Решение № 143 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. П. 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205152 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. "*" № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М.Л.Б., чрез адв. А. С. срещу Наказателно постановление № 567/28.08.2025 г., издадено от А.И.С. – Заместник кмет * в община П. с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П. (приета с Решение № 71, взето с Протокол № 3 от 25.02.2016 г. на Общински съвет – П. изм. и доп.).

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди приложената санкционна норма на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ да е неотносима към фактите, описани в наказателното постановление.

Поддържа с приетата за нарушена разпоредба да се санкционират деяния, които са предвидени като административни нарушения в отрасловия ЗМДТ, а не в подзаконови нормативни актове, но въпреки това неговата отговорност да е ангажирана за нарушение по наредба, издадена от Общински съвет – П..

Счита по този начин законът да е приложен неправилно. Твърди, че задължението, предвидено в ЗМДТ, е да плаща такса за ползването на място, общинска собственост, но неплащането на таксата в срок да не е административно нарушение съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗМДТ. Моли 1 наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице маловажен случай на административно нарушение.

Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. А. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт В. П., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище правилно да са определени както нарушената материалноправна норма, така и основанието за налагане на санкцията, като наказващият орган да е съобразил отмяната по съдебен ред на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П.. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Б.“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.09.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 11.09.2025 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Б.“ ЕООД имал издадено Разрешение № ОБ001541/10.06.2024 г. за ползване на място общинска собственост с площ от 32 кв.м., намиращо се в гр. П. спортен комплекс „О. и к.“, обект № 14.1 в зона 4 до П.м., за поставяне на мобилни преместваеми обекти с предмет на дейност търговия. Разрешението било със срок на валидност от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г.

На 12.05.2025 г. жалбоподателят подал до кмета на община П. заявление с № 25 Ф-2881 за издаване на ново разрешение за ползване на същото място общинска собственост, за поставяне на преместваеми съоръжения за продажба на храни и напитки за периода от 15.06.2025 г. до 14.06.2026 г.

С решение на кмета на общ. П. административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 25Ф-2881/12.05.2025 г. било спряно. Това решение била обжалвано по съдебен ред, като с Определение № 6868 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 1393/2025 г. по описа на Административен съд – П. жалбата на „Б.“ ЕООД срещу решението на кмета 2 на община П. за спиране на административното производство била отхвърлена.

На 01.07.2025 г. в гр. П. свид. С. Г. Й. – инспектор в п. общински инспекторат (ПОИ), при изпълнение на служебните си задължения извършила проверка на дейността на мобилни преместваеми обекти, разположени в СК „О. и к.“. Около 11:30 ч. на 01.07.2025 г. свид. Й. пристъпила към проверка на обект № 14.1 в зона 4, стопанисван от жалбоподателя „Б.“ ЕООД. На мястото, което било общинска собственост, били разположени преместваеми обекти, като в каравана се продавали понички, сладоледи и други артикули.

Управителят на дружеството М.Л.Б. присъствал при започването на проверката. Обектът бил в работен режим, в уверение на което от въведеното в експлоатация фискално устройство бил изведен служебен бон № 0005253. В хода на проверката чрез ролетка и по външния контур на разположените обекти била измерена общата площ на ползваното място - общинска собственост, която била 32 кв.м. Свидетелката Й. изискала да й бъде представено актуално разрешение за ползване на общинското място, където били поставени преместваемите съоръжения за извършване на търговска дейност. До края на проверката не било представено действащо разрешение.

Към тази дата – 01.07.2025 г., жалбоподателят „Б.“ ЕООД нямал издадено разрешение за ползването на това място, което било общинска собственост, за разполагането на преместваеми обекти. Свидетелката Й. извършила справка в информационната система на Община П. откъдето узнала, че в полза на жалбоподателя нямало издадено и действащо разрешение за ползване мястото - общинска собственост.

На същата дата свид. Й. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 006942 от 01.07.2025 г. срещу жалбоподателя „Б.“ ЕООД, в присъствието на неговия законен представител и на свидетел. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството срещу разписка.

