Решение № 1278 от 26.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. Плевен, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100752 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 608,96 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 120,03 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу И. Д.

И., ЕГН**********, *** и Н. И., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.

№********** /20*** по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците- апартамент № ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за 1 него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/1***г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***.

Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-266,37 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 321,24 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 21,35лв., корекция-0 лв. Твърди, че в имота 2 на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 139,24 куб.м.

Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца солидарно срещу двамата ответници за сумата 608,9630 лева за главница за периода 01.11.2021г. – 30.04.2024 г., 120,03 лева мораторна лихва за периода от 05.01.2022г. до 05.09.2024г. и законната лихва върху главницата от 24.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ********** /20***г. по описа на ***. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения *** на ответниците, в който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че ответниците не пребивават в имота и не са потребявали топлоенергия, тъй като количеството топлоенергия е малко и няма как да отопли имота. Твърди, че не става ясно как е формирано задължението. Счита, че сумите са начислени произволно. Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.В ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се от Нотариален акт № ***, том ***, дело ***/***, че И. Д.

И. е придобил правото на собственост върху Апартамент № ***, находящ се в ***.

Установява се от Справка от НБД Население, че И. Д. И. е сключил граждански брак с Н. И. на ***г.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в ***, приети с протокол от ***г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №***/***г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.

Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на 3 правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Съдът възприема заключението на първоначалната и допълнителна съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение на ответниците за топлинна енергия за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2024г. е в общ размер от 608,96 лв./ 0 лв.- топлоенергия за отопление с ИРУ, 266,37 лв. топлоенергия за отопление без ИРУ, 321,24 лв.-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ- 0 лв. и 21,35 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.09.2024г. е в размер на 121,57 лв.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава на *** Й. В. Й. като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 7731,94 куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответниците е 139,24 куб.м. В имота на ответниците няма монтирани отоплителни тела. В имота не се ползва БГВ. Банята се отоплява със щранг-лира. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. и Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020г.

Топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия 4 водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. В абонатната станция е монтиран търговски уред за измерване на топлинната енергия — топломер. Съгласно действащата нормативна база топломерът трябва да е преминал съответната държавна проверка. За процесния период същият е преминал изискващите се проверки. Разпределението на ТЕ в имота на ответника е извършено съгласно Методика за дялово разпределение, приложение към чл. 61 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 608,96 лв.:

Установява се от Нотариален акт № ***, том ***, дело ***/***, че И. Д.

И. е придобил правото на собственост върху Апартамент № ***, находящ се в ***.

Установява се от Справка от НБД Население, че И. Д. И. е сключил граждански брак с Н. И. на ***г.

На основание чл.32, ал.2 СК ответниците като съпрузи са солидарно отговорни за претендираното задължение.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на 5 облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.

150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.