Определение № 5833 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5833 гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002103044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени касационна и насрещна касационна жалба срещу въззивно решение № 211 от 13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 400/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд.

С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 54 от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 259/2023 г. по описа на ОС - Търговище, в частта му, в която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на С. Г. Д. сумата, представляваща разликата над 7 500 лв. до 9 000 лв. - неимуществени вреди, нанесени му вследствие на незаконните действия на КОНПИ, изразяващи се в неправилна преценка по отношение на изчисляване на несъответствието в имуществото на ищеца и образуването на гр. д. № 155/2019 г. на ОС-Търговище и ч. гр. д. № 63/2019 г. производства за отнемане на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, и в така отменената част е отхвърлил предявения от С. Г. Д. против Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество иск в частта му за осъждане на ответника да заплати 1 на ищеца сума, представляваща разликата над 7 500 лв. до 9 000 лв., представляваща, обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С посоченото съдебно решение въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него съдебно решение в останалата му част, в която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на С. Г. Д. сумата от 7 500 лв. неимуществени вреди, нанесени му вследствие на незаконните действия на КОНПИ в посочените по-горе производства за отнемане на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки; както и в частта му, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. Д. против Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, нанесени му вследствие на незаконни действия на КОНПИ, до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Постъпила е касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ срещу така описаното въззивно съдебно решение в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение за присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лева.

Касаторът КОНПИ твърди, че въззивното решение в тази му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Изразява становище, че присъденото обезщетение е прекомерно с оглед сходни случаи. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът КОНПИ твърди, че Варненският апелативен съд в решаващите си мотиви на обжалваното решение се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, включително и задължителна такава, явяваща се в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди?

Въпросът се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Посочват се решение № 125 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 3622/2021 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 94 от 23.07.2021 г., постановено 2 по гр. д. № 4316/2019 г. на III г. о. на ВКС като се сравняват присъдените в тези решения обезщетения по чл. 2а ЗОДОВ с присъденото такова в настоящото производство.

Следващите два въпроса КОНПИ обосновава с основанието за допускане на касационно обжалване, визирано в разпоредбата на чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК, като счита, че отговорите на тези въпроси са необходими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. По какъв начин и според какви критерии при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице по чл.

2а ЗОДОВ, решаващият съд следва да изчисли размера му, съобразявайки времевия критерий – т. е. продължителността на негативното отражение на производството по ЗПКОНПИ от ищеца, установена от събраните по делото доказателства?

3. Обвързано ли е понятието „справедливост" с преценката на конкретни съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?

Налице е позоваване на ППВС № 4/1968 год. на Върховния съд.

По така постъпилата от КОНПИ касационна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

Постъпила е насрещна касационна жалба от ищеца С. Г. Д., действащ чрез адвокат А. Н. от АК – Т., с която въззивното съдебно решение се обжалва в частта, в която исковата му претенция се явява отхвърлена до пълния предявен от ищеца размер от 30 000 лева. В съдържащото се в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос:

Следва ли при определяне на размера на обезщетението за вреди съдът да има предвид като съществен елемент за определяне на размера на това обезщетение основанията, на които съдът е отхвърлил предявения от КОНПИ иск?

Постъпил е отговор на насрещната касационна жалба от ответната страна КОНПИ, в който се изразява становище за нейната неоснователност с твърдения, че в тази част решението е валидно, правилно, законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото.

3

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими. Всяка от тях е подадена в съответния срок по чл. 283 ГПК, респ. чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд съобрази следното:

За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение, въззивният съд е очертал предмета на спора като е изяснил фактическата обстановка по него, както следва: видно от гр. д. № 155/2019 г. по описа на ТОС и инстанционните му дела се установява, че въз основа на получено на 10.08.2017 г. от ТД на КОНПИ - В. уведомление от ОП-Т. за повдигнато обвинение на С. Г. Д. по ДП №7/2017 г. по описа на ОСлО при ОПТ. за престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 от НК с протокол от 18.08.2017 г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на лицето. С решение №152/06.02.2019 г.

КОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество против Д., а с решение №670/24.04.2019 г. е предприела действия за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По внесено от Комисията искане за налагане на обезпечителни мерки е образувано ч. гр. д. № 63/2019 г. по описа на ТОС и с постановеното по него определение от 12.02.2019 г. е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ чрез налагане на обезпечителни мерки - възбрана върху претендирания за отнемане един недвижим имот, запори върху претендираните за отнемане два товарни автомобила и запор върху товарен автомобил, непретендиран за отнемане, както и запори върху седем банкови сметки.

