Решение № 641 от 11.05.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 641 11.05.2022 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Десислава Фотева като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2898 по описа за

2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Жалбоподателят Д.И.С., с адрес: *** е оспорил Заповед № РД-08-943 от 06.12.2021г. на Кмета на Община Айтос, с която му е наредено да премахне незаконен строеж „дървен навес“, изграден върху общински поземлен имот № 200, кв.13 по плана на с.Тополица, която счита за материално и процесуално незаконосъобразна. Сочи се, че неправилно е определен адресатът на административния акт, тъй като наемател на сградата е дружеството „Д. 74“ЕООД. Въпреки, че жалбоподателят е собственик и управител на това дружество, според него именно фирмата следва да бъде задължен субект, адресат на издадения индивидуален административен акт. Описаният навес съставлявал стреха без стени, козирка над наетия от дружеството магазин и покрива упоменатата в заповедта „обособена площадка“, тераса, която е изградена още при построяването на сградата- преди повече от 50 години. Сочи се, че т.нар. от жалбоподателя „стреха“ съществувала от много години, от периода преди 1975г., доколкото управителят на дружеството е жител на населеното място и е роден там, поради което фактите са му известни. Първоначално, процесният навес е бил изграден от замонолитени в основата метални тръби и профили, покрити с етернитови плоскости, във вида в който се е запазил откъм северната фасада на сградата, а понастоящем двата други обекта на първия етаж са със същата или подменена преди процесния период метална конструкция, покрита с винилови платнища и оградена със силиконови завеси. Собственик на обекта е ПК „Напред“, от която дружеството е наело под наем магазина през 2014г. Към този момент стрехата /навеса/ е била в негодно състояние, като имало нарязани и отчупени, ръждясали профили, вкопани в разбита на места липсваща циментова настилка на терасата. Сочи се, че в самият наемен договор е бил определен тригодишен период за основен ремонт и преустройство, осъществен с разрешение за строеж № 20 от 18.04.2017г., в което като възложител е посочена потребителната кооперация, а като инвеститор е записано дружеството „Д. 74“ ЕООД. В този период е извършено и възстановяването на стрехата, наречена в обжалваният акт „навес“, при което на мястото и с размерите на старите на замонолитените стари елементи на металната конструкция, посредством разглобяеми съединения с ъглови планки и болтове се поставя настоящата дървена конструкция, покрита с битумни плоскости, тип „ондулин“, като била по-лека, естетична и безопасна. При положение, че така направеното „подобрение“ е било обект на договаряне със собственика на вещта- ПК „Напред“ в цитирания договор за наем, така поставената козерка или стреха следва да е собственост на потребителната кооперация. Навесът не е свързан със сградни инсталации и техническа инфраструктура, може да бъде отделен от основната постройка без да се разглобява, респективно да се постави на друго място, поради което според оспорващата страна същият има характер на „преместваем обект“, а не на строеж, както неправилно е квалифициран в оспорената заповед. Твърди се, че описанието на незаконния строеж е неточно и неясно, като са посочени размери, които се разминават значително с тези на реалния обект, а не се твърди констатациите да се отнасят за част от него, която да е обособена. Не е ясно и по отношение на кой обект този навес се явява допълващо застрояване, тъй като се изтъквало качеството на жалбоподателя като собственик, но обектът, собственост на дружеството управлявано от Д.С. се намира на горен етаж и не е свързан механично или функционално с конструкцията, която е под котата на този втори етаж. При това положение, нито предназначението, нито резултата от „незаконното строителство“ са насочени към втория етаж. Оспорва се констатацията на проверяващите служители, обективирана в констативния протокол, а именно, че обектът се изгражда по време на проверката- 20.07.2021г. Твърди се, че след завръшването на ремонта през 2017г. по дървената конструкция и покриващият я ондулин са извършвани единствено дребни ремонти и поддръжка- боядисване, запълване на пукнатини и др. На следващо място, сочи, че наличието на процесния навес е от обществена полза, тъй като се ползва от гражданите при лоши метеорологични условия като място за изчакване на автобус и прочие, а в подкрепа на това са събрани и подписите на над 150 човека в искане до кметството да се запази този навес. В условието на евентуалност, претендира наличието на търпимост, ако се приеме, че процесният обект съставлява строеж, тъй като е съществувал без съществени изменения в исторически времена. Иска се обявяване на заповедта за нищожна или нейната отмяна, като незаконосъобразна.

Претендират се разноските по делото.

В хода на производството се ангажират гласни доказателства и СТЕ.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез процесуален представител- адвокат С.Г. поддържа жалбата. В писмени бележки по съществото на спора се позовава на приетите по делото доказателства и въз основа на тях доразвива доводите си за неприложимост на процедурата по чл.225а от ЗУТ доколкото процесният обект следва да се квалифицира като преместваем обект, а не строеж, по смисъла на ЗУТ.

Ответникът – Кмета на община Айтос, се представлява по делото от упълномощен юрисконсулт- Г.Г.- С.- гл.юрисконсулт на община Айтос. Оспорва жалбата. Представя административната преписка свързана с оспорената заповед. В съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора, излага становище за неоснователност на оспорването, тъй като според тезата на тази страна обектът съставлява именно строеж, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Сочи се, че независимо от факта, че е дървен навес той има характеристиките на надземна постройка, трайно прикрепена към земата, като по този начин се променя и предназначението на терена. За него не са издадени нито разрешение за строеж, нито има одобрен инвестиционен проект. Формата и размерите на обекта не дават основание да се приеме, че обектът е преместваем.