Жалбоподателят подал писмено възражение с вх. № 25ПОИ-646 от 10.07.2025 г. срещу съставения му акт, което наказващият орган приел за неоснователно.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. Г. Й.. От тях се разкриват обстоятелствата, които свидетелката е наблюдавала и установила по време на проверката. На първо място изяснява се, че провереният обект е стопанисван от дружеството жалбоподател и е бил в работен режим към момента на 3 започване на контролните действия. В тази част свидетелските показания намират подкрепа в писменото доказателство служебен бон. При разпита си свидетелката изброява част от продаваните в обекта стоки, което показва наличието на добре съхранен спомен от проверката и така придава повишена доказателствена стойност на разказа й. Накрая свидетелските показания за източник на доказателствена информация и за обстоятелството, че жалбоподателят е нямал издадено и действащо към датата на проверката разрешение за ползването на мястото, което е било общинска собственост. И в тази част показанията на свид. Й. получават доверие, тъй като са проверени при съпоставката им с писмените доказателства. В разпита си свидетелката изяснява начина, по който е узнала това обстоятелство – след извършена справка в информационната система на Община П..

От Разрешение № ОБ-001541/10.06.2024 г., издадено от кмета на община П. (лист 21 от делото) се установява, че в полза на жалбоподателя „Б.“ ЕООД е издадено разрешение за ползване на място - общинска собственост за поставяне на мобилни преместваеми съоръжения и за извършване на дейност – търговия, като срокът на валидност на разрешението е от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г. Установява се още, че мястото е с площ от 32 кв.м. и се намира в гр. П. СК „О. и к.“, като представлява обект № 14.1 в зона 4 до П.м..

От служебен бон № 0005253 от фискално устройство с ИН: ED377951 и с ИН на фискалната памет (ФП): 44377951 се изяснява, че същият е издаден на дата 01.07.2025 г. от търговски обект, който не е стационарен и се стопанисва от жалбоподателя „Б.“ ЕООД.

От заявление с вх. № 25Ф-2881/12.05.2025 г. по описа на община П. (лист 22 от делото) се установява, че жалбоподателят „Б.“ ЕООД е отправил искане за издаването на разрешение за ползване на място - общинска собственост, намиращо се в гр. П. СК „О. и к.“, зона 4, обект 14.1, с площ от 32 кв.м. за периода от 15.06.2025 г. до 14.06.2026 г.

От решение на кмета на Община П. по заявление с вх. № 25Ф2881/12.05.2025 г. (лист 23-25 от делото) се изяснява, че образуваното по заявлението от жалбоподателя административно производство е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.

От Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023 г. на кмета на Община П. се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице. Компетентността на актосъставителя се доказва от Заповед № 24ОА-1406/07.06.2024 г. на кмета на Община П..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон по делото се доказва, че от обективна страна на 01.07.2025 г. в гр. П. жалбоподателят „Б.“ ЕООД е ползвал място – общинска собственост, находящо се в Спортен комплекс „О. и к.“, зона 4 до П.м., обект № 14.1, с площ от 32 кв.м., на което е разположил преместваем обект за осъществяване на търговска дейност, но без да има издадено по надлежния ред разрешение за ползването на това място. Датата на 4 извършване на деянието се установява от приетия като писмено доказателство служебен бон № 0005253 от 01.07.2025 г. От показанията на свид. Й. се разкрива, че провереният обект представлява преместваемо съоръжение – каравана за продажба на понички и сладоледи и че по време на проверката е бил в работен режим. Доказателство за последното обстоятелство отново представлява служебният бон, с който в случая е регистрирана операцията „служебно въведени суми“ от деня на проверката. Доказано е на следващо място и че търговската дейност е осъществявана от жалбоподателя „Б.“ ЕООД, чиито индивидуализиращи данни са вписани в служебния бон – наименование, адрес, ЕИК, идентификационен номер по ЗДДС. Съдът приема, че провереното съоръжение се квалифицира от правна страна като преместваем обект съгласно дефиницията по чл. 1, ал. 2 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П.. То се определя и като мобилен обект по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от същата Наредба. Следователно за извършването на търговска дейност, която е доказана по делото към дата 01.07.2025 г. чрез проверката от свид. Й., жалбоподателят се е нуждаел от издадено и валидно разрешение за използване на място – общинска собственост, за разполагане на преместваем обект, поставен по смисъла на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П..

Необходимото разрешение представлява индивидуален административен акт, който се издава по процедурата, уредена в раздел II от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П.. Материалноправното задължението за лицата, осъществяващи търговска дейност на място – общинска собственост, да се снабдят с такова разрешение, е регламентирано с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П. която е и приетата за нарушена правна норма в обжалваното наказателно постановление.