Решение № 515 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова. като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330107454 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ж. Д. П., ЕГН ********** против „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК 203615520, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума в размер на 50 лв., платена по клаузи за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем № ***** г. и сума в размер на 50 лв.- платена по клауза такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по паричен заем № ***** г.

Претендира се законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че между нея в качеството й на заемател и ответника в качеството на заемодател е сключен договор за кредит от **** г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 2500 лв.Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 38,75 % и ГПР от 45,45 %. Съгласно постигнатите договорености заемателят следвало да заплати еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер от 1842,30 лв., както и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по паричен заем в размер на 1842,30 лв. Така при заемна сума в размер на 2500 лв., ищцата следвало да върне обща сума в размер от 7020,18 лв. на 18 равни месечни погасителни вноски. По договора ищцата заплатила обща сума в размер от 3894 лв., с която била погасена част от главницата в размер на 1211,64 лв., част от договорна лихва от 641,46 лв., 1978, 13 лв., с която били погасени едновременно част от двете начислени такси, 22,77 лв.- наказателна лихва и 40 лв.

– такса събиране.

На ***** г. остатъкът от вземанията били продадени на Агенция за контрол на просрочени 1 задължения ООД, в което дружество се съхранява и договора.

Ищецът сочи, че като потребителски договор по смисъла на чл. 9 ЗПК договорът е недействителен на специалните основания в чл. 22 във вр. с чл. 11 ЗПК и по – конкретно на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди се нищожност на договорната възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПК и липсва каквато и да е било яснота по какъв начин е формиран същия респ. общата дължима сума по него. Твърди се, че в същия е следвало да се включи неустойката, което от своя страна ще доведе до надвишаване на 50 % на ГПР.

Твърди се нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие със сочените законови разпоредби и в частност чл. 10а, ЗПК. Ищецът счита, че поради недействителност на договора, то на основание чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност, поради и което платените суми, надвишаващи върната заемна сума по главницата, са платени без основание и следва да бъдат възстановени.

Иска се връщане на сумите платени по оспорените клаузи, като платени без основание.

Моли се да се уважи иска. Претендират се разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срок, като молбата за възстановяване на срока за депозиране на отговор е оставена без уважение с влязло в сила определение.

С протоколно определение от ***** г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като искът за връщане на недължимо платени средства по клауза еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение да се счита предявен за сумата от 404,98 лв., а искът за връщане на недължимо платени средства по клауза такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за паричен заем да се счита за предявен за сумата от 989,02 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че на ***** г. между ищеца и ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № **** с лихвен процент по кредита 38,75 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 45,45 %.

Съгласно сключения договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2500 лв., като същият служи като разписка за получената сума. В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение.

Отразено е, че общият размер на кредита, включващ главница, лихви и такса за индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на 2 заявка за одобрение на паричен заем е в размер на 7020 лв., която е уговорено да се погаси чрез заплащане на 18 броя погасителни вноски от по 390 лв. с дата на плащане на първата погасителна вноска – **** г. В договора за кредит е отразено, че се дължи такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1842,12 лв. и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1842,30 лв.

Отразено е правото на отказ от договора, както и на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях. Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица. Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, който е приет и като писмено доказателство по делото. В него е отразен размер на месечната вноска, оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, общ размер на погасителната вноска и падеж на плащане на всяка от погасителните вноски.

Приети са като писмени доказателства и форма за кандидатстване за кредит, СЕФ и подписани Общи условия на „Кредит тайм“ ЕООД, приложими към договори за паричен заем.

По делото е прието, като неоспорено от страните, пълно и обективно, заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира по отношение на установените размери на платените суми. Вещото лице установява, че общият размер на заплатените от ищеца на ответника по процесния договор за кредит суми са в общ размер от 3894 лв., като вещото лице посочва и начина на погасяване на задължения по договора за кредит, съгласно счетоводството на ответното дружество.

Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Тайм" ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1200 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, 3 дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 2500 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е почти три пъти пъти по-голяма – 7020 лева.

Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителна такса за изготвяне на кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем противоречат и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

4

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и клаузата за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.