Решение № 1003 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100510519 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – Н. Д. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. Г., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение №20221943 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело №33559/2020г. по описа на СРС, Г.О., 125-ти състав, в частта, в която е осъден жалбоподателят да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, сумата от 2201.01 лв., главница по договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от 19.08.2004г., сключен с "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, придобито от ищеца въз основа на универсално правоприемство – като правоприемник на първоначалния кредитор, чрез преобразуване по чл.262 ТЗ чрез вливане на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД в "И Ар Би Лизинг България" ЕАД и вливане на последното дружество в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вписани в Търговския регистър на 29.11.2019г. и на 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.07.2020г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата от 374.33 лв., сторени от ищеца разноски.

Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи, с които се оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца в качеството му на кредитор по отношение на претендираното вземане от ответника по сключен с "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от 1

19.08.2004г.. Оспорва се още възникването и съществуването на валидно обвързващо страните облигационно отношение по договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от 19.08.2004г., както и издаването на кредитна карта въз основа на представеното по делото заявление. Твърди се още, че ответникът не е бил запознат и не е получил Общите условия към сключения договор, поради което поддържа, че по делото е останал недоказан факта на сключване на процесния договор за издаване на кредитна карта "Euroline". Сочи се още, че с оглед обстоятелството, че договорът за заем е реален, по делото е останал недоказан съществен елемент от процесния договор за издаване на кредитна карта "Euroline", а именно предоставяне на заемната сума на ответника. Оспорва се още, че ответникът е получил уведомление, съдържащо изявлението на кредитора за прекратяването на договора и обявяването на цялото задължение за предсрочно изискуемо и в този смисъл се твърди, че по делото не е доказан размера на претендираното вземане за главница. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго решение, с което да отхвърли предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, чрез процесуален представител адв.Х. И., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за доказаност на заявената искова претенция. Подробни аргументи в горния смисъл са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, срещу Н. Д. К., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното решение на СРС в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД.

Постановеното решение на СРС в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД поради извършено съдебно прихващане, е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционна решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на В К С ) . В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай спорен по делото е въпросът, пренесен и във въззивното производство, относно това дали между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и Н. Д. К. е б и л сключен договор за издаване на кредитна карта "Euroline", с която на картодържателя се предоставя кредитен лимит, който да ползва срещу задължението да изплати ползваната част от него, т.е. налице ли е договор за кредит.

В настоящата хипотеза по делото е прието като доказателство заявление - договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от 19.08.2004г., което представлява документ, обективиращ в себе си както искане от заявителя - Н. Д. К. към картоиздателя "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД за издаване на кредитна карта "Euroline", така и договор, въз основа на който тя ще бъде издадена и получена. Полагането на подписи от заявителя и служител на картоиздателя в края на този документ следва да се приеме като одобряване на заявлението и сключване на договор за издаване на кредитна карта "Euroline". В хода на съдебното производство ответникът не е оспорил подписа си под заявлението - договор, поради което следва да се приеме, че са налице две насрещни и съвпадащи волеизявления за сключване на облигационно правоотношение, произтичащо от договора за издаване на кредитна карта "Euroline". Отделно от горното следва да се посочи, че в представеното заявление ответникът с подписа си писмено е потвърдил, че е запознат и приема Общите условия, които са неразделна част от заявлението. Следователно се налага извода, че със заявление - договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от 19.08.2004г. между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и Н. Д. К. е бил сключен договор за заем при Общи условия. В тази връзка възззивният 3 съд приема, че по делото е доказан факта на валидно сключен договор за кредитна карта "Euroline" от 19.08.2004г.. Предаването на картата не обуславя влизането в сила на договора за издаването й. Той може да се определи като консенсуален, двустранен и възмезден. Заявлението е било прието и кредитът е отпуснат. Това се установява, както от приложената фактура №1510000740 от 09.08.2004г., от която е видно, че сумата е отпусната на картодържателя. От заключението на счетоводната експертиза също се установява, че първата покупка е извършена на 19.08.2004г. за покупки на вноски в Германос с усвоена сума 36.91 лв. Т.е. картодържателят е усвоил отпусната му сума, което също е аргумент за наличието на валиден договор за издаване на кредитна карта "Euroline", което по същество означава договор за кредит. Според вещото лице от страна от ответника са усвоени 8958.9 8 лв., подробно описани в Приложение №1 в изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът е извършвал периодични плащания по задължението си, като последното такова е от 24.08.2016г.. По изложените аргументи въззивният съд счита за неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото наведените във въззивната жалба доводи за липса на валидно възникнало облигационно правоотношение между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и Н. Д. К., както и за липса на доказателства за приемане конкретно на представените с исковата молба Общи условия от последния, отпускане и усвояване на сумата по договора за кредитна карта. Отделно от изложеното следва да се посочи, че след като по делото са налице доказателства, че ответникът е заплащал покупки в търговски обекти, то се налага извода, че на същия е била издадена кредитна карта и изложените в обратния смисъл доводи и възражения във въззивната жалба се явяват недоказани и неподкрепени от събраните по делото доказателства.

На следващо място не може да бъде споделен доводът на въззивника, че в настоящото производство ищецът не е доказал активната си материално-правна легитимация на кредитор по отношение на претендираното вземане за главница по процесния договор за издаване на кредитна карта "Euroline" от 19.08.2004г., което същият основава на настъпило универсално правоприемство по отношение на първоначалния кредитор - "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. В случая промяната на кредитора е настъпила по силата на универсално правоприемство като ищецът "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, е придобил предприятието на "Бългериън ритейл сървисиз" АД със всичките му права и задължения, а това прехвърляне е вписано надлежно, включително и в Търговския регистър. Изложените в този смисъл правни аргументи в обжалваното решение настоящият състав напълно споделя и препраща към тях, без да излага собствени мотиви. В случая във въззивната жалба няма изложени доводи, различни от тези, които ответникът чрез процесуален представител е вече изложил в подадения писмен отговор и които са били обсъдени от първостепенния съд в мотивите на обжалваното решение.