Определение № 62 от 01.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Ловеч, 31.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500024 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от ХР. ЦВ. Р., ЕГН ********** от гр. Троян, ***, чрез пълномощника адв. П. М. Б. Бъчварова, с адрес за призоваване в гр. София, ***, срещу Определение № 482/23.11.2021 г. на РС – Троян, постановено по гр.д. № 745/2021 г., с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане пред Районен съд Троян, поради наличието на местна подсъдност на основание потребител.

Излага съображения, че процесният Договор е потребителски съгласно разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) и той е приложимия закон, а не Закона за защита на потребителите.

Твърди, че в приложното поле на този закон са включени две основни категории кредити - кредитите, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот. Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗКНИП, който е свързан специално с договор за кредит за недвижим имот, какъвто е настоящият договор. Изтъква, че той е сключен именно с цел закупуване на помещение със статут на магазин с офис, с идентификатор ***, намиращ се на адрес гр.София, ***, което обстоятелство е изрично посочено в чл. 1.2. от същия.

Посочва, че в извънсъдебна кореспонденция банката твърди, че не третира сключения Договор като потребителски и като сключен от ищеца в качеството му на физическо лице. Поради това заявява категорично, че не 1 спазва и няма да спазва стандартите за защита на кредитополучателя в качеството му на потребител, уредени в специалния закон. Счита, че по този начин банката го ощетява, тъй като не отчита неговото качество на потребител в договорните отношения и потъпква правилата на ЗКНИП.

Изтъква, че ЗКНИП е приет с цел да бъдат въведени в националното ни законодателство изискванията за защита на правата на потребителите, предвидени с Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 г.

На следващо място твърди, че е потребител и не е взел кредита в служебното си качеството на адвокат, което се установява от тълкуването на Договора. Позовава се на преамбюла на Договора, в който са посочени надлежните страни по него. Според т.2 от него, ищецът е представен като физическо лице и идентифициран чрез данните, с които разполагат физическите лица - име, а не наименование, постоянен адрес, а не седалище и адрес на управление, лични ЕГН и данни за личната карта, а не управител и т.н. Не оспорва, че е посочена професията му „адвокат“, но счита, че това не променя качеството на страната.

Моли съда да уважи жалбата му и отмени определението на ТРС.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД с ЕИК ***. В срока по чл. 276, ал.

1 ГПК е постъпил отговор чрез процесуалния представител юрисконсулт Надя Пламенова Христова. В него дружеството изразява становище, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че жалбоподателят не излага никакви доводи за неправилност на съдебния акт, а единствено преповтаря изложените в исковата молба и обсъдени от първоинстанционния съд аргументи. Не приема тезата на жалбоподателят, че при сключване на Договор за срочен банков кредит №125561/27.10.2017 г. същият е действал като потребител. Твърди, че адв. Х.Р. не е действал „извън рамките на търговска, стопанска или професионална дейност", каквото изискване поставя § 1, т. 20 от ЗКНИП, за да бъде определено едно лице като „потребител". Поради това той не би могъл да се ползва от защитата, която законодателството предоставя на послабата страна в едно правоотношение - потребителите, вкл. уредената в чл.

113 ГПК специална местна подсъдност. Счита, че и двете страни в правоотношението действат в рамките на своята професионална дейност, те са равнопоставени и такова преференциално отношение законодателят не предоставя.

Излага, че правилно Районен съд - гр. Троян приема, че с процесния договор за кредит адв. Х.Р. е закупил търговско помещение, в което и към момента се намира служебната му кантора. Аргументи, които да опровергават този факт или следващите от него изводи, не са изложени в частната жалба.

Моли съда да вземете предвид и изложените в отговора на исковата молба аргументи, както и приложените към същия писмени доказателства относно 2 обстоятелството, че целта на отпуснатия кредит е била именно закупуване на адвокатската кантора от адв.Р.. Оспорва аргумента на жалбоподателят, че в Договора за кредит е бил представен „като физически лице", тъй като това твърдение противоречи на действителния текст на Договора за кредит. В него изрично е посочено, че той действа „в качеството си на адвокат", като са посочени и идентифициращите адвоката белези - личен номер на адвокат, номер в регистър БУЛСТАТ, номер на адвокатска карта и т.н. В това допълнение страните са целяли да внесат яснота в отношенията си именно, че кредитополучателят действа в рамките на своята стопанска дейност.

На следващо място относно целта на кредита изтъква, че в случая със средствата от него адв. Р. е закупил „магазин за правна литература и офис", които не са за потребителски нужди. Това е бил и основният мотив на Районен съд - гр. Троян да приеме, че адвокат Р. няма качеството потребител и следователно не може да се ползва от специалното правило за местна подсъдност на чл. 113 ГПК.

