Решение № 47 от 24.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000283 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44 от 14.08.2025 г. по т.д. № 68/2024 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдено ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД да заплати на П. А. П. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 30.03.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 50000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, и по-конкретно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е 1 присъдил обезщетение в завишен размер. Сумата от 20000 лв. е завишена и не кореспондира с практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, с характера и степента на причинените телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, както и на факта, че П. А. се е възстановила относително бързо и в обичайния за това срок. При определяне действителния размер на неимуществените вреди решаващият състав не е съобразил социално-икономическата обстановка в страната.

Моли съда да отмени решението, вместо което да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално се намали размерът на присъденото обезщетение.

Няма депозиран отговор по въззивната жалба, но в съдебно заседание процесуалния представител на ответника по жалба заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба П. А. П. твърди, че на 30.03.2024 на главен път между Златна Панега и гр. Ябланица е пострадала при ПТП, при което водачът на ТИР Ивеко Д. Т. навлиза в полагащото й се за движение платно, в което тя се е движила с л.а. Опел Астра, удря я и я избутва от нейната лента за движение. На същата дата тя посетила личен лекар, който е констатирал мозъчно сътресение и повърхностна травма на ухото. Оплаквала се от виене на свят, повръщане, гадене, главоболие и силни болки в двете уши. Насочена 2 била към специалист УНГ, когото посетила на 23.04.2024 г. и на прегледа лекарят констатирал двустранна невросензорна загуба на слуха. Лекувана медикаментозно. И към момента търпи болки и страдания. Предявила претенция към застрахователя на виновния водач, получена на 30.04.2024 г., но не успели да се споразумеят за изплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 50000 лв., за заплащането на която предявява настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва предявеният иск със следните възражения: оспорва се механизмът на произшествието; оспорват се претърпяните вреди и причинната връзка между тях и механизма на произшествието; претенцията е силно завишена; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не е била с поставен предпазен колан.

С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд Ловеч е прието, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания: лека форма на сътресение на мозъка, без обективна положителна неврологична симптоматика – зашеметяване, травма в областта на лявата ушна мида и двустранно намаление на слуха, епизодични световъртежи и болки в главата за срок от около два-три месеца. След извършен анализ на уврежданията, лечението, негативните изживявания, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20000 лв., и с оглед на това, че е отречено наличие на съпричиняване, изразяващо се в шофиране без поставен предпазен колан, е присъден в пълен размер приетото за справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 30.03.2024 г., показанията на св. Д. Т., на св. Д. Я., и изготвената съдебно автотехническа експертиза, на същата дата е възникнал инцидент, при който товарен автомобил Ивеко с водач Д. Т., движейки се по път І-3 в посока гр. София, се пристроил надясно в лентата, която оставала за гр. София, и по която се е 3 движил л.а. Опел Астра, управляван от ищцата. Двата автомобила се движели успоредно, като водачът на т.а. не възприел лекия автомобил, попадащ в мъртва точка на огледалото, в резултат на което се получил десен страничен кос удар за товарния автомобил с предната му дясна част, и ляв, страничен тилен удар за лекия автомобил Опел, като ударът и за двата автомобила преминава в притриващ. Автомобилът на ищцата е отхвърлен напред и надясно, тя успява да отбие и да спре, а товарната композиция спира след 150200 метра. От съприкосновението на двата автомобила, поради разликата в габаритите и масата, П. получава сериозно разтрисане, като тялото й полита назад и наляво, в резултат на което удря главата си. Лекият автомобил Опел е получил деформации по цялата лява страна – леви калници, леви врати, лявото странично огледало е счупено. Няма обективни данни за скоростта на движение на двата автомобила, но тя не е определяща за настъпването на произшествието. Автомобилът на П. получава сериозно разтрисане от удара с товарния автомобил, тялото й полита назад и наляво, като това отклоняване е възможно дори при правилно поставен предпазен колан. Главата не е обхваната от нето и има възможност за частично движение във всички посоки.

Вещото лице е извършило оглед на мястото и е анализирало поведението на двамата участници, съобразно пътната маркировка.

Представен е амбулаторен лист за осъществен преглед на 30.03.2024 г., деня на произшествието, в който е отразено обективно състояние на П. – умерено увредено общо състояние, унесена, сомнолентна, дезориентирана, намален слух и в двете уши, изразени палпаторни болки в областта на гръдния кош, на проекция на 7-8 ребро вляво, без данни за счупване на същите, хематом в гръдната стена с размери 15 на 14 см. Поставена диагноза – мозъчно сътресение, повърхностна травма на ухото. Предписана терапия.

