Решение № 1904 от 26.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1904 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110205083 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. П. З. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-*** от 21.02.2022г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя З. на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 (тридесет) лева.

В жалбата на Г. П. З. се твърди, че Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения в хода на административно – наказателното производство, поради което НП е незаконосъобразно. Жалбоподателят излага доводи, за липсата на материална и териториална компетентност на лицето, съставило АУАН, както и за липса на упълномощаване на Началник Сектор в ОПП – СДВР да издава Наказателни постановления. Според жалбоподателя не са изпълнени и изискванията на чл.43, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като посоченото в Наказателното постановление място на извършване на деянието не отговаря на обективната действителност. В деня на твърдяното нарушение се провеждал национален протест на пътно-поддържащите фирми. Поради тази причина жалбоподателят тръгнал с колеги от гр.

Пловдив, за да вземе участие в организирания протест в гр. София. На входа на гр. София жалбоподателят и колегите му били проверени, били им снети данните и били съпроводени с полицейски патрулни коли до централната част на града, където паркирали с тяхно знание и в тяхно присъствие. Посочва се, че посоката на движение на управлявания от 1 жалбоподателя тежкотоварен автомобил е била изцяло съобразена с разпорежданията на полицейските органи. Жалбоподателят се позовава на чл.103 от ЗДвП и казва, че дори и да се приеме, че З. не е съобразил движението си с конкретен пътен знак, то това не е било осъществено виновно, а в резултат на организацията на протеста и контрола, осъществен от органите на реда. Според жалбоподателя не са спазени и изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсвало описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават. За да се ангажира административната отговорност на жалбоподателя следвало да се установи по категоричен начин, че знак В4 е бил поставен правилно в момента на проверката и то в съответната посока. За жалбоподателя не било ясно в кой момент е констатирано нарушението, тъй като посоченото в АУАН и НП място било по време на ескорта, по време на който фокусът на лицето не бил върху действащите знаци, тъй като посоката на движение и маршрута се определяли от контролните органи.

Жалбоподателят се позовава на чл.66, ал.2 от ЗДвП и посочва, че под символите на съответните пътни превозни средства на пътни знаци В4, В5 и В6 може да се указва с число допустимата максимална маса в тонове и забраната ще се отнася само за пътните превозни средства или за състави от превозни средства, чиято маса с или без товар надвишава указаната стойност. В случая такова допълнение към знак В4 не било посочено от наказващия орган. На следващо място жалбоподателят сочи, че наказващият орган не е обосновал въз основа на какви доказателства е ангажирал личната отговорност на Г. П. З. при условие, че той не е собственик на превозното средство, а е служител с трудов договор към „***“ ЕООД. Цитира се и нормата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В Акта не било посочено и в качеството на какъв се вменява нарушението на З.. Претендира се за нарушено правото на защита. В жалбата се навеждат и доводи, че не е спазена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Нарушителят е бил известен, но не бил поканен да присъства при съставяне на АУАН. Жалбоподателят твърди, че Актът му е бил връчен по-късно – на 11.01.2022г. По отношение на наложеното наказание в жалбата се казва, че то е явно несправедливо и очевидно несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Претендира се и за маловажност на случая. Според жалбоподателя случаят е инцидентен, друг път такова нарушение не е извършвал З., реализирано е във връзка с изпълнение на служебните му задължения и поради това се иска прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи жалбоподателят моли съда да отмени процесното Наказателно постановление.

По делото е депозирано писмено становище от Г. П. З. с вх. № 187691/09.09.2022г. В него жалбоподателят посочва, че поддържа подадената жалба и преповтаря доводите от нея.

Допълва, че правото на протести и събрания е конституционно право. Освен това се претендира и за нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като се казва, че чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна норма е не предвижда при какви конкретни пътни знаци какви действия следва да извършват участниците в пътното движение. Като не е посочил конкретна норма, въвеждаща задължение за водачите на товарни автомобили да не навлизат в конкретен пътен участък и не е пояснил с число допустимата максимална маса в тонове /ако такава е била указана с пътния знак/, административно – наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена. Освен това се твърди, че на Г. З.

2 било издадено и още едно Наказателно постановление (НП № 22-4332-005705 от 06.04.2022г.), за което било образувано НАХД № 7228/2022г. по описана СРС, НО, 108 състав и съответно жалбоподателят се позовава на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и чл.17 от ЗАНН.

Доколкото актосъставителят не е очевидец на нарушението и Актът е съставен въз основа на снимков материал от Столична община, не са налице и предпоставките за прилагане на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Към това писмено становище са приложени списък с разноски и договор за правна помощ.

По делото са депозирани и две допълнителни становище от Г. П. З. чрез адв. Б. с вх.

№ 241446/08.11.2022г. и с вх. № 6995/11.01.2023г. В допълнителното становище от 08.11.2022г. се посочва, че св. Р. не е присъствал и не е спирал за проверка водача на товарния автомобил. Имало е свидетели по установяване на нарушението, които актосъставителят е бил длъжен да подсигури при съставянето на Акта, но не е сторил това.