Предвид изложените аргументи счита, че обжалваният съдебен акт е допустим, правилен и обоснован. Твърди, че към настоящия спор следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общата местна подсъдност, следователно да бъде прието, че компетентен да разгледа настоящото дело е Софийски районен съд.

Моля съда да потвърди определение № 482/23.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 745/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, като му присъди сторените в рамките на настоящото въззивно производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 745/2021 г. по описа на Районен съд Троян е образувано по искова молба от ХР. ЦВ. Р., ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Троян, ***, чрез пълномощника адв. П.

М. Б. Бъчварова срещу "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“,Експо 2000, бул.

"Никола Вапцаров" № 55, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, чл.55 , ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на основание сключен между него и ответника Договор за срочен банков кредит № 125561/27.10.2017 г. В нея излага доводи, че същият е потребителски съгласно разпоредбите на ЗКНИ, който извод се налага от тълкуването му и факта, че ищецът е идентифициран чрез данните, с които разполагат 3 физически лица.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото по правилата на местната подсъдност. Твърди, че ищецът не е "потребител" по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т.20 от ДР на ЗКНИП, тъй като целта на банковия кредит е била закупуването на помещение със статут на магазин с офис, находящ се в гр.София, ул.“Сердика“ № 23, където се намира служебната кантора на адв.Р.. Счита, че местната подсъдност следва да се определи съгласно нормата на чл. 105 ГПК, т.е. местно компетентен да разгледа настоящето дело е съдът по седалището на ответника.

Възражението за местна подсъдност по първоинстанцинното дело е направено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК , поради което е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.

С обжалваното определение № 482/23.11.2021 г. РС Троян се е произнесъл по възражението за местна подсъдност на делото, като е приел, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр.София, поради което е прекратил производството по гр. д. № 745/2021 г. и е постановил производството да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Общото правило на чл. 108, ал. 1 ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Изключение от това правило е предвидено в чл. 113 от ГПК , касаеща исковете на и срещу потребители, които се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на потребителите като по - слаба страна, чрез правото на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал.

1 от ГПК.

4

Специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Между страните не е спорно, че приложим закон по повод възникналите между тях отношение във връзка със сключения Договор за срочен банков кредит № 125561/27.10.2017 г. е Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗКНИП по смисъла на този закон „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижими имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. В конкретния случай от приложения с исковата молба Договор за срочен банков кредит № 125561/27.10.2017 г. се установява, че същият е сключен от ищеца и в качеството му на адвокат на свободна практика с БУЛСТАТ **********, с номер на адвокатска карта SAК 8570, с личен номер на адвокатска карта 1700673110. Настоящият съдебен състав не споделя възражението в частната жалба, че договорът е сключен от него само като физическо лице и е индивидуализиран чрез данните на физическите лица. На следващо място от представената с отговора молба за вписване законна ипотека акт № 141 т.ХII от 24.11.2017 г.на Нотариус Иван Дехтеров, рег. № 39 е видно, че е вписана законна ипотека върху недвижим имот, собственост на ХР. ЦВ. Р., а именно: магазин за правна литература и офис, с идентификатор *** на две нива, преустроен от магазин, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.“Сердика“ № 23. От приложеното по делото заверено копие от Регистъра на адвокатите, АК – София относно актуално състояние на адвокат се установява, че адреса на адвокатската кантора на адв. ХР. ЦВ. Р. е: гр.София, ул.“Сердика“ № 23. При тези данни въззивният състав счита, че не би могла да се приложи разпоредбата на чл.113, ал.1 ГПК, доколкото ищецът е сключил договора във връзка с професионалната си дейност и следователно не попада в кръга на потребителите по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗКНИП.

В решение на СЕС от 03.09.2015 г., постановено по дело С-110/14, са дадени отговори на преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС относно понятието „потребител“ по Договор за кредит, сключен от физическо лице, упражняващо адвокатска професия, обезпечен с ипотека върху недвижими имот. В него е прието, че чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО но Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в 5 потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице в качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на професионалната му дейност недвижим имот. В конкретния случай в чл.1.2 от процесния договор изрично е посочено, че целта на кредита е закупуване на помещение със статут на магазин с офис, с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр.София, ул.“Сердика“ № 23. Следователно адв.Р. е сключил договор за кредит с банка, в който изрично е уточнено предназначението на кредита, поради което не може да се приеме, че същият има качеството на „потребител“ по него.