото наказателно производство са направени своевременно. Те са във връзка с предмета на делото. От съдържанието на гражданския иск става ясно, че се претендира обезщетение, изключително и само за претърпени неимуществени вреди и единствено и само срещу подсъдимия. В този смисъл приемането на гражданския иск не би затруднило разглеждането на делото. С оглед на това следва да бъде приет гражданския иск и следва пострадалите да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА предявените от всеки един от пострадалите СТ. Ц. Д., ЦВ.

СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б. против подс. ЕМ. М. Р. граждански иск ове, с които се претендира обезщетение за претърпени от деянието предмет на настоящото наказателно производство неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

КОНСТИТУИРА СТ. Ц. Д. в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в настоящото наказателно производство.

КОНСТИТУИРА ЦВ. СТ. Д. в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в настоящото наказателно производство.

КОНСТИТУИРА ЗВ. СТ. Б. в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в 2 настоящото наказателно производство.

КОНСТИТУИРА СТ. Ц. Д. в качеството на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в настоящото наказателно производство.

КОНСТИТУИРА ЦВ. СТ. Д. в качеството на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в настоящото наказателно производство.

КОНСТИТУИРА ЗВ. СТ. Б. в качеството на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в настоящото наказателно производство.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Х.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът намира, че няма законови разпоредителното заседание, с оглед на което пречки даване ход на

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изразят становищата си по въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, становището на ОП - Сливен, аналогично по изложените въпроси на чл.248, ал.1 НПК е следното: Настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд – Сливен. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на защита на подсъдимия и пострадалите. По отношение разглеждане на делото на особените правила следва да се посочи, че съгласно чл.27 не съществува пречки за провеждане на ССС, доколкото обвинението не е за умишлено причиняване на смърт на пострадалото лице. Не считам, че има основание да бъде разгледано делото при закрити врати, както и привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач или преводач на български жестов език и извършванет о на съдебни следствени действия по делегация. Считам, че взетата марка за неотклонение по отношение на подсъдимия е адекватна. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание в законния срок и да призовете свидетелите, посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

АДВ. Х.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни 3 заседатели, считам, че настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че няма допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване процесуалните правила на подсъдимия и пострадалите. Не са налице основания за разглеждане на делото при условията на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Считам, че взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия е адекватна за обезпечаване на протичане на наказателното производство в разумен срок, т.е. няма нужда от нейното изменение. На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.

АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен съд.

По т.2 искам да изразя едно становище във връзка с това, че според мен са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

Защитата направи това възражение още при предявяване на материалите в досъдебното производство. Каса е се за института не бис ин идем. Според българското право и според Европейското право, а България е част от него, като се прилага пряко ЕКПЧ никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо. В България е възможно да бъде проведено два пъти административно наказателно производство, което да завърши с наказание.

Освен административно наказателното производство, което е отделно производство, може да бъде проведено наказателно производство. В такова наказателно производство ние сме в момента, т.е. за едно и също деяние в случая смъртта на пострадалото лице по това дело могат да бъдат проведени две процедури административно правна и наказателно правна. В конкретния случай срещу д-р Р. е проведена административно наказателна процедура. Тя е приключила с наказание глоба и глобата е била внесена. След като глобата е била внесена прокуратурата е поискала да се възобнови онова административно наказателно производство, защото има престъпление и да се проведе това настоящото производство, т.е. веднъж имаме наложено наказание в друго производство и това дело отново ще се гледа за да се прецени дали отново да се наложи наказание. Този принцип да не бъде наказван човек два пъти се намира не бис ин идем, не два пъти за едно и също нещо. Казвам, че въпросът е сложен юридически, защото това на което аз ще се позова днес са относими към искането за прекратяване на наказателното производство са чл.4, парагр. 1 от Протокол 7 на ЕКПЧ, който третира правилото не бис ин идем, ТР 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и ТР 4/2018 г. на 4

ОСНК на ВКС. Второто решение на ВКС 4/2018 г. е по искане на главния прокурор на Р България и то е постановено след изменението на НПК от 2017 г., когато се предвижда тази възможност за възобновяване на административно наказателното производство. През 2017 г. освен НПК се променя и ЗАНН, който дава една нова възможност за възобновяване на административно наказателното производство, когато е приключило, когато се счита, че има престъпление. Точно тази разпоредба чл.70, ал.1, б.“д“ е използвана от прокуратурата и има такова решение на АС - Сливен за възобновяване. Второто решение на ВС от 2018 г., което е по искане на Главния прокурор същност отказва да отговори на въпросите на Главния прокурор, като казва, че не са променени обстоятелствата от ТР 3/2015 г. въпреки промяната в НПК и ЗАНН, т.е. принципните постановки по въпросите не бис ин идем остават същите. Когато и двете производства – административно наказателното и наказателното са образувани независими едно от друго и са едновременно висящи, незавършили - едното от тях трябва да бъде прекратено, а другото да продължи и лицето да бъде съдено или наказано или оправдано. Това се урежда в нормата на чл.33 от ЗАНН - когато зададено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата административно наказателно производство не се образува, а ал.2 казва: - при констатиране на признак, признаци на извършено престъпление административно наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на прокурора. Проблем, който е обсъждан в продължение на години и е решен, както казах и в ЕКПЧ и от ВКС е как да се постъпи когато административно наказателната процедура е приключила с влязла в сила краен акт и дори и наказанието е изпълнено, но същото деяние прокуратурата счита за престъпление и иска да проведе наказателно производство и да бъде наложено по-тежко наказание. В точно такава хипотеза сме ние. Спрямо доктор Р. е съставен АУАН, във връзка със смъртта на госпожа Д.. Издадено е НП, което е обжалвано пред РС - Сливен и АС – Сливен. Това НП е потвърдено с решение, което е влязло в сила и наложено наказание глоба, която глоба е платена. След съставянето на АУАН е образувано наказателно производство срещу д-р Р.. След изпълнение на административното наказание, административно производството е възобновено и д-р Р. е привлечен към наказателна отговорност отново за същото деяние и това наказателно производство е представено за разглеждане пред Вас. Когато едното производство по същото обвинение е приключило, а по другото е все още висящо и по другото производство, което все още е висящо се установи, че вече има приключило производство второто трябва да се прекрати, за да не бъде нарушен принципа не бис ин идем. Аз твърдя, че със самото разглеждане на това наказателно производство се нарушава принципа не бис ин идем. Две са обстоятелствата, които този съдът трябва да прецени за да реши въпросът дали с това обвинение принципът е нарушен спрямо д-р Р. – дали става въпрос за същото обвинение, частицата „бис“ и дали спрямо него са провеждани две производства и ако е така второто да се 5 прекрати. В ТР 3/2015 г. ВКС приема, че наказателно процесуалната теория и практика винаги са приемали като приоритет наказателната отговорност пред административна. Според изискванията на чл.4 от Протокол 7 на Конвенцията обаче приключилото първо по ред административно наказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6, т.1 от ЕКПЧ съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. В тези случаи изолирането на проведеното административно наказателно производство от обсега на действие на чл.24 от НПК пряко се конфронтира с принципа не бис ин идем, което противоречие е процесуално нетърпимо и следва да бъде отстранено. Прекратителният ефект върху наказателното производство образувано в нарушение на правилото не бис ин идем срещу лице по отношение, на което за същото деяние е било проведено административно наказателно производство с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията може да бъде постигнат директно на осн. чл.4, парагр. 1 от Протокол 7 на ЕКПЧ. Протоколът е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България. Продължавам с цитат от ТР.