Решение № 4969 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4969 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505091 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на “С.В.” АД – длъжник в изпълнително производство по изпълнително дело № 20239240400745 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924, срещу постановлението за разноските от 06.03.2023 г., с което са приети за събиране такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят излага възражение, че в негова тежест изобщо не следва да се възлагат разноски в настоящото изпълнително производство, тъй като той не е дал повод за образуването му. Сочи, че преди образуване на изпълнителното дело е отправил покана до взискателя „С.У.” ЕООД, в която е заявил готовност да плати доброволно вземането по изпълнителния лист, и е поискал от взискателя да посочи банкова сметка, по която да плати сумата, но последният не е бил открит на посочения в ТР адрес. Счита, че поведението на взискателя в изпълнителното производство съставлява злоупотреба с право и е в противоречие с изискването на чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, като целта му е единствено да увреди длъжника, а не да удовлетвори свой легитимен интерес. Жалбоподателят отправя искане да се отмени възлагането в негова тежест на разноски по посоченото изпълнително дело.

Взискателят „С.У.” ЕООД оспорва жалбата.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид съображенията на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството по изп. дело № 20239240400745 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ е образувано по молба от 01.03.2023 г. на „С.У.” ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2020 г., издаден по гр.д. № 48445/2020 г. на СРС, с който „Софйска вода” АД е осъдено да заплати на адв. М. Л.Л. сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Т.Д.Т. по в.гр.д. № 6431/2021 г. на СГС.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за цесия от 06.12.2022 г., с което вземането на М. Л.Л. за разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото дело е прехвърлено на взискателя „С.У.” ЕООД. Към молбата е представено пълномощно от 28.02.2023 г., с което „С.У.” ЕООД упълномощил Адвокатско съдружие „Ю.” да го представлява във връзка с образуване и водене на изпълнително за сумите по горепосочения изпълнителен лист, както и споразумение от същата дата, с което между тях е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Представено е и платежно нареждане от 01.03.2023 г. за извършен от „С.У.” ЕООД в полза на Адвокатско съдружие „Ю.” превод на сумата 200 лв. адвокатско хонорар.

С постановление за разноските от 06.03.2023 г. по изп. дело № 20239240400745 по описа на ЧСИ Г.К. са приети за събиране следните разноски: 1. Такси по ТТРЗЧСИ, както следва: по т. 1 – 24 лв.; по т. 3 – 6 лв.; по т. 5 – 24 лв.; по т. 5 – 72 лв.; по т. 9 – 18 лв.; по т. 26 – 60,71 лв. и по т. 31 – 1,20 лв.; 2. Адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Отправянето на покана до взискателя за посочването на банкова сметка и неоткриването на същия на посочения в ТР адрес не е достатъчно, за да се приеме, че е налице забава на кредитора с последиците по чл. 96 от ЗЗД. Жалбоподателят е длъжник за парично вземане и е следвало да спази чл. 97, ал.1 изр. 1 или изр. 2 от ЗЗД като предаде сумата за пазене според разпореждане на районния съд по местоизпълнението или като депозира сумата в банка по сметка на взискателя и уведоми същия за това. Това не е сторено, поради което съгласно общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските са в тежест на длъжника. Образуването на изпълнително дело за малки по размер парични суми не може да се счете като недобросъвестно упражняване на права. С оглед на това е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не дължи изобщо разноски по изпълнението.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

С оглед съдържащите се в приложеното копие от изпълнителното дело пълномощно от взискателя, споразумение за заплащане на адвокатско възнаграждение и платежно нареждане за заплащането му, основателно с обжалваното постановление за разноски съдебният изпълнител е приел за събиране разноски в полза на взискателя за заплатено на пълномощника му адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лв.

Законосъобразно в тежест на длъжника са възложени и таксите по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело в размер на 24 лв. /с ДДС/; по т. 3 - за извършване на справки за длъжника и имуществото му в размер на 6 лв. /с ДДС/, по т. 5 – за изготвяне и 2 връчване на покана от съдебния изпълнител в размер на 24 лв. /с ДДС/, както и допълнителните разноски за банков превод по т. 31, б. „б” от Тарифата в размер на 1,20 лв.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, който размер в случая възлиза на 300 лв. Така в случая таксата по т.

26 възлиза на сумата 36 лв. с ДДС, а не на сумата 60,71 лв., както е прието от съдебния изпълнител с обжалваното постановление.

Не са налице основания за събиране останалите посочени в обжалваното постановление за разноски такси по ТТРЗЧСИ. Приетата за събиране в постановлението за разноски такса по т. 5 – „такса за приключване” в размер на 72 лв. не се дължи от длъжника, тъй като такава такса не е предвидена в посочената разпоредба. Запор на имущество на длъжника не е бил наложен - в поканата за доброволно изпълнение не е посочено налагане на запор, нито такова действие е било предприето впоследствие. С оглед липсата на приложен такъв изпълнителен способ, разноски по т. 9 от Тарифата в размер на 18 лв. не се дължат от длъжника.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да се отмени в частта, с която в тежест на длъжника са възложени разноски по т. 5 – „такси за приключване” в размер на 72 лв., по т. 9 – „налагане на запор” в размер на 18 лв., както и такса по т. 26 за сумата над 36 лв.

В останалата част жалбата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 34499/20.03.2023 г. на длъжника „С.В.” АД, ЕИК *******, постановлението за разноски от 06.03.2023 г. по изпълнително дело № 20239240400745 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ, в частта, с която са приети за събиране и в тежест на длъжника са възложени разноски по т. 5 от ТТРЗЧСИ – „такси за приключване” в размер на 72 лв., по т. 9 – „налагане на запор” в размер на 18 лв., както и такса по т. 26 – в частта за сумата над 36 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 34499/20.03.2023 г. на длъжника „С.В.” АД, ЕИК *******, срещу постановлението за разноски от 06.03.2023 г. по изпълнително дело № 20239240400745 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ, в частта, с която са приети за събиране и в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „С.У.” ЕООД в размер на 200 лв., такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело в размер на 24 лв.; по т. 3 - за извършване на справки за длъжника и имуществото му в размер на 6 лв.; по т. 5 – за изготвяне и връчване на покана от съдебния изпълнител в размер на 24 лв.; по т. 31, б. „б” в размер на 1,20 лв., както и такса по т. 26 - за сумата 36 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4