Решение № 138 от 21.08.2026, Районен съд - Елин Пелин

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 138 от 21.08.2026 г. по ЧНД № 219/2026 г. по описа на РС-Елин Пелин

Производството е по реда на чл. 157 вр. чл. 154, ал. 3 ЗЗ и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП Елин Пелин за постановяване на задължително настаняване и лечение на лицето А. М. М. – ЕГН**********.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали в съдебно заседание моли А. М. М. да бъде настанен на задължително лечение за срока, посочен от вещото лице. Твърди, че в случая били налице двете задължителни условия психично заболяване и поведение на лицето, което обуславяло необходимостта от лечение.

Освидетелстваното лице А. М. М. в съдебно заседание заявява, че не е съгласен да се лекува.

Служебният защитник на лицето за настаняване – адв. А., намира искането за основателно.

Съдът преди да се произнесе съобрази следното от фактическа и правна страна:

Освидетелстваният А. М. М. - роден на ...г. в гр.С., българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, пенсионер и работи на частно, живущ в с........, ЕГН **********.

Производството е образувано по повод прокурорски преписки № 1239/2026 г. и № 1129/2026 г.по описа на Районна прокуратура - гр. Елин Пелин по повод подаден сигнал от Л. Х. М. – майка на освидетелстваното лице, в който се отправя искане за принудително лечение спрямо сина й А. М.

М..

От приобщените писмени доказателства се установява, че лицето А. М.

М. с ЕГН********** страда от психическо заболяване параноидна шизофрения, което е наложило лечението му в специализирани заведения /за първи път през 2016 г. в ЦПЗ - София/.

В хода съдебното производство е разпитан свидетелят Л. Х. М..

Свидетелят заявява, че синът й - освидетелстваният .А. М. М., не е добре психически, има проблем с алкохола и има и психично разстройство, и алкохолизъм. Заявява, че след Нова година С. М. – брат на освидетелствания А. М., се е върнал от Германия и от тогава няма ден, в който двамата да не се напият и да не правят проблеми със съседите си. Като се напият се бият помежду си и са много агресивни, като миналия месец С. е наръгал А. с нож във врата, ходят и крадат алкохол от магазините, към нея се държат много лошо, наричат я с обидни думи и й искат пари за алкохол. Комшийте се оплакват от тях, че са хвърляли буркани по съседите и са ги обиждали ежедневно. Заявява, че и преди да си дойде С., А. не е бил добре, ходил да краде алкохол, ходил по болниците, спял по пейките и по градинките в С..

Посочва, че като двамата братя не употребяват алкохол почват да нервничат и да търсят нещо за пиене, но буйстват и когато не са употребили алкохол, но това е много рядко. Заявява, че синовете й са трезви само ако няма откъде да 1 намерят алкохол, не пият никакви лекарства в момента, но когато А. е имал изписани лекарства и ги е пиел, той ги пиел с алкохол и ставало по-зле.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото д-р Ц. П.. Видно от заключението, освидетелстваният страда от "Параноидна шизогрения с алкохолна съобусловеност“ – заболяването е с дългогодишна давност и хронично протичане, с многократни психотични декомпенсации и стационарни лечения. Необходимо било настаняването на освидетелствания на задължително лечение в ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА “СВ. ИВАН РИЛСКИ“ гр. Нови Искър за срок от два месеца при стационарна форма, тъй като освидетелстваният представлява опасност за собственото си здраве и живот, както и за здравето и живота на околните, предвид липсата на критичност, нежеланието за доброволно медикаментозно лечение и съпътстващата масивна алкохолна употреба. Към настоящия момент у лицето липсвала способност да изразява информирано съгласие за лечение, такова може да изразява неговата майка – Л.Х.М.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че поддържа представеното заключение, счита, че е налице психично заболяване, с алкохолна обособеност, което в момента е в обостряне, поради което освидетелстваният е опасен за себе си и околните и следва да бъде настанен за лечение два месеца, в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски „ Курило.

При така установената фактология, настоящата инстанция намира направеното предложение за настаняване на А. М. М. на задължително лечение при стационарна форма за основателно, като съобрази изготвената от вещото лице съдебно-психиатрична експертиза и непосредствения разпит на лицето в съдебно заседание.

Налице са условията на чл. 155 от Закона за здравето - лицето страда от "Параноидна шизогрения. Конкретното му състояние е такова, че поради заболяването си той представлява опасност, както за себе си, така и за околните.

Ето защо настоящата инстанция настани А. М. М. на задължително лечение в ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА “СВ. ИВАН РИЛСКИ“ гр. Нови Искър за срок от два месеца, при стационарна форма, предвид посоченото от вещото лице.

Установи се също, че у лицето липсва способност да изразява информирано съгласие за лечение. Затова и на основание чл. 162, ал. 3 ЗЗ съдът въз основа на заявеното от вещото лице в откритото съдебно заседание назначи Л. Х. М. – майка на освидетелстваното лице, за лице което да изразява информирано съгласие за лечението на А. М. М.

Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 ЗЗ, обжалването на решението за задължително настаняване и лечение спира неговото изпълнение, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.

С оглед състоянието на лицето А. М. М., настоящата инстанция постанови, че обжалването на решението по делото не следва да спира неговото изпълнение.

2

Поради изложеното, Съдът постанови решението си.

3