Видно от амбулаторен лист от 23.04.2024 г., издаден от специалист УНГ, при извършен преглед са установени данни за двустранно приемно намаление на слуха, като е поставена диагноза двустранна невросензорна загуба на слуха. Предписана терапия.

От изготвената съдебно медицинска експертиза от вещо лице съдебен лекар се установява, че при произшествието П. е получила травма в областта на лява ушна мида и двустранно намаление на слуха /сензорно намаление/. В документацията не са установени данни за сътресение на мозъка с 4 категорична загуба на съзнание, по данни от съпруга й, след произшествието е говорила и викала. Вещото лице констатира лека форма на сътресение на мозъка без обективна положителна неврологична симптоматика, данни за зашеметяване, което обуславя временно и неопасно разстройство на здравето.

Вследствие на травмата на главата, пострадалата е получила намаление на слуха – трайно, което се потвърждава от изготвените аудиометрии.

Получените увреждания са в причинна връзка с произшествието.

На база съставените медицински документи по делото е изготвена съдебно медицинска експертиза, от вещо лице специалност УНГ, който е извършил аудиограма на 27.01.2025 г. на ищцата и е заключил, че тя е със звукоприемно /невросензорно/ намаление на слуха – двустранно. За дясното ухо, средната слухова загуба е 20 децибела и е в рамките на социално адекватен слух. Само за честотите над 8000 KHz, слухът е в границите на „тежко чуване“. В лявото ухо средната слухова загуба е 21,25 децибела. От 250 до 500 KHz, намалението на слуха на лявото ухо е на границата на „тежко чуване“. Над 4000 KHz липсва слухова перцепция за костната проводимост.

Въздушната проводимост за 6000 KHz и 8000 KHz е в границите на „тежко чуване“. Вещото лице е анализирало приложените медицински документи, като на приложената аудиограма от 23.04.2024 г. е констатирало двустранно звукоприемно намаление на слуха в степен на тежко чуване – 45-55 децибела, като за честотите над 4000 KHz е в степен на практическа глухота. Според вещото лице описаното мозъчно сътресение и последвало намаление на слуха са в причинна връзка с претърпяното ПТП. Съпоставени двете аудиограми, слуха на П. се е подобрил, като остава лекостепенно приемно намаление за всички честоти, но в рамките на нормален слух. Остава само намалението на високите честоти в лявото ухо. П. П. ще чува и разбира човешкия говор, в слухът й остава леко намален. Не може да се даде прогноза за възстановяване на слуха, но може да се направи опит за медикаментозно лечение в специализирана клиника.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че такова нИ. на слухова загуба, което е между нормалния слух и тежко чуване, в нормална среда няма да има изяви, но в среда на шумно място, може да е трудно разбирането на говора. Такъв тип на слуха е типичен за след мозъчно сътресение. Според него може да се опита консервативно лечение, но не вярва да се получи по-голямо подобрение от това, което е достигнато до момента. При първоначалната 5 аудиограма има загуба от 40 – 50 децибела, а сега – около 20-30 децибела.

Подобрението става първите дни след травмата, колкото повече време минава, толкова по-трудно е да се възвърне слуха, по-скоро лечението ще бъде насочено да не се влошава, да се задържи състоянието. Аудиограмата показва, че е увредена приемната част на анализатора, т.е. звукът достига до нерва, но нервът не може да го възприеме и да го предаде към мозъка, тъпанчето не е засегнато. Увредената част се намира в кохлеята, там има фини клетки и те явно са пострадали при сътресението.

Св. Д. Я. е съпруг на ищцата. Бил очевидец на катастрофата, пътували за гр. Ябланица с два автомобила, като той бил отпред, а П. зад него.

Възприел, че ТИР-ът ударил и отстранил автомобила на П., не спрял веднага.

Вратата на автомобила на ищцата се заклещила, ударът бил от тази страна.

Обадили се на полицията, водачът казал, че той е виновен. Дошла полиция, написали двустранен протокол. Прибрали се вкъщи, П. била неадекватна, гледала в една точка, викала, че главата я боли. Казала, че в ушите има бучене, взела болкоуспокояващо лекарство, легнала, но след два часа казала, че болките продължават. Потърсили лекарска помощ, в с. Чомаковци я прегледал лекар, изписал лекарства, насочил ги към УНГ специалист. Впоследствие я прегледал лекар УНГ, искал да я остави в болницата, но тъй като нямали осигуровки, й дал допълнителни лекарства. П. продължила да е с главоболие, болели я ушите, не чувала. Взела да увеличава телевизора, децата й се смеели.