Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5144 от 23.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5949/2022
Вид
Решение № 5144
Подписан
23.05.2022
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • § 1, т.33а · Закон за енергетиката
  • § 1, т.43 · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5144 гр. София, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110105949 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [фирма] против [ответник] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 66341/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и ищеца не е подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поради което е налице обогатяване без основание за сметка на ищеца, съответно длъжникът – настоящ ответник дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от [фирма] на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение с [фирма]. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния 1 сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава, но дължимите суми не са заплатени. В исковата молба ищецът твърди още, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, но издадената заповед била оспорена от длъжника. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 33,76 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], апартамент с два входа, с която сума ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.; сумата от 11,20 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 2,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 15.11.2021 г. Претендирана и направените по производствата разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца за доставена топлинна енергия през исковия период, като се сочи, че не са получавани и фактури. Прави се възражение за погасителна давност.

Възразява се срещу привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца с доводи, че ответника няма никакви отношения с посочените от ищеца две дружества.

Възразява се срещу доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи. Оспорва се истинността на представените към исковата молба документи. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 66341/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 33,76 лева, 2 представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], апартамент с два входа, с която сума ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.; сумата от 11,20 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 2,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 15.11.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 25.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 66341/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложено писмо от 08.09.2021 г. от ищеца до ответника относно дължими суми за топлинна енергия в общ размер на 325 996,34 лева, без данни за имотите и периода, за който се отнасят. Видно от приложената разписка е, че писмото е връчено на адресата на 10.09.2021 г.

По делото е приложено писмо от 08.10.2021 г. от ищцовото дружество до ответника, ведно с приложена към него справка, без данни за съставител, съдържаща данни за дължими суми за топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“ за множество недвижими имоти на територията на гр.София, сред които и процесния.

Видно от приложената по делото разписка е, че писмото е връчено на представител на адресата на 12.10.2021 г.

По делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 02902 от 10.04.2001 г., от който се установява, че процесния недвижим имот е с предоставени права на Областния управител на Област София, на основание чл.18 ЗДС.

Видно от приложения по делото договор от 08.11.2001 г. е, че ЕС, където се намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с „[фирма]

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице – специалист-топлотехник, въз основа на материалите по делото и извършените справки е констатирало, че през исковия период ФДР е било дружеството [фирма], което е разпределяло топлинна енергия само за сградна инсталация – припадащия се дял на имота към общата отопляема кубатура на имота. В имота не е разпределяна ТЕ за отопление и БГВ, тъй като няма радиатори и не са ползва топла вода. Отоплителната инсталация е изпълнена със скрити /вкопани в стените/ вертикални щрангове. Според заключението разпределяната ТЕ през процесния 3 период от третото лице-помагач за процесния апартамент, е в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че технологичните разходи на АС са приспадани от месечните отчети на топломера, тъй като са за сметка на ищеца.

Топломерът, монтиран в АС на процесната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи исковия период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 44,96 лева – главница, в т.ч. сумата от 11,20 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 8,46 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 2,13 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 4

06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

В конкретния случай ответникът оспорва доставката на топлинна енергия, но не и правото на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от приложения по делото Акт за частна държава собственост е, че имотът е предоставен за управление именно на областния управител.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като ищецът е приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер и годишните отчети на уредите за дялово разпределение, изготвени от ФДР [фирма], срещу които по делото няма данни за подавани възражения от страна на ответника във връзка с отчетените показания.