Решение № 7009 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7009 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. К. при участието на секретаря Х. Н. К. като разгледа докладваното от Н.Д. К. Гражданско дело № 20231110151525 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от (фирма) АД срещу (фирма) ЕООД, с искане да бъде осъден да му заплати сумата от 15334,33 лв. – продажна цена на доставени стоки и услуги, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4823,33 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.08.2020 г. до 03.08.2023 г. Ищецът твърди, че с ответника били в постоянни търговски правоотношения съгласно Договор № 321 от 26.05.2014 г. за сервизно обслужване на машини, както и друг договор за поддръжка на софтуер. Ищецът имал задължение за извършва такава поддръжка и обслужване срещу заплащане. За предоставените услуги ищецът издавал на ответника фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 15334,33 лева със съответен падеж. Ответникът обаче не заплащал дължимото от него възнаграждение. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума, както и обезщетение за забава в посочения размер. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.

В последното по делото открито съдебно заседание страните – редовно призовани – не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответникът не изпраща представител и не взима становище по исковете.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

На първо място искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника не може да бъде уважено. От ответника е подадена молба за отлагане на делото (л. 54 от същото) която съдът възприема като становище по хода на делото, поради което счита, че не са налице 1 предпоставките на чл. 237 ГПК и делото следва да бъде разгледано по същество. В тази връзка съдът намира следното:

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска продажба е длъжен да заплати цената на предоставената стока. От ищеца са представени доказателства – договор за сервизно обслужване на машини, фактури, протоколи и стокови разписки (л. 8 до л. 44 от делото). Тези документи не бяха оспорени от ответника и съдът счита, че чрез тях пълно и главно се доказват фактите на облигационни отношения между страните, както и доставката и сервизното обслужване на процесните стоки. Стойността на фактурите не е оспорена от ответника и по размер. Падежът на задълженията му е ясно описан във всяка фактура и също не е оспорен него. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищеца. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 806,31 лева – държавна такса и 950 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят.

Искането на ищеца за постановяване на предварително изпълнение на решението не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 242, ал. 1 или ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА (фирма) ЕООД, ЕИК: ***с адрес на управление гр. ***, ж.к.

***, ул. ***№ ***, ет. ***, офис *** да заплати на (фирма) АД, ЕИК: ***със служебен адрес гр. ***, ул. ***, ет. ***, офис *** на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 15334,33 лева – стойност на извършени сервизни услуги и предоставяне на услуга Livelink по сключен между страните Договор № 321 от 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА (фирма) ЕООД, ЕИК: *** да заплати на (фирма) АД, ЕИК:

*** на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 4823,33 лева – законна лихва върху главницата за периода от 03.08.2020 г. до 03.08.2023 г.

ОСЪЖДА (фирма) ЕООД, ЕИК: *** да заплати на (фирма) АД, ЕИК:

*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 806,31 лева – държавна такса и 950 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението в тази му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на (фирма) АД, ЕИК: *** на основание чл. 242 ГПК за постановяване на предварително изпълнение на решението.

Решението в тази му част има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХІ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

3