Въззивният съд е констатирал, че по предявения от КОНПИ на 09.05.2019 г. иск с цена 1 029 129,67 лв. е образувано гр. д. № 155/2019 г. по описа на ТОС като претендирани за отнемане са недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], представляващ дворно място с площ от 2 210 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански 4 постройки, два товарни автомобила, суми, представляващи равностойност на дружествени дялове, като останалата част от цената е формирана от получени наеми; пазарни стойности на придобити и отчуждени в периода автомобили; суми, преминали през банкови сметки; суми, представляващи погасителни вноски по кредити, суми, представляващи предоставени заеми.

Съдът е посочил, че с решение № 260014/11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 155/2019 г. по описа на ТОС искът е отхвърлен като решението е влязло в сила на 30.05.2023 г. с постановяване на определение № 50215/30.05.2023 г. по гр. д. №2901/2022 г. по описа на ВКС, III г. о. Съдът е отбелязал, че в производството е прието, че придобитото в проверявания период 18.08.2007 г.-18.08.2017 г. от С. Д. имущество, което е налично към края на този период, е на стойност от 78 166, 82 лв.; същият е притежавал положителен нетен доход и не е налице изискуемото се несъответствие в размер на повече от 150 000 лв.

Въззивният съд е посочил, че действията на Комисията, от които се твърди, че ищецът е претърпял вреди, са осъществени в периода 2017 г.- 2023 г. при действието първоначално на ЗОПДНПИ /обн. 2012 г., отм. 2018 г./, а впоследствие на ЗОНПИ /обн. 2018 г./, като на осн. §5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ, обн. ДВ, бр.1/2019 г., за производствата против Д. са приложени разпоредбите на ЗОНПИ; че при започване на проверката при действието на ЗОПДНПИ /отм./ е била действаща разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ в редакция към ДВ, бр.38/2012 г., предвиждаща, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДНПИ; че с изменението на чл. 2а от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр.7/2018 г./ е предвидена идентична отговорност на органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ; че в тази редакция разпоредбата е действала от образуване на производството против ищеца пред комисията с решението й от 06.02.2019 г. до влизане в сила на съдебното решение, с което искът е бил отхвърлен.

Според въззивния съд с отхвърляне на иска с влязъл в сила съдебен акт за ищеца е възникнало право да бъде обезщетен от държавата, чрез нейния процесуален субституент Комисията, действаща като специализиран държавен орган, за претърпени от производството вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по 5

ЗПКОНПИ, сега със заглавие ЗОНПИ. Съдът е посочил, че възникналото право не е погасено след изменението на чл. 2а от ЗОДОВ в сегашната му редакция, обн.ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г., предвиждаща отговорност за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията. По тези съображения съдът е приел възражението на КОНПИ за недопустимост на предявения иск за неоснователно.

Въззивният съд е разгледал възраженията на Комисията, основани на твърденията, че нейните действия, от които се твърдят, че са причинени вреди, са предприети изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./ и впоследствие ЗОНПИ, и в тази връзка те не могат да се квалифицират като незаконни. Съдът е посочил, че Комисията е била длъжна след като е получила на 10.08.2017 г. надлежно уведомление по чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./ за повдигнатото против С. Д. обвинение за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона, да образува проверка за имуществото на лицето. Когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, според въззивния съд КОНПИ е длъжна да приеме и решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, след което в тримесечен срок да предяви иск за отнемане на имуществото.

Варненският апелативен съд е посочил, че видно от цитираната нормативна уредба основната преценка на КОНПИ след като образува проверка и извърши анализ на събраните през проверката доказателства и преди да образува производство пред себе си и да вземе решение за искане за налагане на обезпечение е относно това дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице с оглед дефиницията по §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът е констатирал, че в настоящия случай предявеният от Комисията иск е бил отхвърлен, тъй като е прието, че липсва несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето, чийто размер да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, т. е. изводите на Комисията, че такова значително несъответствие е налице и следва да се образува производство пред нея, а впоследствие да се иска обезпечение и да се предяви иск, се явяват незаконосъобразни.