Решение № 6344 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6344 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно гражданско дело № 20251100500509 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18113 от 08.10.2024 год., постановено по гр.д.№ 63696/2023 год. по описа на СРС, 120 състав е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ, че В. С. В. дължи на ищеца сумите, както следва: за цена на топлинна енергия сума в размер на 257,38 лв. (двеста петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,06 лв.

(четиринадесет лева и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., сумата от 62,51 лв. (шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 14,14 лв. (четиринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 1

18.08.2023 г. С решението са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника В. С. В.. Правят се оплаквания досежно правилността на решението, като се излагат подробни съображения в тази връзка. Като основен довод въззивникът посочва, че липсва отопление в банята, за което му е начислено потребление, тъй като в нея нямало отоплително тяло тип „щранг-лира“. Поради това, моли решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.

Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи анализ на събрните доказателства и приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца, както следва: цена на топлинна енергия сума в размер на 257,38 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., сумата от 62,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 14,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г.

2

В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ул.

****, аб.№254792, като за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период, както и за извършена услуга за дялово разпределение.

Ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че е платил употребената от него топлинна енергия, която не възлизала на претендирания от ищеца размер. Отделно от това, оспорва наличието на отоплително тяло тип „щранг-лира“ в банята му. В открито съдебно заседание, проведено на 30.04.2026 г. е въвел твърдение за наличието на документ с невярно съдържание измежду представените такива от ищеца, в който пишело, че задължението за топлинна енергия е увеличено с количество топлинна енергия, което не бил изразходил и касаело потребена топлинна енергия в банята, където отоплително тяло нямало.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ е депозирало молба, с която е посочило че дяловото разпределение за аб. №254792 е изготвяно в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Изразило е становище за основателност на предявените искове.

Като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ следва да бъдат доказани качеството потребител на топлинна енергия на ответника за посочените в исковата молба период и имот; обема и стойността на доставената на ответника топлинна енергия /за отопление, сградна инсталация и БГВ/ през процесния период; основанието, размера и изискуемостта на вземането за такса „дялово разпределение“, а по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Не е спорно по делото, че ответникът е потребител на доставяна топлинна енергия за битови нужди в имота му, находящ се в гр. София, ул.

3

****, аб.№ 254792, за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително.

Спорно е обстоятелството досежно това дали в банята на имота е налице отоплително тяло – щранг лира, което следва да бъде включено при изчисляване на потребената топлинна енергия в имота.

От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Б.Т., която съдът цени като компетентно и обективно дадена, се установява че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление в имота е в размер на 568,12 лева /включваща сградна инсталация и отопление имот/, а сумата за БГВ – 411,93 лева, или общо – 980,05 лева. Вещото лице е посочило, че през процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата, където се намира процесния имот се е извършвало съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. След посещение на имота, вещото лице е дало заключение, че в банята не се виждат щрангове, тъй като същите са зазидани и тъй като навсякъде е облицовано с плочки. При оглед в мазето е констатирано, че оттам тръгват две тръби с диаметър ¾ цола, които вероятно са щранг лирите. Посочено е, че не са установени други апартаменти, извън процесния, в които да не са скрити щранговете.

Разпитана в съдебно заседание на 03.06.2024 год., вещото лице Т. е посочила, че в сградата, в която се намира апартамента на ответника, инсталацията е изградена с щрангове, преминаващи през банята на този апартамент. Те били зазидани, като включително съсед от долния етаж е потвърдил, че са зазидани и не се виждат, но съществуват. Вещото лице сочи също така, че поради това топлоподаването може да е по-слабо, но съществуват и не са прекъснати, което установила при огледа в мазето.

Следователно, на базата на заключението по изслушаната съдебнотехническа експертиза се налага извод, че преминаващите тръби в имота на въззивника са отоплително тяло – щранг лира, поради което потребителят дължи заплащане на цената на топлинна енергия, отдадена от същото, която е начислена от страна на доставчика на топлинна енергия при спазване на нормативната уредба.

В тази връзка, съдът кредитира заключението по съдебно-техническата 4 експертиза на вещото лице Т. като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата професионална компетентност.

Същото е достатъчно аргументирано, включително в две последователни съдебни заседания /на 03.06.2024 г. и на 01.10.2024 г./ пред първоинстанционния съд, поради което и съдът намира за неоснователни наведените оспорвания във възивната жалба относно заключението на вещото лице. Нещо повече – първоинстанционният съд изрично е указал на страната в откритото съдебно заседание на 03.06.2024 г., че има право да оспори експертиза, но такова оспорване не е направено. В тази връзка, съдът приема и че са дължими претендираната от ищцовото дружество суми за процесния период.

С оглед горното, доколкото съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и като констатира че не е налице нарушение на императивни правни норми, за което съдът следи служебно, и поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивния съд, се дължат разноски на ответника по жалбата в размер на 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като съдът оставя без уважение релевираното от въззивника възражение за прекомерност, доколкото обстоятелството, въз основа на което се е позовал въззивникът, а именно дали то се изплаща на служителите на правната дирекция на въззиваемата страна, е ирелевантно за дължимостта му.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18113 от 08.10.2024 год., постановено по гр.д.№ 63696/2023 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 120 състав.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 102,26 евро, представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6