Решение № 1113 от 29.09.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3096/2025
- Вид
- Решение № 1113
- Подписан
- 29.09.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1113 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330203096 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 9922400, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на К. В. Х., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От представената разписка е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 19.05.2025г. Жалбата е подадена по пощата на 27.05.2025г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, и е подадена против акт, който подлежи на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
1
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.11.2024г. в 22,57 ч., в гр.
Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител 37, посока от север, при максимална разрешена скорост за движение - 50 км/ч в населено място, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 64 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 14 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е жалб. Х..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Същото установява както превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, така и датата, мястото и скоростта му на движение. Неоснователно се явява възражението, че регистрационният номер не може да бъде разчетен – от една страна същият е напълно разчетим и той е ****, а от друга, на задната част на статичното изображение е видно и разпознаването от АТСС на същият регистрационен номер.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 144-СГ-ИСИС/11.10.2024г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3км/ч. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил с рег. № **** от 67 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 64 км/ч. От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Х.. Мястото на извършване на нарушението също е описано ясно и точно, като е посочено както точното място, така и посоката на движение на МПС-то.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство 2
АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с № 17.09.5126;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от удостоверението;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 144-СГ-ИСИС/11.10.2024г., като същото е със знак за проверка 00102 и е с положени защитни стикери;;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство.
По отношение на възражението за неспазване на нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, изложено в жалбата, в процесния случай е налице фиксирана скорост на движение на лекия автомобил посредством мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1, видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Настоящият съдебен състав намира, че издаването на електронен фиш при заснето нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната база. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, 3 като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно 4 автоматизирано техническо средство. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган, в случай че са спазени изискванията на Наредбата. Така неоснователно се явява възражението, че е бил нарушен редът за съставяне на електронния фиш.
От фактическа страна се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ серия К № 9715782, който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ. В справката за нарушител-водач и в справката от системата АИС-АНД е посочено, че този ЕФ серия К № 9715782, обуславящ повторността, е бил връчен на жалбоподателя на 27.09.2024г., няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което е следвало да влезе в сила на 12.10.2024г. В действителност връчването не е било удостоверено от административно-наказващия орган в производството с първични доказателства (с разписка). От значение в случая обаче се явява обстоятелството, че са представени надлежни доказателства, че ЕФ серия К № 9715782 е платен на дата 27.09.2024г., в 15:13:34 часа чрез онлайн плащане, удостоверено в електронната система на КАТ, като съгласно чл. 43, ал. 8 от ЗАНН ЕФ се смята връчен, ако нарушителят плати глобата по него. В случая следва да се посочи, че електронният фиш серия К № 9715782, обуславящ повторността, не е влязъл в сила на 12.10.2024г., както е посочено в ЕФ Серия К № 9922400, доколкото с факта на заплащането му на 27.09.2024г., на основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП същият се счита влязъл в сила на датата на плащане. Посоченото не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото и при правилното изчисление на срока на влизане в сила на санкционния акт, то нарушението също ще е извършено в условията на повторност. Едногодишният срок от влизането в сила е следвало да изтече на 27.09.2025г., като преди изтичането му, на 01.11.2024г., е било извършено и 5 процесното нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100 лв (глобата от 50 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в двоен размер). В ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността (бланкетният чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), така и е сторена съответната привръзка към ал. 1, т. 2 от същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача с глоба от 50 лв. при превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.