Решение № 863 от 21.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Бургас, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500599 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, подадена чрез пълномощник юрк.Анна Софрониева, против Решение № 94 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 7168/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на “Топлофикация-Перник” АД против И. Ц. Ц. от гр.С., ул.“И. В.“ № *, за установяване съществуването на следните парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 1251/15.04.2022г. по ч.гр.д.№ 2387/2022 г. по описа на РС-Бургас: 451.07 лв. – главница за неизплатени сметки за ползвана топлоенергия за жилище, находящо се в гр.П., ул.„К. Г.“, бл.*, вх.*, ап.*, с абонатен № ****, по издадени фактури с отчетен период 01.05.2019г. - 30.04.2021г., 78.84 лв. – мораторна лихва за периода 09.07.2019г. - 02.03.2022г. и законната лихва върху главницата от 22.03.2022г. до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Оспорват се като неправилни изводите на районния съд за липса на облигационно правоотношение между страните, като се сочи, че ответникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия за исковия 1 период, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск.

Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И. Ц. Ц., подаден чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Недялка Атанасова, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд. Моли за оставяне без уважение на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД против И. Ц. Ц. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 451.07 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден обект, находящ се в гр.П., ул.“К.Г.“, бл.*, вх.*, ап.*, с абонатен № ****, както и сумата от 78.84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 1251/15.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 2387/2022 г. по описа на РС – Бургас.

Установителният иск по чл.422 ГПК е допустим, като подаден в срока по чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. 47, ал.5 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, като за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. са останали неплатени задължения за ползвана топлинна енергия в размер на 451.07 лв., като потребителят е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в размер на 78.84 лв. за периода 09.07.2019 г. – 02.03.2022 г., както и законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В депозирания писмен отговор назначеният от съда особен представител на ответника е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорва се твърдението в исковата молба за дължимост на претендираните суми с твърдения, че между страните не е налице облигационно правоотношение, тъй като ответникът не е 2 собственик на процесния имот. Твърди се също, че липсва доказване на реално доставяне на топлинна енергия до имота, като се оспорват всички представени от ищеца писмени доказателства.

За установяване на твърденията си ищецът е представил писмени доказателства – Нотариален акт № 64/28.02.2007 г., том І, рег.№ 614, дело № 57/2007 г., съгласно който ответникът И. Ц. е закупил процесния имот – жилище с площ от 46,30 кв.м., находящо се в гр.П., ул.“К. Г.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*; Молба от 23.05.2007 г. от Ц. за откриване на партида при ищцовото дружество за плащане на топлоенергия за закупеното от него жилище в гр.П.; Извлечение от сметка за аб.№ **** – И. Ц. за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна енергия за обект в гр.П., ул.“К. Г.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, от която е видно, че неплатените задължения са в размер на 451.07 лв. – главница за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., както и 78.84 лв. – лихва за забава за периода 09.07.2019 г. – 02.03.2022 г. В представеното извлечение от сметка за негов издател е посочен изп.директор Чавдар Стойнев, но липсва подпис на издателя. Представена е и справка за начисленията по компоненти за процесния период в табличен вид и уравнителна сметка, но тези документи също не са подписани и не е ясен техният издател.

По искане на ищцовото дружество в първоинстанционното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза с протоколно определение от 09.11.2023 г., постановено в съдебното заседание на същата дата, като определен съответния депозит за извършване на експертизите, платим от ищеца в предоставения за това срок. В следващото съдебно заседание, проведено на 19.12.2023 г., районният съд е констатирал, че ищецът не е внесъл депозита за извършване на експертизите и липсват отправени изявления от същия, поради което е заличил допуснатите в предходното заседание експертизи и е приключил събирането на доказателствата.

От страна на ответника е представена справка от Агенция по вписванията по партидата на И. Ц. Ц., от която е видно, че на 11.07.2023 г. ищецът е продал процесния имот на друго лице.

Други доказателства по делото не са ангажирани от страните.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът не е провел пълно главно доказване на твърдяното облигационно правоотношение с ответника по доставка на топлинна енергия, изпълнение на задълженията си по него, възникване и изискуемост на претендираните парични задължения. Прието е също, че от представената справка от АВп е установено, че ответникът е отчуждил процесния имот на 11.07.2023 г., поради което няма качеството на клиент на топлинна енергия по чл.153, ал.1 ЗЕ. По тези мотиви, районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, не са налице нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За уважаване на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин, че между страните е налице договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, т.е. че ответникът е потребител на топроенергия; обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, т.е. че ищецът е изпълнил задълженията си да достави енергията за ползване от ответника, както че нейната стойност действително е в размер на претендираната с исковата молба сума.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване на имот в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. По силата на чл.150 ЗЕ между битовия потребител и топлопреносното дружество възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че въззивникът-ищец е доказал в първоинстанционното производство, че ответникът И. Ц. Ц. има качеството потребител на топлинна енергия за релевирания в исковата молба период м.май 2019 г.

– м.април 2021 г. От представения по делото нотариален акт № 64, том І, рег.№ 614, дело № 57/28.02.2007 г. на нотариус рег.№ 062 с район на действие РС-Перник, съгласно който ответникът е закупил процесния имот, както и от представената справка от СВп, съгласно която Ц. се е разпоредил с имота на 11.07.2023 г., се установява по категоричен начин, че за исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот в гр.П.. Въззивният съд приема за установено и обстоятелството, че имотът се намира в сграда-етажна собственост, която е топлофицирана, като този факт по принцип не е спорен между страните. Ето защо, ответникът като собственик в процесния период на имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ, като между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР, 4 съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ.

В случая, обаче, от доказателствата по делото не са установени другите предпоставки за уважаване на иска – обемът на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, т.е. че ищецът е изпълнил задълженията си да достави енергията за ползване от ответника, както и нейната стойност действително да е в размер на претендираната с исковата молба сума. Тези обстоятелства не се установяват от представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка, справка за начисленията по компоненти и уравнителна сметка, доколкото същите не са подписани и не е ясен техният издател. Освен това, тези документи не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват частен свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 ГПК, обективиращ изгодни за техния издател факти и не притежават обвързваща съда материална доказателствени сила.

Поради това и предвид липсата други ангажирани по делото доказателства, въззивният съд намира, че обстоятелствата, удостоверени в представените от ищеца частни свидетелстващи документи, не са установени по делото.

Предвид горното, настоящият съд намира за правилен извода на БРС, че ищецът не е провел пълно и главно доказване исковата си претенция. В тази връзка е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че ищецът е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, по което искане не е имало произнасяне. Противно на твърденията на въззивника, от данните по делото е видно, че поисканите от него експертизи са били допуснати от районния съд с протоколно определение от 09.11.2023 г., като като е определен и съответния депозит за извършване на експертизите, платим от ищеца в предоставения за това срок. В следващото съдебно заседание, проведено на 19.12.2023 г., районният съд е констатирал, че ищецът не е внесъл депозита за извършване на експертизите и липсват отправени изявления от същия, поради което е заличил допуснатите в предходното заседание експертизи. Следователно, БРС е дал възможност на ищцовото дружество да ангажира доказателства за установяване на претенцията си, но същата е останала недоказана, поради собственото процесуално бездействие на страната. Ето защо, оплакванията на въззивника в този смисъл са неоснователни.