Независимо от казаното от вещото лице, според ответната страна покривната конструкция не може да се премахне, без да се наруши целостта. Съгласно условията определени в Наредбата за реда за разрешаване поставянето на преместваеми обекти на територията на община Айтос същият следвало да е с максимална площ до 15 кв.м. и височина до 3 м. видно от констатациите на вещото лице, обектът е с Г-образна форма, има различна височина в двете страни, а общата застроена площ е над 40 кв.м. Начинът на изграждане- чрез дървени колони трайно прикрепени към земата обеславят извода, че представлява строеж и за него са относими правилата на ЗУТ за строежите, а именно изискването на одобрен проект и разрешение за строеж с каквито същият не разполага. Оспорва се и становището на насрещната страна, че съоръжението има характер на слънцезащитно. Навесът представлява допълваща постройка спрямо основното застрояване, като сградата който се ползва от жалбоподателя е кафене и навесът е част от този обект, макар при посещението на вещото лице да са били премахнати масите. Самият жалбоподател навеждал доводи, според които навесът има обслужващо и спомагателно значение. Неоснователно, според ответната страна, е позоваването на института на търпимост, тъй като обектът е изграден през 2021г., което се доказва от съдържащите се по делото документи, а именно констативния акт и документи за собственост на жалбоподателя, при което хипотезите на търпимост са извън периода на изграждането на обекта и са неприложими. Неоснователно било и заявеното от него по отношение адресата на заповедта. Именно жалбоподателят като физическо лице е установен като физически извършител на незаконния строеж, което се доказвало и от показанията на изслушания свидетел. В заключение, счита, че издадената заповед е законосъобразна и отговаря на всички нормативни изисквания, поради което оспорването е неоснователно и иска отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски- юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, засегнато от издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от оспорването.

Жалбата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчване на заповедта на 09.12.2021г. (л.24 от делото), тъй като е била подадена на 23.12.2021г. (чрез

Кмета на община Айтос), и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:

По фактите:

По делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че жалбоподателят Д.С. е управител на дружеството „Д. ***, което стопанисва обект– негова собственост, а именно самостоятелен търговски обект- с РЗП 181.21 кв.м., състоящ се от кафе-аперитив, обособено на ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна търговска масивна сграда, находяща се в с.Тополица, община Айтос, както и самостоятелен вход на първи етаж на сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общински поземлен имот № 200, в квартал 13 от ПУП на с.Тополица, видно от нотариален акт № 134, том първи, рег. № 1253, дело № 93 от 2017г. (л.27 от делото).

Представен е и договор за наем от 23.06.2014г. /л.28-30 от делото/, сключен между ПК „Напред“, в качеството на наемодател и „Д. 74“ЕООД, като наемател на недвижим имот- магазин, със застроена площ от 67 кв.м., разположен на първи етаж от двуетажна масивна сграда в с.Тополица за 7 години, считано от датата на подписване, т.е. считано от 23.06.2014г., но според заявеното от самия жалбоподател към приключване на устните състезания по делото не е налице друг последващ договор със същия предмет. Въпреки това, не са налице доказателства опровергаващи заявеното от оспорващия, че именно неговото дружество стопанисва този обект-магазин и към момента на започване производството за установяване на незаконен строеж, респективно към датата на издадената заповед по реда на чл.225а от ЗУТ.

На 25.11.2021 г., е извършена проверка от служители на община Айтос, дирекция „ТСУРР“ на обект „дървен навес, намиращ се в поземлен имот № 200, кв.13 по плана на селото. Съставен е КА № 4 от същата дата /л.33-36 от делото/. Посочено е, че недвижимият имот, върху който е изграден навеса е общински, съгласно АОС № 903 от 10.06.2020г., а самият строеж /дървения навес/ е собственост на Д.И.С., съответно проверката е извършена в негово присъствие. Детайлно е описано, че строежът е изпълнен от същото лице, което се явява и възложител, както и „строител“. Няма строителен надзор, нито одобрен проект, не е съгласувано изпълнението с контролни органи, респективно липсва разрешение за строеж. Няма протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга, не е предоставяно съгласие от собственика на земята. Строежът е изпълнен в южната част на ПИ 200, в кв.13 по плана на с.Тополица и представлява дървен навес с размери 12.20 м. х 3.40 м на площ от 41 кв.м. в Г-образна форма. Изграден е върху дървени колони, захванат трайно върху обособена площадка пред търговски обект. Покривът е едноскатен с наклон към улицата. Съгласно констатациите на проверяващите служители от общинската администрация, обектът съставлява строже по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е строеж- допълващо застрояване, като съгласно чл.137, ал.1, т.5, подточка „в“ от ЗУТ се категоризира като такъв от пета категория. Не са представени строителни книжа, нито са открити такива в архива на общината, поради което служителите заключили, че е изграден в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, без необходимите книжа и разрешение за строеж. На последната страница от констативния акт с есочи, че присъствалият на мястото по време на проверката извършител на строежа- жалбоподателя е отказал да получи препис от КА на тази дата- 25.11.2021г., за което е положен подпис на нарочен свидетел /л.36 от делото/.