Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 709 от 30.06.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1377/2022
Вид
Решение № 709
Подписан
30.06.2022
В сила
22.07.2022
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.80 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Бургас, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20222120201377 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на жалба от ЯН. П. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление № *F*/05.08.2021г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД - НАП Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лв.

В жалбата се иска отмяна на постановлението, тъй като случаят бил маловажен.

В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.

АНО страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

С оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил данъчно задължено физическо лице по смисъла на чл.3 от ЗДДФЛ и като такъв бил регистриран в ТД на НАП-Бургас. Поради това, като физическо лице, съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, следвало да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2020г, но не изпълнило това си задължение в законоустановения срок до 05.05.2021г.

Дължимата данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ била подадена на 28.05.2021г., като с оглед данните в нея бил определен данък за довнасяне 18.00 лева.

Актосъставителят- И.В., при обработка на декларацията, установила че същата се подава след изтичане на законоустановения срок, поради което съставила акт за установяване на административно нарушение. При връчването на АУАН, жалбоподателят подал и коригираща декларация, с оглед която данъкът за довнасяне бил 5,62 лева.

Въз основа на съставеният акт от Директора на Дирекция "Обслужване" при ТДНАП-Бургас било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което 1 административно наказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка.

За описаното нарушение наказващият орган наложил наказание "Глоба" в размер на 10 лв. на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП- Бургас. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Следва да се отбележи, че разминаването в размера на дължимия данък, посочен в НП и действително дължащия се данък, не накърнява правата на жалбоподателката, тъй като от значение за състава на нарушението е закъснялото подаване на декларацията, която е безспорно индивидуализирана.

Правилно административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 53 ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ е наложил наказание "Глоба", тъй като именно там е предвидена санкция за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, каквото виновно поведение в случая е налице. Правилно е определен крайният срок за подаване на декларацията- 05.05.2021 г. ,тъй като периода от 30.04.2021 г. до 04.05.2021 г. са били официални почивни дни.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай е видно от материалите приложени по преписката, че декларацията е подадена от жалбоподателя със закъснение.

Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил 2 нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране на приходи и разходи, не е довело до неправилно изчисляване или невнасяне на данъци, както и не са настъпили каквито и да било вредни последици за бюджета. В случая няма данни декларацията да е била подадена след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по установяване нарушението и откриване нарушителя, а напротивнарушението е било установено именно при подаването на декларацията на 28.05.2021 г.

Въззивникът сам е предприел действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. На следващо място, от посоченото в постановлението обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Самото нарушението е от възможно най- лекия вид измежду визираните в хипотезата на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Накрая, съдът намира, че е от съществено значение обстоятелството, че действително дължимия данък е в размер на 5,62 лева, т.е. в изключително нисък размер. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на жалбоподателя наказание.

Изложеното предпоставя отмяна на обжалваното постановление, като настоящият състав намира, че не следва да се прилага чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в редакцията, която е в сила от 23.12.2021 г., която гласи, че когато съдът отмени постановлението поради маловажност, с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Това е така, тъй като макар да се касае за правомощие на съда, по същество с нормата са предвидени материалноправни последици за нарушителя. Предупреждението препятства възможността за повторна отмяна на постановление за същото нарушение, поради маловажност на случая, за определен срок във времето, което е безспорно означава, че се засяга правния статус на лицето.

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Така изложеното, следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки административно-наказателни последици. В настоящия случай, по-благоприятен закон е този преди промяната от 23.12.2021 г., тъй като към лицето няма да бъде отправено предупреждение, което при всички случаи ще има негативен ефект в правната сфера на лицето.

В този смисъл е и Решение № 1049 от 10.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2022 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

3

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *-F*/05.08.2021г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД - НАП Бургас, с което на ЯН. П. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4