Твърди се, че не е имало обективни трудности или невъзможност по призоваване на тези служители. В този смисъл ползването на свидетели само по съставяне на АУАН е в нарушение на предпоставките за ползване на тези свидетели в чл.40, ал.3 от ЗАНН, както и в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е непълна и жалбоподателят не е избрал сам маршрута си, поради което поведението му е несъставомерно от субективна страна. Преповтарят се доводите от жалбата касателно недоказаността на авторството на деянието. Преповтарят се и доводите от писменото становище с вх. № 187691/09.09.2022г., че чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна норма. Относно представения по делото снимков материал се иска СРС да не го кредитира, тъй като не било ясно с каква камера е заснет, къде е била позиционирана тя, дата на заснемане и пр. Освен това се твърди, че от ангажираните по делото доказателства не се установява на посоченото в АУАН и НП място да е бил поставен пътен знак В4. Иска се съдът да отмени НП и да присъди направените от жалбоподателя разноски. В допълнителното становище от 11.01.2023г. се казва, че св. М. Д. не е наясно с реалната фактическа обстановка и не предоставя релевантна и относима за процесния случай информация. Предвид, че е описал автомобилите по модел, марка и регистрационен номер възниквал въпросът защо свидетелят не е съставил АУАН на място. Преповтарят се и доводите за придвижване до Орлов мост под указания и ескорт на полицейските служители, както и за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. П. З. и адв. Б. не се явяват лично и не вземат устно и непосредствено пред съда становище по спора

Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП-СДВР също не изпраща свой представител пред СРС.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Г. П. З. е правоспособен водач на моторно превозно средство и има издадено и валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 284419220 и талон № 7003167. Г. П. З. е в трудово-правни взаимоотношения с „***“ ЕООД 3 по силата на Трудов договор № 158/14.07.2020г. и работи като шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона.

На 12.10.2021г. в гр. София бил организиран протест, в който се включил и жалбоподателят. Той управлявал товарен автомобил с рег. № ***, собственост на „***“ ЕАД и ползван от „Европейски пътища“ АД.

Служители на Отдел „Охранителна полиция“, Сектор „Общинска полиция“, сред които и свидетелите М. Ц.ов Д. и Ц. Генчев А., били на въпросния протест, за да охраняват обществения ред. Свидетелите Д. и А. възприели, че на бул. „Цар Освободител“ в частта от ул. „Раковска“ към бул. „Дондуков (в т. нар. „триъгълник на властта“ ) има струпани тежкотоварни автомобили пред БНБ и Президентството. По разпореждане на Началник Сектор „Общинска полиция“ свидетелите Д., А. и техните колеги направили списък на всички присъстващи на това място тежкотоварни автомобили. Били записани трите имена и ЕГН на водачите на превозните средство, както и марка, модел и регистрационен номер на МПС-то, а също и неговият ползвател. В списъка фигурирали и данните на жалбоподателя, както и индивидуализиращи белези на управлявания от него автомобил. Д. и А. изготвили и Докладни записки.

На 16.11.2021г. бил разпечатан на хартиен носител снимков материал от пътна камера, визуализиращ движението на тежкотоварните автомобили, участвали в протестните действия. На една от снимките от видео наблюдението с дата на заснемане на изображението 12.10.2021г. – 07:21 часа било заснето МПС с рег. № *** по бул.

„Цариградско шосе“ – вход, с посока на движение от бул. „Ал. Малинов“, да навлиза и да се движи след пътен знак В4, разположен в началото на 4-ти километър в колона от тежкотоварни автомобили в дясната лента на пътното платно.

На 12.12.2021г. свидетелят Н. въз основа на снимковия материал и съставените Докладни записки, в отсъствието на свидетели – очевидци на нарушението, както и на самия нарушител, съставил пред Р.Й. и П.Д. (свидетелите при съставянето на АУАН ) срещу Г. П. З. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 845892 за нарушение по чл.6, т.1, вр. чл.13, ал.1 от ЗДвП за това, че Г. П. З. на 12.10.2021г. около 06:30 часа в гр. София управлява по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул.

„Александър Малинов“ към бул. „Цар Освободител“ товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „Европейски пътища“ АД – гр. Пловдив и преди моста на площад на Авиацията, при наличие на пътен знак В4 навлиза и се движи срещу него. Видно от отбелязванията в Акта, З. се запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 11.01.2022г.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 214332-028141 от 21.02.2022г., с което Д.Д. - Началник Сектор в ОПП – СДВР на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е санкционирала Г. П. З. с „глоба” в размер на 30 лева.

Наказателното постановление е получено от З. на 21.03.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 04.04.2022г.

4

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Н.Р., М. Д. и Ц. А., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 НПК - Трудов договор № 158/14.07.2020г.; списък на превозни средства; справка за лице; справка за собствеността на МПС с рег. № ***; доклад от видео наблюдение от 12.10.2021г.; писмо до ОДМВР-Пловдив за връчване на АУАН; справка картон на водача;