Решение № 366 от 17.10.2023, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 758/2023
- Вид
- Решение № 366
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 02.01.2024
- Състав
- Маргарита Пламенова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 48, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 366 гр. Дупница, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200758 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
И. С. Г. с постоянен адрес: с. Я........, обл. К..........., ул. Г.Г. № ......... ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 23-0348-000086 от 20.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница в частта на п. 1, в която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част, като моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.02.2023 г. в 15:29 ч. жалбоподателката И. С. Г. управлявала лек автомобил ,,А..........“ с рег. № .............. в гр. Дупница по ул. ,,Седма Рилска дивизия“ в посока ул. ,,Цар Симеон Велики“, като същата била без поставен обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. Водачът бил забелязан от автопатрул на РУ-Дупница, съставен от свидетелите П. и Д., като св. П. с оглед установеното нарушение съставил АУАН на водача, 1 който е подписан на място от него, от свидетеля Д. и от нарушителя без възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 23-0348-000086 от 20.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на И. С. Г. е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението – Д. П. и Д. Д., които потвърждават изцяло фактическите обстоятелства изложени в акта. Заявяват, че водачът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Намирали се на място, което им позволявало да възприемат управлението на автомобила от водача, който бил без поставен обезопасителен колан.
Жалбоподателката е дала обяснения по случая като твърди, че докато е управлявала автомобила е била с поставен колан, който свалила, когато спряла, за да слезе от автомобила при приближаването на полицейския служител към нея.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в тази им част като възприема същите единствено като защитна теза, неподкрепена от показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, като съдът не намира основания да не кредитира и да поставя под съмнение достоверността на техните показания. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви, като и двамата поддържат констатациите отразени в акта, спомнят си случая и дават подробни показания по него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите П. и Д., както и частично от дадените от жалбоподателката обяснения пред съда относно това, че е управлявала автомобила сама н посочената дата в посочения пътен участък. Съдът базира изводите си за фактите и върху приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
Информацията в тях се потвърждава и не се отрича от показанията на разпитаните свидетели полицейски служители – актосъставителят П. и свидетелят Д.. Съдът приема с доверие казаното от полицейските служители доколкото същите споделят добросъвестно и сравнително еднопосочно и последователно известните им факти и обстоятелства установените при проверката. След предявяване на АУАН и двамата поддържат категорично констатациите в същия. Не са налице данни или дори твърдения за някакви техни предходни влошени отношения с жалбоподателката, като според съда наличната липса на спомен за някои обстоятелства се дължи изцяло на изтеклия продължителен период от време и ежедневната еднотипна заетост на полицейските служители с аналогични нарушения по ЗДвП.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество 2 е неоснователна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОДМВР, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Спазени са всички императивни изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От процесуална страна, проверката на съдържанието на АУАН и на НП обосновава изводи за това, че релевираното деяние е описано с всички съставомерни признаци, включително форма на изпълнителното деяние, правна квалификация и санкционна норма.
Констатира се пълно съответствие между описаните фактически обстоятелства, посочената за нарушена норма и административнонаказателната такава, по която е квалифицирано нарушението и е наложено наказанието. В тази връзка, видно от АУАН и НП, на жалбоподателят е било точно и ясно разяснено кога, къде и как е извършил процесното нарушение, коя правна норма е нарушил. Контролният и наказващият орган са посочили точно нарушената правна норма. Поради това съдът приема, че и контролният и наказващият орган не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя при изготвяне на АУАН и НП.
Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на редовно съставения АУАН относно констатираното нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, по силата на която правна норма е прието от законодателя, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на същия член, в който е посочено, че: могат да не използват обезопасителни колани: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 4. инструкторите при управление на автомобила с учебна цел. В настоящия случай не е било налице изключението, посочено в ал. 2 на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, същата е фиксирана, а именно „глоба” в размер на 50 лв.
Предвид гореизложените съображения съдът ще потвърди наказателното постановление в обжалваната му част по п. 1, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0348-000086 от 20.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница в частта по п. 1, в която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на И. С. Г. с постоянен адрес: с. Я........, обл.
К..........., ул. Г.Г. № ......... с ЕГН ********** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4