Разпореждане № 93005 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 93005 гр. София, 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110137652 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

205277/21.06.2024 г . , о т ***********, ЕИК *******, със седалище в ************ срещу Б. О. **********, с адрес: **********, с която са предявени положителни установителни искове за съществуване на вземане с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 6, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ********** вр. с чл. 8 и чл.32 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължат сумата от 1244.74 лева - главница, представляваща задължение за заплащане на предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води , въз основа на издадените фактури за периода 04.05.2022-05.05.2023г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (13.10.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 50.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 1244.74 лева, дължима за периода 04.06.2022 - 05.05.2023 г. за които суми има издадена заповед за изпълнение Заповед за изпълнение 34358/17.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56561/2023 г. по описа на СРС, за 1 водоснабден имот ***********, клиентски номер ******** с договорна сметка **********.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът е собственик на апартамент, находящ се в ***********, за този имот е открит клиентски номер ******** с договорна сметка **********. Твърди се, че като такъв е потребител по смисъл на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите условия. Твърди, че за процесния период е доставял вода, както е отвеждал пречиствал отпадъчни води в твърдяното количество. Сочи, че тези услуги издавал фактури, чиито суми ответникът не е заплатил. Претендира и лихва за забава.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Справка имотен регистър; Фактури.

Моли съда да допусне изслушването на комплексна техническа и счетоводна експертиза (КТЕСчЕ), при която, след като вещите лица специалисти направят необходимите проверки, както и оглед на имота, да дадат отговор на следните въпроси: 1. Водоснабден ли е имотът, посочен в исковата молба, доставяло ли е дружеството ВиК услуги до този имот и какво е тяхното количество за исковия период? 2. Каква е стойността на предоставените за исковия период услуги и в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени ли е определена от дружеството тя? 3. Какъв е размерът на непогасените задължения /главници и лихви/ за спорния период?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 56561/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 34358/17.11.2023 г. Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 12.06.2024 г. ( л.31 от заповедното), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 12.07.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 21.06.2024 г. и на същата дата се представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

2

Цената на исковете е над 1250 лева (включваща сумите от 1244.74 лева и 50.90). Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева. Ако общата цена е под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о. За всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Общата такса за двата иска е 100.00 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 25.91 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.9,19 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 74.09 лева. С допълнителна молба с вх. № 203578/20.06.2024 г. ищецът внася такса в размер на 181.69 лева. Незаплатена такса остава 389.31 лева.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. С т .11 б ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

В процесния случай в заявлението е посочено, че сумата е предявена на основание на ВиК услуги за период на консумация, т.е. - период на възникване на задължението 04.05.2022-05.05.2023г. Друг период е посочен в заявлението по чл.410 ГПК и в Заповедта. Същото се отнася и за мораторната лихва. Има разминаване за периоди. Има тотално разминаване за период. Не е ясно дали се предявява осъдителен иск, за кои суми, за кои период, както и за установителния иск за кой период и за кои суми.

Второ, след като се иска суми по отделни фактури и мораторна лихва за забавеното плащане за тях, следва, че всяка сума по фактура следва да се опише и представлява отделен иск. Трябва да се посочи сумата от 1244.74 3 лева и 50..90 лева как са съставени – въз основа на кои фактури, на какво основание, за кой период е задължението. Лихвата за забава еднаква ли е за всички фактури или за всяко вземането има различен период на забава.

Следва да се посочи лихвата за забава. Не е ясно как е сформирана лихва за забава и главница.

Следва да се формира прецизен, точен и ясен петитум, който да съответства на уточнението на исковата молба.

На основание чл.129, ал.4 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК искова молба с вх.

№ 205277/21.06.2024 г. , г. следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна следва да уточни следните обстоятелства и да отстрани следните нередовностите:

1. да посочи главницата от кои суми е формирана, за кой период и по кои фактури, т.е. да разбие главницата по суми, фактури и период 2. да посочи мораторната лихва как е сформирана, като посочи от кои суми е разбита, периода на забавата, какво представлява началната дата на забава и крайната такава, и за кои размер главница е формирана 3. да посочи общия период за който претендира главницата и общият период на мораторната лихва.

4. да формулира точен и прецизен петитум на исковата молба, съгласно уточнението на иска. като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства/искания, ответниците да са собственици на процесния имот, че има лицензия като ВиК оператор за процесната територия и период, както и че е извършена проверка и че имотът е бил свързан към ВиК мрежата,

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните 4 процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ , искова молба с вх. № 205277/21.06.2024 г., на основание чл.129, ал.4 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК, като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна следва да уточни следните обстоятелства и да отстрани следните нередовностите:

1. да посочи главницата от кои суми е формирана, за кой период и по кои фактури, т.е. да разбие главницата по суми, фактури и период;

2. да посочи мораторната лихва как е сформирана, като посочи от кои суми е разбита, периода на забавата, какво представлява началната дата на забава и крайната такава, и за кои размер главница е формирана;

3. да посочи общия период за който претендира главницата и общият период на мораторната лихва;

4. да формулира точен и прецизен петитум на исковата молба, съгласно уточнението на иска;

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.